В ойната винаги е сърцераздирателна и ужасна, тъй като хората ненужно губят живота си заради дребни спорове за земя и други причини.
Повечето войни в историята продължават много години, като най-екстремната е Реконкистата (испанската реконкиста), продължила 781 години. И обратното, някои войни продължават само няколко дни или дори няколко минути!
Нека да поговорим за 10-те най-кратки войни в историята.
№10: Фолклендската война
На 2 април 1982 г. Аржентина нахлува и окупира Фолклендските острови и Южна Джорджия - две от териториите, които съставляват отвъдморските територии на Обединеното кралство. Аржентина твърди (и до днес), че тези острови са аржентинска територия. Обединеното кралство, от друга страна, счита това за инвазия.
Три дни след нахлуването британското правителство изпраща голяма военноморска оперативна група, командвана от адмирал сър Джон Фийлдхаус, за да се включи в битката с аржентинските военноморски и военновъздушни сили. Конфликтът продължава 74 дни, докато Аржентина капитулира на 14 юни. Цената на конфликта е 649 загинали аржентински военни, 255 британски военни и трима граждани на Фолклендските острови.
Въпреки резултатите от войната през 1982 г., собствеността на тези острови все още е предмет на дебат. Аржентина все още твърди, че островите са нейна територия. През 2013 г. обаче гражданите на островите гласуват с огромно мнозинство в полза на това те да останат част от Обединеното кралство.
14th June marks 41 years since Argentinian forces surrendered in The Falklands War, returning the islands back to British control.
— KeyserSosse (@KeyserSosse) June 13, 2023
Remembering the 255 British servicemen and 3 Falkland islanders who lost their lives, and the many wounded too.
Lest we forget any of them 🇬🇧🙏 pic.twitter.com/9SvUEzpTL6
№9: Полско-литовската война
След обявяването на независимостта на двете държави Полша и Литва започва краткотраен конфликт в областите Вилнюс и Сувалки.
Конкретните дати на Полско-литовската война не са съгласувани от двете действащи фракции. Литовските историци смятат, че войната е част от Литовските войни за независимост и че е продължила от май 1919 г. до ноември 1920 г. Обратно, полските историци смятат, че войната е продължила само от септември 1920 г. до октомври 1920 г.
Причината за началото на конфликта се дължи на района на Вилнюс. Новият независим литовски съвет обявява Вилнюс за столица на Литва. Година по-рано обаче Вилнюс е предаден на Полша от Германия. Въпреки конфликта между Полша и Литва по отношение на собствеността на Вилнюс, съветските болшевишки сили също активно се опитват да претендират за региона чрез военни действия. По време на конфликта поляците, литовците и съветските болшевики си подхвърлят Вилнюс един на друг цели 7 пъти.
Въпреки че пряката война продължава само 37 дни, собствеността на района ще се обсъжда дълго време. През 1922 г. в региона се провеждат избори и Вилнюс е официално присъединен към Полша, въпреки че Литва не признава това. Повече от 20 години по-късно Вилнюс отново е върнат на Литва след сключването на съветско-литовския договор за взаимопомощ. Въпреки това Литва бързо губи своята независимост в резултат на съветската окупация.
Едва през 1991 г. Литва получава независимост от Съветския съюз и най-накрая се освобождава от териториалните конфликти за района на Вилнюс.
A funeral service has been held in Vievis, Lithuania for 14 Polish & Lithuanian soldiers killed in the Polish-Lithuanian war of 1919-1920.
— Visegrád 24 (@visegrad24) January 29, 2023
After a battle in July 1920, they were buried in a mass grave & were found just last year.
This is what reconciliation loooks like.
🇵🇱🇱🇹 pic.twitter.com/s0GvU3Uy22
№8: Втората балканска война
От 1912 г. до 1913 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора водят война с Османската империя. Този конфликт е известен като Първата балканска война. Четирите съюзнически държави печелят този конфликт, но България не е доволна от своя дял от плячката.
През юни 1913 г. България напада бившите си съюзници Сърбия и Гърция. Румъния и Османската империя виждат в този втори конфликт средство за постигане на лесна победа над България, което ги кара да влязат във войната.
Тъй като тази война по същество се превръща в война на четирима срещу един, България всъщност никога не е имала шанс. Войната приключва приблизително месец по-късно, в резултат на което е подписан Букурещкият договор. Резултатът от този договор е България трябва да се откаже от повечето от акциите, от които вече е била недоволна. България трябва да отстъпи Източна Тракия на Османската империя, Южна Добруджа на Румъния, части от Западна Тракия на Гърция и по-голямата част от Вардарска Македония на Сърбия.
On July 14th, exactly 110 years ago, Romania invaded Bulgaria.
— Visegrád 24 (@visegrad24) July 14, 2023
The attack took place at a moment when Bulgarian troops were fighting with Serbia and Greece in the Second Balkan War.
