Андрю Армстронг: Първото ми посещение в България беше вълшебно

А ндрю Армстронг е пианист с международна известност. Роден в Ню Канаан, Кънектикът, той започва да учи пиано на 7 г., Следва обучение в Колумбийския университет и множество победи на национални и международни конкурси.

Свирил е в много различни оркестри по цял свят, в зали като Alice Tully Hall, Carnegie Hall, Kennedy Center, Голямата зала на Московската консерватория, Варшавска филхармония и др. 

Какво го води в нашата страна, как описва българската публика и с какво щеше да се занимава, ако не беше музиката, разберете в интервюто с Андрю Армстронг на Венелина Стоянова от Vesti.bg.

- Здравейте, Андрю, приятно ми е, че повод за нашия разговор е спектакълът "Пролет в Апалачите", който предстои у нас съвсем скоро. За кой път идвате в България и какви са спомените от първото Ви идване у нас?

- Първото ми посещение в България беше вълшебно!!! След пристигането ми, Максим Ешкенази ме заведе на ресторант. По едно време се появиха младо сопрано и приятелят ѝ, които се оказаха познати на Максим. Докато разговаряхме, аз я попитах дали би ми изпяла Casta Diva на Белини. Тя ме попита, дали бих ѝ акомпанирал на пиано. Разбира се, аз се съгласих, и започнах да тропам с пръсти по масата и да тананикам акомпанимента, а тя запя.

И точно като на кино, до масата се приближи някакъв непознат, който попита "Белини!!! А защо не Пучини?!". След това самият той седна на пианото в ъгъла, което аз дори и не бях забелязал, и засвири акомпанимента на "Тоска" от Пучини, а всички ние му припявахме с оригиналното либрето на италиански.

Направо не можех да повярвам - една обикновена вечеря в напълно обикновен ресторант се превърна в истински празник на елитарното изкуство, сякаш се бяхме върнали назад във времето.

- Различава ли се с нещо българската публика от останалите, пред които сте свирили досега?

- При първата ми визита установих, че българската публика е много ентусиазирана и емоционална, съпреживява всичко и има свое мнение и визия за това, което се случва на сцената. Това само може да ме радва, защото ни предадоха цялата си енергия и емоция, докато свирехме, а това ни зареди още повече.

- Как съдбата Ви срещна с България или може би по-правилният въпрос е - с Максим Ешкенази?

- С Максим се срещахме покрай репетициите за онзи концерт. В началото не знаех какво да очаквам, но в последствие бях вдъхновен от огромния му ентусиазъм, ерудиция и енергия, с която се отдава на музиката.

Най-голямата беля, която съм правил като малък, е... може би най-голямата опасност беше, че се влюбих в музиката на 12, защото ученето остана на заден план.

Ако можех да притежавам свръхестествена сила, бих искал да мога... да запомням всичко веднага и завинаги.

Най-трудно ми е..., че не съм способен да постигна всички велики неща, които искам, само в рамките на един човешки живот.

Мечтая някой ден... да създавам предмети с двете си ръце - дърводелство и дърворезба, да рисувам, някакви такива неща.

Страхувам се от... от високото!!! Заклевам се, че никога няма да скоча с парашут!

Най-добре умея... да се наслаждавам на обикновените неща в живота ми.

- Андрю, кога музиката влезе в живота Ви и кога разбрахте, че това е вашето призвание?

- Започнах да свиря когато бях на седем, но се влюбих в пианото чак на 12, когато чух запис на Артур Рубинщайн, който свиреше Шопен. През същото това лято се влюбих за пръв път в момиче на един летен лагер и само си представете какво бушуваше в душата ми при цялата тази емоция. Тогава осъзнах, че ще отдам живота си на музиката.

Спомням си как си мислех, че ако успея да накарам само един човек да изпита това, което аз изпитвам, слушайки Рубинщайн на пианото, то животът ми би бил истински пълноценен.

- Стара поговорка гласи: "Музикант къща не храни", истина ли е това? А с какво щяхте да се занимавате, ако не беше музиката?

- Учителката ми по пиано обичаше да казва: "Ако можеш да живееш без да свириш, по-добре го направи. Светът не се нуждае от още някого, който да му прави услуга свирейки".

Дадох си сметка, че не съм способен да правя нещо друго, освен да се занимавам професионално с музика. Нейното мнение ми помогна да осъзная рано, че ако искам да забогатея като порасна, музиката не е най-правилният избор. Истина е, че във финансово отношение не е никак лесно, но за сметка на това музиката ми дава страшно много в други аспекти на живота. И честно казано, не съм се замислял сериозно какво друго бих правил - може би щях да съм писател... или радио водещ, за да имам възможност да се запознавам и интервюирам различни интересни хора.

- Коя е мечтата, която искате да изпълните през 2017 г.?

- С радост бих споделил, че мечтата ми да се оженя за най-добрата ми приятелка и жената от сънищата ми, се сбъдна, защото сключих брак със съпругата ми Ести - медицинска сестра със страхотна усмивка, бърз ум, и безкрайна доброта.

Следваща ми мечта е на път да се сбъдне през август, когато очакваме на бял свят да се появи нашето бебе.

Може да гледате Максим Ешкенази (диригент) и Андрю Армстронг (пиано) в "Пролет в Апалачите" на 23 февруари в зала "България".