Конспирация за високосната година: Измислени ли са 300 години човешка история?

И зглежда, че фалшивите новини са навсякъде в наши дни. Социалните медии и интернет разпалват пламъка на дезинформация, което затруднява разграничаването между фактите и измислиците. Изглежда, че има много малко неща, за които колективният свят може да се съгласи на 100%. Поне всички можем да се съгласим с годината… или не?

Какво щеше да се случи, ако нямахме високосна година

Има някои хора, които не се присъединяват към мнението на мнозинството, че живеем в 21 век. Вместо това те вярват, че всъщност сме в 1700 г., като твърдят, че 300 години световна история всъщност е напълно измислена. Тези, които следват тази доктрина, вярват в така наречената хипотеза за фантомното време, теория, представена от немския историк и изследовател Хериберт Илиг през 1991 г.

DAY 1 OF…366? 🤔

2024 is a leap year, which means that there will be one more day added to the calendar year. February 2024 will have 29 days instead of the usual 28.

What will you do with the extra time? https://t.co/cLMeMNbb6L pic.twitter.com/J9CAbbVkyd

— Rappler (@rapplerdotcom) December 31, 2023

Липсващите години

Според Илиг въпросните фиктивни години са между 614 и 911 г. сл. Хр. Ако тази теория беше вярна, тя щеше да се сбогува с множество исторически събития и герои, които традиционно се свързват с тези години.

В тази променена времева линия викингите никога не са нападали Англия, Алфред Велики никога не е бил крал на англосаксонците, императорът на Свещената Римска империя Карл Велики никога не е съществувал заедно с династията Танг в Китай... и това е само повърхността на тази конспирация.

Хипотезата за фантомното време

И така, как работи теорията? Според Илиг по време на ранния средновековен период две (може би дори три) могъщи фигури са планирали заедно да измамят всички.

Въпросните хора са били императорът на Свещената римска империя Ото III, папа Силвестър II и може би византийският император Константин VII. Виновниците решили да преместят календара с 297 години напред, за да достигнат 1000 г. сл. Хр. Значението на датата, тъй като е точно хиляда години след раждането на Исус Христос, ще спомогне за укрепването на управлението им и ще им остави специално наследство в историята.

За да изместят календара с 300 години напред, те изфабрикуват историческа документация, добавяйки измислени събития и хора. Те буквално пренаписват историческите книги, твърди теорията.

Какво вдъхва достоверност на теорията?

На пръв поглед такова странно твърдение е лесно да се отхвърли. Има обаче няколко интригуващи аргумента, които помагат да се вдъхне известна достоверност на теорията.

След падането на Западната Римска империя през 476 г. сл. н. е. Европа изпада в период, известен като Тъмните векове. Той ще продължи почти хиляда години и от ранната част на този период (Ранното Средновековие) е оцеляла много малко литература. Имало е и малко значителни научни или културни разработки през Ранното Средновековие, подкрепящи идеята, че може би те просто са измислени. Скелетната история, която Ото и неговите съзаговорници събират, за да обхванат този период, може да обясни защо Ранното Средновековие се е случвало толкова малко.

Силата, притежавана от църквата по това време, също не може да бъде подценена. Тъй като литературата не е била широко разпространена и механичните часовници все още не са били изобретени, не е изключено Ото и папата да са имали силата и средствата да измамят масите.

Връзката с високосната година

Допълнителна интрига възниква, когато се вгледаме по-отблизо в решението на папа Григорий XIII през 1582 г. да смени Юлианския календар с Григорианския.

Григорианският календар е слънчева система за датиране и най-широко използваният календар в съвременния свят. Той замени Юлианския календар, тъй като отразява по-добре времето, необходимо на Земята да обиколи слънцето, т.е. една година. Той постига това чрез по-точен начин за изчисляване на високосните години.

За да се приведе в съответствие новият календар със слънчевата година, са пропуснати 10 дни; броят на допълнителните дни, натрупани от юлианския календар от създаването му през 45 г. пр.н.е.

Въпреки това, онези, които се присъединяват към хипотезата за фантомното време, твърдят, че изчисленията до 45 г. пр. н. е. предполагат, че Юлианският календар е трябвало да натрупа 13 допълнителни дни, а не 10. Ако това беше така, тогава пропускът на 10 дни предполага, че Юлианският календар всъщност е бил в ефект за около 340 години по-малко от очакваното между 45 г. пр. н. е. и 1582 г. сл. н. е.

Това ли е димящото оръжие, което да докаже, че политическите и религиозните елити са сготвили книгите?

Противопоставяне на теорията

Въпреки че аргументите за теорията повдигат въпроси, като цяло хипотезата за фантомното време е отхвърлена от съвременните историци.

Първо, твърдението, че Тъмните векове са били лишени от литература и култура, вече е широко развенчано с ясни доказателства, че изкуството, науката, търговията, земеделието и архитектурата са напреднали и дори процъфтявали в Европа през това време. Изфабрикуването на всичко това за учебниците по история би било голям подвиг за Ото и папата.

Това също не отчита всички оцелели артефакти и археологически предмети от ислямския Златен век (622 – 1258 г. сл. н. е.), както и китайската династия Тан (618 – 907 г. сл. н. е.). Трябва ли да приемем, че това са фалшификати или идват от съвсем друг период?

В по-широк мащаб, ако хипотезата за фантомното време беше вярна, тогава Китай, както и Близкият изток, щяха да бъдат замесени в конспирацията и да са готови да променят воденето на записи, за да отразят новите дати, вероятността за което изглежда невероятно малък.

Второ, както природните, така и астрономическите доказателства са в полза на хипотезата за фантомното време. Дендрохронологията (използвайки дървесни пръстени за датиране на събития) доказа, че липсващите 300 години наистина са много реални, докато древните европейски слънчеви затъмнения са в съответствие с настоящата ни хронология, а не с тази, предложена от Илиг.

Например римският автор Плиний Стари документира слънчево затъмнение през 59 г. сл. н. е., което е в съответствие с настоящата ни астрономическа хронология. Наблюденията на Халеевата комета добавят допълнителна подкрепа.

И накрая, 10-те пропуснати дни, когато се появява Григорианският календар, трябва да го приведат в съответствие с Юлианския календар след Никейския събор (325 г. сл. н. е.), когато датата на Великден е фиксирана, а не от момента, в който е създаден (45 г. пр. н. е.). Това обяснява липсващите 300 години и защо са избрани 10 дни, а не 13.