Seeing the opportunity, the Ottoman Empire also invaded Bulgaria and retook Edirne (Adrianople). pic.twitter.com/Ptlt5DSe9a
№7: Гръцко-турска война
Гръцко-турската война е толкова печално известна с това, че продължава само 30 дни, че е наричана "Тридесетдневната война". Конфликтът започва заради собствеността върху провинция Крит - регион с преобладаващо гръцко население. Османската империя претендира, че Крит е нейна собственост, но жителите на региона желаят да се присъединят към Кралство Гърция.
Гръцко-турската война е първата открита война, в която Гърция участва след Гръцката война за независимост повече от 70 години по-рано. За съжаление на кралството, то не е било подготвено и е имало липса на укрепления, оръжия и обучение. Силите на Османската империя бързо изтласкват гръцките войски и имат пълното намерение да използват ситуацията в своя полза и да продължат да нападат Гърция.
Въпреки това несвързани европейски държави се включват във войната, принуждавайки Османската империя да не напредва повече и да се съгласи на прекратяване на огъня.
#OTD Apr 18, 1897, the Greco-Turkish war(lasted till May 20, 1897) began b/w the Kingdom of Greece & the Ottoman Empire. Its immediate cause was the status of Ottoman province of Crete, whose Greek population had long desired union with Greece. (1/2)#History pic.twitter.com/voLMeaAiEW
— 𝕬𝖗𝖎𝖙𝖗𝖆 𝕽𝖔𝖞 𝕮𝖍𝖔𝖜𝖉𝖍𝖚𝖗𝖞 (@Aritra_the_Grim) April 18, 2022
№6: Китайско-виетнамска война
През 1978 г. Виетнам нахлува и окупира Камбоджа. По това време Камбоджа е управлявана от Червените кхмери, които са подкрепяни от Китай. В отговор на това нахлуване Китай предприема изненадващо нахлуване във Виетнам и превзема няколко града в близост до общата граница на страните.
Китай възнамерявал да застраши Ханой, столицата на Виетнам. След като Виетнам изтеглил част от силите си в Камбоджа, за да защити Ханой, Китай обявил победа и се изтеглил от Виетнам.
Въпреки обявената победа Китай в крайна сметка не успява да накара Виетнам да се изтегли изцяло от Камбоджа. Той обаче изтъква, че Виетнам няма да бъде защитаван от Съветския съюз в случай на китайско нахлуване. Освен това Китай понася по-малки загуби по време на 27-дневната война.
Поради това и двете страни във войната претендират за победа и смятат, че другата страна е загубила.
‘Chinese troops occupied territories which had little military value but important symbolic value’
— Osama (@Leanouttheride) October 22, 2023
‘These types of border operations were repeated over and over again to maintain constant military pressure on Vietnam’
Sino-Vietnamese War Footage
Battle of Vị Xuyên, 1984 pic.twitter.com/0kKKwVgIHa
№5: Арменско-грузинската война
В края на Първата световна война Османската империя контролира много региони. Забележителни за Първата световна война са областите Лори, Джавахети и Борчало. В миналото тези региони са били населявани както от грузинци, така и от арменци, така че когато Османската империя изоставя владенията си, и Грузия, и Армения предявяват претенции към регионите.
След кратък 24-дневен конфликт между Армения и Грузия за спорните зони, Великобритания се намесва и налага прекратяване на огъня. В резултат на това и двете страни обявяват победа във войната и е създадена неутрална зона. Капитан А. С. Г. Дъглас е назначен за началник на неутралната зона, като има правомощия да контролира както арменските, така и грузинските войски, разположени там.
#OTD 7 Dec 1918, Armeno-Georgian War , a short border dispute that was fought between the newly-independent Republic of #Georgia and First Republic of #Armenia, has begun. It was largely over the control of former districts of Tiflis Governorate, in Borchaly (Lori) & Akhalkalaki. pic.twitter.com/PEzp7CzB8v
— History Armenia (@historyarmenia) December 7, 2022
№4: Сръбско-българската война
Предисторията на Сръбско-българската война може да се окаже малко сложна поради наличието на много различни фракции в нея. Конфликтът се основава около областта Източна Румелия, чиито местни жители са предимно българи. Поради това през септември 1885 г. България и Източна Румелия се обединяват. Големите световни сили като Русия се противопоставили на това обединение и не го признали. Австро-Унгария се противопоставила особено на обединението.
По това време Сърбия е особено обезпокоена от засилването на влиянието на България. Сърбия поискала от Гърция да предприемат съвместно нападение срещу България, но Гърция отказва. В крайна сметка Сърбия нахлува самостоятелно, като посочва като причина сръбска стражева база от сегашната българска страна на река Тимок, която е насилствено изгонена от България. Българските войски, надявайки се да избегнат конфликт, не били разположени близо до границата със Сърбия.
След като Сърбия обявява война и нахлува в региона, българските войски извършват поход от границата в югоизточната част на страната до мястото, където Сърбия нахлува в северозападната част на страната. След отбранителна си победа България започва контранастъпление и превзема сръбския град Пирот. Австро-Унгария обаче заплашва да се включи във войната и да помогне на Сърбия, ако България не се оттегли.
