Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград

Иван Христов: Най-тежки са първите 4 седмици без алкохол

За ролята на социалните мрежи и децата – говорят Христо и Джулия от „Един за друг“

Отбелязваме третата неделя от Великия пост

Учени твърдят, че са открили мистериозен подземен "град" под египетските пирамиди

Честваме паметта на свещеномъченик Василий Анкирски

Ринопластиката – между медицината, модата и технологиите

„Най-напрегнатата седмица“: Селена Гомес почти развалила годежа с Бени Бланко

Мистериозен обрат: Семейството на Джийн Хекман блокира резултатите от аутопсията на съпругата му

В ъпреки малката си площ България е една страна с много богата история и култура. На нейната територия има множество интересни забележителности - както природни, така и архитектурни, и всяка от тях определено си заслужава да се види.

Едно от най–красивите и интересни места е дворецът Евксиноград, който се намира на българското Черноморие, близо до Варна, само на 8 километра от морската ни столица. Това е първата и най–стара извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство.

Този красив дворец е бил строен, за да бъде лятна резиденция на княз Александър Първи Батенберг през 1881 – 1885 г. Първоначално дворецът се е казвал Сандрово от умалителното име на княза на италиански език – Сандро. Впоследствие през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска го преименува на Евксиноград, което от гръцки значи „гостоприемният град“, и идва от името, с което гърците наричат Черно море – „Понтос Евксинос“ или още „Гостоприемното море“.

История и важни факти

Александър Първи Батенберг е първият княз след освобождението на България от турско робство. Някога князът не е имал нито дворец, нито резиденция. Затова се взема решение да се изгради лятна резиденция до морето. Първо започва строежът на двореца, а след това постепенно и на парковете около него. Въпреки че името е сменено на „Евксиноград“, много от приближените на княза го наричат „Сандрово“.

С двореца „Евксиноград“ е свързано едно от най–важните събития в нашата велика и дълга история. Точно тук, на това място, князът подписва указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това става на 6 септември 1885 г.

Когато след години князът абдикира от престола, държавата решава да откупи двореца и прилежащите му имоти, за да остане българска собственост. Следващият владетел, който използва резиденцията, е Фердинанд Идвайки в България, той наема двореца, разширява го и го облагородява почти до сегашния му вид.

Сградата на двореца е една от най–изящните от този период на нашата история. Първоначалният проект за главната сграда на „Евксиноград” е бил изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Неговото виждане е било, че резиденцията трябва да е във френски шато-стил. Сградата е завършена през 1893 г., когато и с указ подписан от Фердинанд, неговата съпруга Мария-Луиза преименува двореца от „Сандрово“ на „Евксиноград“.

Българската царица, за която почти не чуваме

Дворецът е бил любимо място и на втората съпруга на цар Фердинанд – царица Елеонора. Тя е прекарвала по–голямата част от времето си тук и именно на това място тя умира на 12 септември 1917 г.

В периода 1946–1991 г. дворецът става национален и там са почивали членове на БКП, Политбюро, Министерски съвет и други правителствени служители, които са заемали по – високи постове в държавата.

В наши дни дворецът „Евксиноград“ е резиденция на държавата и правителството. Той е достъпен за посещения на групи от минимум 10 души, с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути.

В двореца всяка година се провежда оперният фестивал „Опероса“.

На първия етаж на сградата на двореца има голям и просторен хол, който е свързан с няколко приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж се намират царските спални и стаите за гости.

Под главната тераса на двореца ще видите вграден един много интересен монумент. Това е централния фронтон от покрива на френския замък „Сент Клу“. На него може да се види френският кралски герб. Той е бил пренесен във вагон на „Ориент-експрес“ камък по камък през 1891 г. Замъкът „Сент Клу“ е бил разрушен през 1870 г. по време на Френско-Пруската война. Ще се запитате защо са положени толкова усилия за да се пренесе в Евксиноград? Ами той е бил от огромно значение за семейството на Фердинанд I, след като точно там на 20 Април 1843 г. е била сватбата на родителите му (Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска). По този начин той запазва част от семейните спомени.

Дворцовият парк

Едно от най–красивите и романтични места в двореца е неговият парк. Неговият строеж и облагородяване започва през 1888 г. по идея на френския дендролог Ноймайер от прочутата и престижна „Горска академия“ в Тарант, Германия.

Първият етап на парка отнема доста време от 1890 г до 1914 г., след това върху него работят и други прочути архитекти и дендролози - Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Голям принос има и българинът Димитър Георгиев.

В парка има над 50 000 дръвчета от 310 различни видове, които са внесени от много места – Цариград, Италия, Франция, Унгария и други. През първия етап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Най - нтензивни са били засажданията в периода 1900 – 1910 г. В парка на двореца „Евксиноград“ има и доста редки видове, които могат да се видят и днес.

От 1921 г. дворцовият парк се причислява към Царските ботанически градини. През същата година, парк „Евксиноград“ е обявен и за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. Източно от оранжериите може да видите красивата „английска градина“, която е парков кът с голямо разнообразие от дървесни и храстови видове.

Ако тръгнете от двореца към морето, ще видите градината с езерото, известна с името „Водни огледала“ поради интересното оптическо въздействие, което имат плаващите водни лилии. Като завършек на цялата тази красота има статуя на Нептун с няколко ангелчета. В най-източния край на парка, на самия бряг, сред скалите се намира каменният царски трон.

В двореца има и винарска изба с много пивки вина от различни сортове грозде. Един от управителите на избата е бил Христо Георгиев, който е и автор на първия учебник по винарство в България.

На територията на дворцовия парк има и три оранжерии – френска, холандска и оранжерия с висока и ниска растителност.

Най-старото известно дърво във Варненския регион е „Хималайският Кедър“. Възрастта му е 130–135 г., а диаметърът на обиколката му е около 2 м. Срещу него се намира „Калифорнийският кедър“.

Телефонна централа

На територията на „Евксиноград“ има още една много интересна сграда, за която се смята, че строежът ѝ почва по същото време с двореца. Това е т.нар. „Телефонна палата“ или още „Телефонна централа“. Предполага се, че и тук проектът за сградата е бил на архитект Румпелмайер.

Първоначално сградата е била построена като помощна постройка за кухня и казарми, но в последствие казармени помещения са изградени в друга част на дворцовия комплекс.

Дворецът „Евксиноград“ макар и не толкова голям, колкото други европейски дворци, е много красив, интересен и прекрасен за една романтична морска екскурзия. Той носи своето величие за едни отминали времена, в които в България е имало царе, принцеси и принцове.

Дворецът е част от нашата история и като такъв определено смятам, че има място в листата ни с мечтани пътешествия в България.

Още от автора:

Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор

Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател

“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)

Абагар – какво пише в първата българска книга

Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък

Седем от най-странните и красиви книжарници по света

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло

Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври

Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета