Коледните празненства през Средновековието

Д нес сме свикнали да посрещаме Коледа с красиво украсени елхи, вкусни гозби и, разбира се, подаръци за нашите роднини и приятели. В Средновековна Европа, обаче, този празник бил отбелязван по малко по-различен начин. Хората тогава се отдавали на пиршества и бурно веселие, продължаващи 12 дни. Месец преди началото на празненствата всеки бил длъжен да спазва стриктен пост. „С настъпването на 25 декември, обаче, всички задръжки и ограничения падали. Хората започвали да ядат, пият, танцуват и играят различни игри, докато буквално останат без сили“, разказва Ан Лорънс-Матърс от университета в Рединг, която е експерт по средновековна история.

The sinister history of our favourite Christmas traditions https://t.co/Pw4S9hGLRt pic.twitter.com/s73gau80nz

— The Independent (@Independent) December 18, 2017

Коледни пиршества

Коледните празници през Средновековието продължавали от 25 декември до 5 януари. Те започвали със специална литургия, която се провеждала преди зазоряване и с нея се слагал край на задължителния пост. Лорънс-Матърс отбелязва, че в коледното меню на повечето хора задължително присъствало опушено и осолено свинско месо. В провинцията богатите земеделци давали 12-дневна почивка на своите подчинени и понякога дори им подготвяли празнична трапеза.

Интересни подробности за кулинарните предпочитания на хората през Средновековието разкрива творбата „Добрият човек от Париж“, написана през 1393 г. В нея се описва какви са ястията, необходими за едно „специално коледно пиршество“. Сред тях са различни видове колбаси, поне четири гозби с риба, печено месо, както и кремове, тартове, сладкиши и ядки.

Средновековните кралски особи обръщали голямо внимание на коледната трапеза. За една празнична вечеря в Рединг, организирана от английския крал Хенри III през 1226 г., били поръчани 40 сьомги, огромни количества еленско и глиганско месо, както и „колкото се може повече миноги“ (животни без челюсти, които често са определяни погрешно като риби. Те имат назъбена фуниевидна уста, с която паразитират, смучейки кръв от риби). Хенри V, който управлявал Англия в началото на 15 в., включил още по-екзотични деликатеси в коледното меню – като раци, змиорки и морски свине.

Подобни пищни пиршества нямало как да се проведат без консумирането на много алкохол. „В някои отношения напитките били по-важни дори от храната“, смята Лорънс-Матърс. Тя добавя, че повечето хора предпочитали да пият бира или сайдер. Благородниците пък залагали на виното – и то във впечатляващи количества. В рамките на една година, Хенри III поръчал цели 60 тона вино за Рединг, като един тон се равнявал на 1272 бутилки.

Medieval Christmas feast in a castle. pic.twitter.com/hqztoGyAK2

— Diana☀️ (@dianadep1) July 22, 2021

Забавления за всички

Игрите също били важна част от Коледните празненства. В основата на някои от тях стоели древни езически ритуали, свързани със зимното слънцестоене. В различни части на Европа, например, се провеждали карнавални маскаради, подобни на кукерските. Участниците в тях си слагали животински маски, а някои мъже обличали женски дрехи. Те обикаляли от врата на врата, пеели песни и разказвали забавни истории. Според редица учени, традицията мъже да се обличат като жени произхожда от Сатурналиите – празник в чест на древноримския бог Сатурн, провеждан през втората половина на декември. През тези дни никой не трябвало да работи, военните действия били забранени, а роби и господари разменяли ролите си.

Далеч по-странна била една друга коледна традиция, практикувана от редица благородници. Те дефилирали тържествено из залите за пиршества, носейки сготвени животински глави като маски. Най-често били използвани такива на глигани. През вековете тази традиция се запазила, но глиганските глави постепенно били заместени от дървени маски, отбелязва Лорънс-Матърс.

На 1 януари се провеждал още един необичаен ритуал, който също бил вдъхновен от Сатурналиите. Става въпрос за т. нар. „Пир на глупците“. На този ден всички свещеници, дякони и църковни служители имали правото да правят каквото си пожелаят. Нещата, обаче, често излизали извън контрол. Ето какво разказва един анонимен френски автор за тази практика: „Свещениците носят чудовищни маски по време на богослуженията…те танцуват, облечени като жени и пеят вулгарни песни…играят на зарове в църквата…тичат и подскачат, без изобщо да почувстват капчица срам“.

Today is the start of Saturnalia, when slaves rule their masters, when nobody works, but all indulge in feasting, drinking and gift-giving, and men wear women’s clothing. Catullus calls it ‘the best of days’, but Pliny tries to escape by spending the day alone in his summerhouse. pic.twitter.com/nwwAZo1Myu

— Thor Ewing (@ThorEwing) December 17, 2021

Дванайсета нощ

Нощта на 5 януари се считала за самостоятелен празник през Средновековието, с който се отбелязвал краят на Коледните тържества. Именно с него е свързана прословутата комедия на Уилям Шекспир „Дванайсета нощ“, която той написал в началото на 17 в. Неслучайно, в духа на споменатите вече забавления, една от главните героини в пиесата – Виола, е дегизирана като мъж и се представя с името Чезарио.

Според традициите, свързани с нощта на 5 януари, на празничната трапеза задължително трябвало да има специален плодов кейк, в който било скрито малко бобено зърно. „Човекът, на когото се паднело парчето със зърното, бил обявяван за „крал“. Той получавал правото да дава всякакви забавни заповеди на хората около себе си, които те били длъжни да изпълняват“, отбелязва Лорънс-Матърс. През последната нощ от Коледните празници „кралят“ също така можел да „командва“ своите родители, учители или господари.

Twelfth Night or Epiphany Eve is a #festival held on the last night of the #TwelveDaysOfChristmas

Traditions include eating King Cake, wassailing, and role reversals presided over by a 'Lord of Misrule'

It is also the focus of #Shakespeare's romantic comedy#FolkloreThursday pic.twitter.com/JkO7vfBvkf

— Leeds Lib Galleries (@LULGalleries) December 16, 2021

Предсказания за бъдещето

12-те дни, през които се отбелязвала Коледа през Средновековието, били от голямо значение за всички гадатели, занимаващи се с предсказване на бъдещето, подчертава Лорънс-Матърс. Свещениците на свой ред използвали свещени текстове, с помощта на които се предполагало, че могат да прогнозират какво ще е времето през следващата година. Техните тълкования се основавали и на някои природни явления – като бури, ветрове и дъги.
 
„Хората вярвали, че Бог изпраща послания на онези, които могат да ги разчетат. 12-те дни на Коледа било специално време, в което въпросните знаци били най-много“, обяснява още Лорънс-Матърс. Смятало се, например, че ако времето на Коледа е слънчево и ясно, то пролетта ще бъде топла и мека, а реколтата ще е добра. Ако, обаче, по време на празничните дни имало силни ветрове, то това се считало за лошо знамение, вещаещо тежка година за всички благородници.