Н еугледни на пръв поглед мидите Мин не са много за гледане. Въпреки това те влизат в историята като най-дълго живялото създание - цели 507 години. Вадейки ги от морското дъно край Исландия обаче учените убиват този уникален организъм, и то напълно случайно.
През август 2016 г., изследователите оценяват акула край Гренландия като най-дълголетното гръбначно животно. Цели 392 години. Смяташе се, че този рекорд принадлежи на гренландския кит, който е стигнал възраст от 211 години, разказва BBC.
The oldest recorded ocean quahog was 'