Кошмари преди Коледа: Шест истински истории за духове

Х елоуин не е единственото време в годината, когато духовете на починалите излизат навън. По Коледа завесата между световете на живите и мъртвите е много тънка.

В продължение на векове във Великобритания е съществувала традиция, която днес е до голяма степен забравена, в дългите коледни нощи, близките да се събирали около огнището и си разказвали истории за духове.

Ето шест истински разказа за предполагаеми коледни призраци.

• Страховитият герб - замъкът Пенкаерт

Величественият замък Пенкаерт в Лотиан, Шотландия, е впечатляваща кула от XVI век.

Една от известните истории за замъка разказва за просяка Александър Хамилтън, който една нощ през XVII в. потропал на вратата на голямата къща, търсейки храна и подслон. Като му казали да се махне, той проклел семейството и няколко дни по-късно господарката на къщата и дъщеря ѝ починали от мистериозна болест. Хамилтън бил съден като вещица, жестоко измъчван и екзекутиран в Единбург. Твърди се, че духът му обитава старото имение на ларда.

• Призрачни слуги - Сандрингам Хаус

Известната къща на кралските особи в Норфолк някога е била описвана като „най-удобната къща в Англия“, но всяка година по Коледа се предполага, че по коридорите на огромната викторианска резиденция дебнат призраци.

Смята се, че това започва от Бъдни вечер и продължава няколко седмици, а през 20-ти век включва разкази за класическа полтъргайст активност в помещенията за прислугата в къщата - мистериозни стъпки, самозатварящи се врати, многократно включващи се и изключващи се светлини.

Говорело се също, че от празни стаи в служебните коридори се чува тежко дишане, а коледни картички се движели по необясним начин. В един момент слугите отказвали да влизат сами в някои стаи.

И крал Джордж V, и крал Джордж VI са починали в Сандрингам.

• Коледен поход на мама - Мадингли Хол

Мадингли Хол в стил Тюдор, близо до Кеймбридж, сега е конферентен център, но някога е бил център на огромно имение, притежавано от известната фамилия Хайнд.

Сър Франсис Хайнд е бил депутат по време на управлението на Елизабет I. Когато разширява залата, той събаря църквата в близкото село Хистън, за да осигури строителни материали.

Това се случва близо четиридесет години след смъртта на майка му, лейди Урсула, която според легендата се обърнала в гроба при разрушаването на църквата и оттогава се смята, че обитава залата, а призракът ѝ броди нощем по коридорите и скръства ръце от мъка.

Всяка вечер на Бъдни вечер духът на лейди Урсула се разхожда между залата и църквата в Хистън (въпреки че в днешно време тя трябва да пресече магистрала, за да стигне дотам).

• Scared Stiff - площад „Бъркли“ 50

Лондонската кула често е определяна като най-призрачната сграда в Лондон. Но какво ще кажете за най-призрачната къща в столицата? В продължение на много години това мрачно отличие принадлежеше на площад „Бъркли“ 50, внушителна грузинска градска къща в елитния квартал „Мейфеър“.

През XVIII и XIX в. величествената сграда е свързана с мистериозни смъртни случаи, като жителите и гостите на къщата очевидно са виждали призраци, а след това са били откривани мъртви, с уста и очи, разтворени от застинал ужас.

Една от тези срещи с призрака (призраците) убиец се случва през 1887 г.

Било Бъдни вечер и двама моряци, Блъндън и Мартин, били в отпуск в Лондон. В студената вечер те обикаляли мрачните, мъгливи улици в търсене на квартири. Попаднали на площад „Бъркли“ 50 и с удоволствие намерили стая за нощувка. Убийствената къща с призраци вече беше взела жертва в стаята, в която бяха отседнали. Блъндън се чувствал неспокоен в тъмнината и не можел да заспи. Посред нощ той трескаво събудил Мартин навреме, за да види тъмен призрак, който се задавал към тях.

Блъндън посегнал към оръжието и призракът се стрелнал към него. Междувременно Мартин с кървящи очи избягал на улицата и намерил полицай на пост.

Морякът се върнал в къщата заедно с полицая и за техен ужас видели Блъндън в дъното на стълбите, мъртъв. Вратът му бил счупен, а очите и устата му били широко отворени, сякаш бил умрял от страх.

• Призрак на празника - „Рейнъм Хол“

В отдалечените дълбини на Норфолк, забулено от високи дървета, се намира едно имение - „Рейнъм Хол“. През хладния декември на 1835 г. къщата е пълна с гости, които пребивават в нея за коледния сезон. Една нощ двама от гостите получават малко повече настроение, отколкото са очаквали.

Една вечер полковник Лофтъс и г-н Хокинс се впуснали в дълга шахматна битка, която продължила и след полунощ.

Когато си пожелали лека нощ на площадката, двамата мъже видели „странно облечена“ жена да стои до вратата на спалнята на госпожата на къщата. След като жената минала по коридора, изчезнала.

Когато полковник Лофтъс се сблъскал с призрака друга нощ, той се хвърлил след нея и се изправил лице в лице с призрак, който приличал на благородничка, но също така бил неземен, от него излизало адско сияние и нямал очи.

Когато полковникът разказал на собствениците на залата за призрака, те далеч не се засмяли, а просто заявили, че е видял прочутата „Кафява дама от Рейнхам“, на която са станали свидетели много други хора, включително и писателят капитан Мариац. Известна снимка от 1936 г. на голямото стълбище на залата твърди, че на нея се вижда прословутата призрачна дама!

• Призрачните просяци от Брамбър, Съсекс

Замъкът Брамбър в Западен Съсекс в продължение на векове е бил собственост на могъщата фамилия дьо Браозе, лордовете на Брамбър.

В началото на XIII в. Уилям, четвъртият лорд на Брамбър, изпада в конфликт с крал Джон. Голяма грешка. Джон преследва Уилям из цяла Англия, Ирландия и Уелс, като завзема земите му и пленява семейството му.

Според една от версиите на събитията децата на Уилям са държани като заложници от краля и накрая са умъртвени от глад в замъка Уиндзор.

Според местната легенда призраците на децата се носят по пътищата на село Брамбър в тъмни нощи, облечени в парцали, преследват и подмамват минувачите за храна.

Селската традиция гласи, че по Коледа духовете на децата - момче и момиче - също могат да бъдат видени да бдят скръбно над руините на бившия им дом - замъка Брамбър.