Войната не довежда до териториални промени, но води до официално признаване от страна на великите сили на обединението между България и Източна Румелия.
Bulgarian troops enter Pirot during the Serbo-Bulgarian war of 1885. pic.twitter.com/CLPoDsS8ix
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov) November 2, 2021
№3: Индо-пакистанската война
В продължение на 8 месеца през 1971 г. Пакистан е въвлечен в гражданска война, известна като Освободителната война в Бангладеш. В продължение на 13 дни от тази война участва и държавата Индия. През ноември 1971 г. Индия нахлува в Източен Пакистан по време на гореспоменатата Освободителна война в Бангладеш. В отговор Пакистан започва да нанася въздушни удари по индийски военновъздушни станции и предприема други нападателни мерки. Тогава Индия официално обявява война на Пакистан в подкрепа на бенгалските националистически сили, борещи се за независимост.
Поради тежките загуби и пленяване от страна на индийските сили Пакистан трябва бързо да се предаде само 13 дни по-късно. Тази капитулация води до отделянето на Източен Пакистан в новата държава Бангладеш. Като цяло Освободителната война в Бангладеш е изключително смъртоносна война със стотици хиляди жертви сред бойците и гражданите.
Everyone keep this as your cover photo to show your support.
— Kavya Kapoor (@Kavya_Kapoor_) May 5, 2020
Indo-Pakistani War of 1971#16December1971 #IndianArmy #India pic.twitter.com/mRGO3KQN3c
№2: Шестдневната война
Известен в голяма част от света като Шестдневната война, този конфликт в Близкия изток е втората най-кратка война на всички времена. Други известни имена на тази война са Войната от 1967 г., Юнската война и Третата арабско-израелска война. Въпреки че самата война е кратка, тя се счита за част от все още продължаващия арабско-израелски конфликт.
Шестдневната война започва, след като през май 1967 г. Египет обявява, че Тиранският проток ще бъде затворен за израелски кораби. Съзнавайки, че ще има настъпателен отговор от страна на Израел, египетската армия вече е мобилизирана в отбранителни линии по египетско-израелската граница.
Както се очаква, на 5 юни 1967 г. Израел отговаря с въздушни удари срещу египетски летища и други съоръжения. Тези въздушни удари унищожават по-голямата част от въздушните средства на египетската армия, което дава на Израел предимство в конфликта. Въздушните удари са последвани от пълна офанзива на израелските сили на Синайския полуостров и окупираната тогава от Египет ивица Газа. Поради отбранителен пакт с Египет Йордания започва атаки, целящи да забавят напредването на израелските войски. На 5-ия ден от войната Сирия се присъединява, като атакува позициите, държани от Израел.
На 8 юни Египет и Йордания се споразумяват за прекратяване на огъня. Ден по-късно Сирия също се съгласява на прекратяване на огъня. Въпреки че продължава само шест дни, резултатите от тази война се усещат дълго време. Над 280 000 палестински и 100 000 сирийски цивилни граждани са разселени и прогонени от Западния бряг и Голанските възвишения.
След войната Египет затваря Суецкия канал, което пряко води до енергийната криза през 70-те години на ХХ век и петролната криза от 1973 г.
The armistice lines of 1949 established that the #WestBank would be under Jordanian control, and the #GazaStrip under Egyptian control. The remaining territories were incorporated into Israel. These borders held until the 1967 Six-Day War pic.twitter.com/agdCDkfYrK
— Oren Barsky (@orenbarsky) October 20, 2023
№1: Англо-занзибарска война
Най-кратката война в световната история е Англо-Занзибарската война през 1896 г. Продължила едва 45 минути, тази война включва Обединеното кралство и Занзибарския султанат. Според някои оценки войната е продължила само 38 минути.
На 25 август 1896 г. пробританският занзибарски султан Хамад бин Тувайни умира. Смята се, че султанът е бил отровен от своя братовчед и наследник султан Халид бин Баргаш, който веднага се провъзгласява за нов султан. Съгласно подписаното преди това споразумение с британския протекторат всички бъдещи кандидати за лидер е трябвало да получат разрешението на британците, което султан Халид бин Баргаш не е направил.
В резултат на неодобрената промяна в ръководството Британската империя изисква Халид да се оттегли и да напусне двореца. Вместо това султанът се барикадира в двореца си заедно с дворцовата си охрана. След като предвиденият срок за напускане на двореца изтекъл, британският флот бомбардирал двореца и потопил занзибарския кораб HHS Glasgow.
Султан Халид бин Баргаш успява да оцелее след бомбардировката, която разрушава двореца му, въпреки че бяга в Германска Източна Африка, след като получава убежище от германското консулство. Султан Халид бин Баргаш е заменен от султан Хамуд от Британската империя, което на практика превръща Занзибар в марионетна държава.
Shortest war in history, The Anglo-Zanzibar War was a military conflict, lasting for 38-45 minutes, August 27, 1896 pic.twitter.com/nIN52f1YUq
— Historic Hub (@HistoricHub) April 23, 2023
