Древна военна тактика или как да използваме котките в битка

В ъпреки че персите и египтяните ще се срещнат на бойното поле при Пелузиум отново 182 години по-късно, битката при Пелузиум през 525 г. пр. н. е. се счита за първата значима битка между разширяващата се Ахеменидска империя и Древен Египет. Но тук има нещо повече - това е един от най-ранните и абсурдни записани разкази за психологическа война. Битката при Пелузиум дава един по буквален вид на идиома „да се бием със зъби и нокти“.

The Battle of Pelusium - https://t.co/FnXrX1VuBH pic.twitter.com/AJVdFoe8u4

— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) April 28, 2021

Битката изправила един срещу друг персийския командир Камбиз II и фараона Амасис II близо до Пелузиум, важен египетски град на източните склонове на делтата на Нил (известен също като Псаменит).

Въпреки важността на войната, голяма част от информацията за нея е достъпна само от текстове на Херодот и Полиен.

Катализаторът

Персите така или иначе щели да нападнат Египет, но битката между египетския фараон Амасис II и персийския крал Камбиз II се разразила поради две ужасни решения на Амасис II.

Камбиз II поискал от Амасис II да му изпрати египетски лекар при изгодни условия и фараонът се съгласил. Лекарят обаче негодувал, заради наложения от Амасис принудителен труд.

According to Herodotus, in the battle of Pelusium (525 BCE), the Persians used cats as shields because Egyptians were forbidden to kill cats. pic.twitter.com/O5HKG5mCDK

— Weird History (@weird_hist) September 1, 2020

Като знаел колко много не би се харесало на господаря му да трябва да даде дъщеря си на персиец, лекарят решил да си отмъсти. Той подучил Камбиз II да поиска от Амасис дъщеря му за жена и той така и направил.

Египетският фараон не искал да започва конфликт с персите, но също така не му допадала мисълта да даде дъщеря си. Затова скроил план. Ужасен, ужасен план.

Катастрофално тъп план

Амасис решил да изпрати дъщерята на неговия предшественик Априес, която според Херодот се казвала Нитетис. Технически тя била дъщеря на фараон, просто не на настоящия.

Може би никога да не разберем, как точно Амасис II си е представял този план да сработи и никой да не забележи но според Херодот: „Амасис взел тази жена и я накичил със злато и скъпи дрехи и я изпратил в Персия, сякаш е негово собствено дете.“

In case you missed it... The Battle of Pelusium: A Victory Decided by Cats https://t.co/VyJkIIhMoA pic.twitter.com/QF7TK5wYPq

— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) June 28, 2017

За някой, който се опитва да избегне конфликт, Амасис II изглежда, че препускал стремително не просто към лоши отношения, а към война.

Знаете какво казват: „Пътят към Дуат(подземното царство в египетската митология) е постлан с добри намерения“.

Какво би могло да се обърка?
Тази ситуация Нитетис намерила за крайно обидна, не само защото не дала своето съгласие или одобрение, но и защото даването на египетски жени на чуждестранни крале според традициите било неприемливо.

Надявал ли се наистина Амасис II, че Нитетис би играла тази роля?

Ето как Херодот съобщава, че Нитетис разкрила предателството: „Виждам, о, кралю, ти не знаеш как си бил измамен от Амасис, който ме взе и като ме измами с прелести ме изпрати при теб като своя дъщеря. Но аз всъщност съм дете на Априес, който беше негов господар и господар на Египет, докато не се разбунтува срещу него, заедно с останалите египтяни, и го уби.“

The Battle of Pelusium: A Victory Decided by #Cats. https://t.co/ln3bIP9Ph8 #History pic.twitter.com/44fL2t4OWz

— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) September 19, 2016

Измаменият Камбиз II обвинил фараона, че му е изпратил „фалшива съпруга“. Технически, той не сгрешил.

Камбиз отговорил на тази подлост с атака срещу Египет, която би разбила интернет според днешните стандарти за любов към котките.

Древните египтяни обожавали котките, а богинята Бастет била тясно свързана с тях. Тя преобладава в египетското изкуство и обикновено се появява с котешка глава и женско тяло. Египтяните почитали Бастет като защитник на дома, жените и децата.

В своя текст Херодот не споменава използването на котки или други животни в битката при Пелузиум, но посочва следния интересен факт: „Ако котка умре в частна къща от естествена смърт, всички обитателите на къщата бръснат веждите си“.

Промяна на противника

Някъде между разкриването на измамата и началото на битката, Амасис II починал, оставяйки Египет под управлението на сина си Псаметик III. Въпреки това събитие последствията от ужасното решение на Амасис паднали върху сина му.

Псаметик III не бил подготвен да защитава страната си в случай на нападение, но направил всичко възможно, за да отблъсне атаката. Той разчитал много на гръцките си съюзници, но те го изоставили. Фанес от Халикарнас - военният съветник на баща му, преминал на персийската страна, оставяйки новия фараон без военен съветник.

At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals. pic.twitter.com/FncnMYu4wa

— Historyland (@HistoryIand) February 16, 2021

Псаметик III бил оставен сам да разчиства бъркотията, която забъркал баща му. За съжаление, обаче не успял да предвиди изобретателността на противника си.

Бийте се като котки и кучета
Според Стратагемите на Полиен, египтяните успешно се спрравили с персийската атака, когато Камбиз II рязко променил стратегията си.

Като взел предвид почитта на египтяните към котките и богинята Бастет, той наредил на войниците си да нарисуват с нейния образ върху щитовете си.

Виждайки, че тази тактика сработила, за да избегне продължителна обсада, следващата заповед на Камбиз II към войниците му била още по-коварна.

Но и ефективна.

At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals. pic.twitter.com/FncnMYu4wa

— Historyland (@HistoryIand) February 16, 2021

Полинеус пише: „Камбиз наредил на първа линия да бъдат сложени кучета, овце, котки, ибиси и всякакви други животни, които противниците им смятали за свещени. Египтяните незабавно прекратили атаката си от страх да не наранят животните, които толкова почитали.

Планът на Камбиз II проработил и така спрял египетските войски. Египтяните предпочели да се оттеглят, вместо да обидят боговете си и войските им били опустошени. Така Египет паднал под персийска власт.

Котката, която изяде канарчето
Камбиз II победил египтяните и те паднали под персийска власт през следващите 100 години.

Разказът на Херодот не споменава никъде използването на каквито и да били животни, но дори и без тях, имало много предпоставки Камбиз да спечели войната.

Псамтик III управлявал само шест месеца и бил млад и неопитен като военачалник. Персите на свой ред имали по-добри оръжия и стратегия, дори като изключим котките от играта.

Камбиз II имал голям военен опит и бил добре запознат с египетските обичаи и култура.

Разглеждайки битката през съвременна, прагматична гледна точка, доста вероятно е използването на животни в битката да е само легенда.

Това съвсем не означава, че Камбиз II не използвал древна форма на психологическа война. Но най-вероятно кулминацията била рисуването на Бастет върху щитовете на войниците.

Едно нещо е сигурно - макар тази битка да променила Египет за години напред, тя не променила отношението на египтяните към котките.