Г енерал-майор Хорейшо Гордън Робли e английски офицер, художник и колекционер. Той служи в Нова Зеландия през 60-те години на ХIХ век по времето на войните в Нова Зеландия (1845-1872), наричани още „Войните на маорите“.
В този период се водят военни действия между правителството на Нова Зеландия и коренното население – маори.
Хорейшо Робли има голям интерес към етнологията и татуирането като изкуство. Самият той е много талантлив художник и илюстратор. През 1896 г. публикува книгата „Татуирането на маори“.
След като се завръща в Англия, събира забележителна колекция от 35 мокомокаи – запазените черепи на татуирани маори. През 1908 г. ги предлага на правителството на Нова Зеландия срещу 1000 паунда, но офертата му е отхвърлена.
По-късно обаче, с изключение на 5 глави, от нюйоркски музей закупуват колекцията на цена от 1250 паунда.
Моко татуировките са традиционни за културата на маорите до средата на ХIХ в.,
след което употребата им започва да става все по-рядка. Те са символ на висок социален статус и отличителен белег на отделните личности като част от един род. Показват връзката между индивида и неговите предци.
Главно мъжете маори са татуирали целите си лица. Жените с висок статус обаче също са си правели моко – само на устните или челюстта.
Традицията е била такава, че когато някой с моко почине, най-често главата се запазва. Мозъкът и очите се изваждат и всички отвори на черепа се запечатват с ленени влакна и смола. След това главата се вари или слага на пара. Следващата стъпка е да се окади на огън и да се остави на слънце за няколко дни.
След като всички стъпки са изпълнени се намазва с мазнина от акула. Тези черепи, т.нар. мокомокаи, се пазят от семействата на починалите в специални, красиво украсени кутии, и се изваждат само за много важни случаи и церемонии.
Главите на врагове, убити в битка, също са се пазели. Тези мокомокаи са считани като трофеи от войната и са поставяни на видни места. Тяхната стойност е голяма, защото често са служели за разменна монета при сключването на мир между враждуващи страни.
В началото на ХIХ в. новите заселници започват да се налагат над коренното население
С пристигането на европейци в Нова Зеландия племената започват да осъществяват контакт със заселниците и търговците. Новите заселници от своя страна имат надмощие над коренното население, притежавайки огнестрелни оръжия.
След началото на войните с цел изземане териториите маорите започват отчаяно да търсят оръжия, за да се защитят.
В този период на налагане над коренното население мокомокаи изменя ролята си от традиционен символ и ценен предмет за родовете маори в разменна търговска стока и предмет на изкуството, който да събира прах във витрините на музеите.
Мокомокаи са най-търсени между 1820 и 1831 г.
Племената са толкова отчаяни в опитите си да се защитят и да се сдобият с оръжия, че започват да правят моко татуировки върху роби и затворници, за да осигурят повече глави като стока.
Разликата между мокомокаи и принудително нарисуваните лица е в мотивите на татуировките – тези на робите и затворниците не са носели абсолютно никакъв смисъл.
Във видеото горе може да видите интересни факти за татуировките
