От моливи до космически писалки: Защо НАСА изостави традиционните химикалки в мисиите си

Е дна много устойчива история за космическата надпревара от средата на 20-ти век е свързана с разработването на космическия химикал.

Когато през 60-те години на миналия век хората за първи път напускат повърхността на Земята и се отправят към безтегловната среда на Космоса, те бързо откриват, че химикалките, предназначени за гравитационната среда на Земята, не са толкова ефективни в Космоса. Опитвали ли сте се някога да пишете с евтина химикалка върху вертикална повърхност? Не върви много добре, нали?

The M4, Now With More! pic.twitter.com/V6vDxInomQ

— Fisher Space Pen Co. (@FisherPenCo) June 6, 2023

Легендата гласи, че НАСА похарчила милиони долари за разработване на химикалка, която да работи в среда на микрогравитация. Руските космонавти, от друга страна, уж заобиколили проблема, като използвали графитни моливи.

Това е забавен анекдот, който се разпространява от десетилетия и обикаля електронните пощенски кутии на хората преди появата на социалните медии. Има само един голям проблем. Историята в по-голямата си част е невярна.

Първоначално и астронавтите, и космонавтите са използвали моливи в Космоса. НАСА наистина похарчи известно количество пари за проучване на възможността за създаване на химикалка, предназначена за използване в Космоса, но се отказа от проекта още в началото, когато стана ясно, че разходите ще се увеличат спираловидно.

Космическата писалка на Фишер е разработена самостоятелно от частна фирма, Fisher Pens, за собствени средства. След като в края на 60-те години на миналия век химикалката Fisher Space Pen е пусната в продажба, астронавтите и космонавтите я използват за писане в условията на микрогравитация.

Но защо изобщо се вдигна толкова голям шум?

Why Wouldn't NASA Want to Use Pencils in Space? Here's The True Story https://t.co/2pMkWTWmD2

— ScienceAlert (@ScienceAlert) June 9, 2023

Оказва се, че има някои неща, които не е добре да се носят в Космоса. Моливните остатъци са едно от тях. Оловото може да се счупи, което представлява опасност; но не искате и запалими дървени стърготини да се носят свободно в космическия кораб, нито микроскопични частици електропроводим графит, които се отделят от молива по време на писане.

Всякакви дребни частици, които могат да попаднат в деликатни машини, представляват опасност в Космоса, а частиците, които се отделят от моливите, са причина за сериозна загриженост. Пожарът, по-специално, е сериозен проблем за безопасността на космическите кораби, към който НАСА не се отнася лекомислено, след като през 1967 г. пожар уби и тримата членове на мисията "Аполо 1".

Тогавашните химикалки също са били опасни. Първата успешна химикалка с търговска цел е представена през 1945 г., а според основателя на компанията Fisher Pen Company Пол К. Фишър химикалките "изтичали навсякъде". Капчиците мастило също не са нещо, което наистина искате да се носи из космическата капсула.

Астронавтите на Аполо използват флумастери, произведени от Duro Pen Company; всъщност един такъв флумастер спасява мисията на Аполо 11, след като критичен ключ се счупва. Бъз Олдрин забива дулото на химикалката си в дупката, която тя остави, което позволи на модула да отлети от Луната. (Фишър Спейс Пенс твърди, че това е била химикалка Фишър Спейс Пенс, но Олдрин уточнява, че е била флумастерна.)

Но те използват и химикалки, след като Пол К. Фишър, заедно с Фридрих Шехтер и Ервин Рат, усъвършенстват космическата писалка, като подават първия патент през 1965 г.

Както разказва Фишър, формулата за отстраняване на течащото мастило му хрумнала насън: "Баща ми беше починал преди около две години и в този сън той дойде при мен и ми каза: "Пол, ако добавиш малко количество колофон към мастилото, това ще спре изтичането".

Разказах за това на химика, а той се разсмя! Той каза, че това няма да се получи. Опита всички видове и количества колофон.

"Три месеца по-късно той се върна при мен и каза, че съм бил прав! Каза, че се опитвал да намери начин да накара колофонът да работи, но после разбрал, че имам предвид смола! Той използвал двупроцентна смола и тя работела добре. Дори при 140 килограма въздушно налягане зад нея, тя не протече."

I'd suck dick for a good pen but I am very picayune about ink, flow, thickness of line, and bleed through. You do NOT wanna https://t.co/l7FvVMxOTW or Fiction?: NASA Spent Millions to Develop a Pen that Would Write in Space, whereas the Soviet Cosmonauts Used a Pencil via @sciam

— L. M. Giamette, the former. (@LeslieGiamette) June 10, 2023

Тези химикалки използват патрони с мастило под налягане и могат да работят при различни условия, при които обикновената химикалка би имала проблеми: при много различни температури, обърнати с главата надолу, върху мазни повърхности.

Фишър предлага да продаде на НАСА тези химикалки и след щателно тестване НАСА решава да ги закупи за бъдещите мисии "Аполо". Космическата писалка Fisher дебютира на Аполо 7 през 1968 г.

Космическите химикалки Fisher се използват и днес, но днес астронавтите и космонавтите на борда на Международната космическа станция имат много повече възможности. Те са снабдени с химикалки Sharpie с различни цветове, както и - да - моливи. По-скоро механични, отколкото дървени.

Както обяснява астронавтът на НАСА Клейтън Андерсън: "Механичните моливи обикновено се използват от екипажа за вписване на цифрови стойности, необходими за изпълнение на процедури на борда (време на изгаряне, конфигурация на двигателите и т.н.). Възможността да изтриете нещо в процедурите си е отлична възможност, особено ако ситуациите се променят, а те често се променят."

Поводите все още могат да се счупят; но напредъкът в технологиите означава, че филтриращата система на борда на Международната космическа станция отмахва потенциално опасните отломки доста ефективно.

Наистина живеем в чудесно бъдеще.