Н а 4 ноември 1966 г. река Арно излиза от коритото си и залива Флоренция – люлката на западноевропейския Ренесанс.
Реката убива повече от 30 души, разрушава домове и унищожава или нанася щети върху ценни шедьоври на изкуството и редки книги.
По време на наводнението върху града се изсипват около 68 милиарда литра вода. На места в центъра на града водата е с дълбочина от 6 метра.
След бедствието хиляди доброволци се явяват като“angeli del fango” или „ангели на калта“, за да помогнат древните предмети на изкуството във Флоренция, както и книгите, да бъдат спасени, а градът да бъде изчистен.
Във видеото горе вижте 10-те най-стари форми на изкуството
Флоренция съществува от I в. пр.Хр.
Създаден като римска военна колония, през XIV и XVI в. градът се превръща в културен център. Флоренция, в превод „цветуща“, е родното място на велики личности като Леонардо да Винчи, Галилео Галилей, Микеланджело, Макиавели, Ботичели и Веспучи.
Заможното и влиятелно семейство Медичи пък влага доста ресурс в изкуството и насърчава Ренесанса.
„Проклетия и нещастен канал“ е наречена Арно от Данте,
който също е флорентинец. Реката е дълга приблизително 241 км. и е най-голямата за региона на Тоскана, в който попада Флоренция.
Природното бедствие от 1966 г. не е първият случай, в който реката наводнява града – същото в по-малки мащаби се случва и през 1177 г., 1333 г., 1557 г. и 1740 г. И въпреки че историята помни и други наводнения, флорентинците посрещат това от 1966 г. неподготвени.
През ноември 1966 г., след цял ден обилни валежи, реката прелива
и в ранните часове на 4 ноември започва да тече по улиците на града, наводнявайки хиляди сгради. По обяд същия ден стихията е най-силна, когато реката продължава да наводнява града с около 30 куб. м. вода на секунда.
До вечерта нивата на реката започват да спадат, но разрухата, която вече е оставила след себе си, е налице.
Над 30 човека загиват, около 20 000 остават без дом, а 10 000 автомобила са потрошени от водната стихия. Жителите на града остават без електричество, телефони и питейна вода, а улиците са заляти с животински трупове, загнила храна и фекали от канализацията.
Вода и кал заливат паметниците на културата
Музеи и антични църкви, ценни картини, скулптури, стенописи и други ценни културни и исторически обекти и предмети са под вода. Наводнението нанася щети и върху цистерните с гориво за отопление на някои сгради в града, като предизвиква разливане на нефт във водата.
В Националната библиотека, открита през XVIII в., повече от 1 млн. доброволци са затънали във вода заедно с редица ценни трудове от държавния архив. Източните порти на баптистерия "Сан Джовани Батиста" наречени „Врати на Рая“ също претърпяват поражения от наводнението.
Голям дървен кръст от XIII в. губи своята оригинална боя вследствие на водната стихия. Разпятието принадлежи на църквата, в която са погребани Микеланджело и Галилео, а именно Базилика Санта-Кроче.
По-късно то се превръща в символ на удара, който наводнението нанася върху културното богатство на Флоренция.
Вижте как изглеждат произведения на изкуството в наши дни в нашата галерия
В годините след наводнението стандартите и техниките на реставрацията са завишени и се обръща изключително голямо внимание върху консервирането на обектите на изкуството.
Създават се редица световни организации, които да подпомагат опазването на музеи, исторически забележителности, библиотеки и други културни институции от природни бедствия.
Вижте още:
