Д а се обясни човешкото поведение е една от най-сложните задачи, пред които науката някога се е изправяла. До средата на XX в. социолозите смятали, че най-голямо влияние имат факторите, свързани със средата, в която живеем.
Психологът Робърт Зайонк обаче променил това схващане. Според него за да се постигне по-пълно разбиране на човешкото поведение, трябва да се вземат предвид и функциите на ума. Основен интерес за него е връзката между чувство и мисъл и по тази причина посвещава голяма част от кариерата си да проучва кои от тези фактори имат по-силно влияние върху поведението.
За целта през 1968 г. той провежда експеримент, който довежда до откриването на т. нар. ефект на експонацията. Какво всъщност представлява той?
С черна торба на главата
Честата експонация на практика означава състояние, при което даден стимул е достъпен за възприятието на субекта, било то съзнателно или подсъзнателно. В интерес на истината ефектът на честата експонация бил документиран за пръв път от Едуард Титченър, който още през 1910 г. описал „греещата топлина“ и чувството за интимност, което човек изпитва в присъствието на нещо познато. Хипотезата му, обаче, била отхвърлена и постепенно потънала в забвение.
Today in Psych (11/23/1923) - Robert Zajonc was born. His studies explored social facilitation, the mere exposure effect, correlates of birth order, & the effects of muscular feedback on emotions. #APpsych pic.twitter.com/X4EaMp9rsc
— AP Psychology (@AP_Psychology) November 23, 2020
Интересът на Зайонк към този ефект е провокиран от една статия, в която е описан любопитен експеримент, проведен в държавния университет в Орегон през 1967 г. В публикацията се твърди, че „загадъчен студент“ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на човека, но никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер наблюдавал как с времето останалите студенти променят реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с враждебност, но постепенно започнали да демонстрират дружелюбно или дори покровителствено отношение към човека с прикритото лице.
Изображения и звуци
През 1968 г. в „Журнал за личността и социалната психология“ бил публикуван трудът на Зайонк „Въздействие на честата експонация върху отношението“. В статията са описани серия от експерименти, при които психологът показвал на участниците поредица от произволни изображения – като геометрични фигури, китайски йероглифи, рисунки и снимки на лица. Те преминавали пред очите им толкова бързо, че не успявали да различат кои образи се показват повторно. Когато по-късно на участниците бил зададен въпросът кои изображения предпочитат, те неизменно избирали онези, които били излагани най-често, въпреки че не осъзнавали този факт. Зайонк открил, че когато нещо е познато, то води до промяна в отношението, създавайки привързаност или някакъв вид предпочитание към този стимул. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие влияние, толкова по-голяма привързаност изпитваме към него.
Data from the original Robert Zajonc 'mere exposure' experiment - shows that meaningless words & symbols are rated more positively when people have been exposed to them multiple times
— richard shotton (@rshotton) June 24, 2019
One benefit of advertising is simply building familiarity, which then, in turn, builds liking pic.twitter.com/F9okYFGsCT
След експериментите на Зайонк други изследователи на въпросния феномен установяват, че ефектът може да се пресъздаде и с използването на звуци. През 1974 г. психологът Д. У. Раджеки използва оплодени кокоши яйца като експериментални субекти. Той свири тонове с различна честота пред различни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те винаги предпочитали онези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е причината, поради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които първоначално изобщо не са ни допаднали.
Разум и чувства
Откритията на Зайонк показват, че симпатиите към познатите обекти се базират на експонацията и нямат нищо общо с личните убеждения или отношения. Това се случва дори тогава, когато хората не осъзнават, че са изложени на даден стимул. Според Зайонк „предпочитанията нямат нужда от изводи“, т.е. чувството на привързаност не се основава на обоснована преценка. Той също така твърди, че чувствата и мислите са независими едни от други. Чувствата не само предхождат мислите по време на реакцията на стимул, но и всъщност са най-мощните детерминанти на човешките решения и отношения.
Familiarity=Liking. Follows from old research by Robert Zajonc on "mere exposure" effects. New evidence for the "propinquity effect" – mere physical closeness increases our liking of desirable people and things https://t.co/KC460Iy2LW via @researchdigest
— Bob Sutton (@work_matters) August 7, 2018
Зайонк заключава, че „чувството винаги присъства като спътник на мисълта, докато обратното не важи за когницията“. Не е възможно да мислим за нещо без прикрепената към него емоция. Когато видим някоя къща, ние моментално я определяме по някакъв начин – като хубава, порутена, помпозна и т.н. Всяко схващане съдържа афект или чувство. Учените отбелязват, че афектът изпреварва когницията дори и при паметта. Според британския психолог Фредерик Бартлет, „когато един човек е принуден да си спомни, много често първото, което изниква в съзнанието му, е нещо подобно на отношение“.
Ефектът на близостта
Начинът, по който създаваме приятелства или романтични връзки с хора, които виждаме често, е пряко свързан с феномен, известен като ефект на близостта. Едно от възможните обяснения се обосновава от еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за пръв път, те най-често реагират със страх и агресия, но когато то се повтаря, те разбират, че няма заплаха и това води до намаляване на негативните реакции. Зайонк изследва това явление при хората и открива, че те формират силно негативно отношение към дадена непозната група, приписвайки ѝ неприятни качества без видима причина. Повтарящата се експонация на свой ред повишава доверието и привързаността.
Друго обяснение на ефекта на близостта се съсредоточава върху факторите, които участват в междуличностните симпатии, сред които познатост, физическо привличане и реципрочна привързаност. Честите взаимодействия между хората не само увеличават нивото на познатост, но и засилват усещането за прилика, с което се подхранват положителните чувства и в крайна сметка привързаността.
Зайонк също така установява, че експонацията не само влияе на отношението към някого, но с времето може дори да промени начина, по който човек изглежда. С група колеги той провежда изследване, за да провери дали лицата на съпрузите изглеждат по-сходни след 25 години съвместен живот. Те сравняват снимки на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Учените установяват, че след дълги години, прекарани заедно, съпрузите действително започват да си приличат. Според тях, най-вероятната причина е емпатията, която изпитват един към друг. С времето тя се увеличава и тъй като човешките емоции се изразяват чрез израженията на лицето, те започват да имитират мимиките на своята половинка в процеса на емпатизиране. В резултат, постепенно по лицата на съпрузите се появяват сходни бръчки.
Още от автора:
Четири неща, които стоят зад лошите ни решения
Това е една от най-опасните идеи на света
Какво се случва в мозъка на бебето през първите месеци от животa му
Малтусианският проблем – обречено ли е човечеството
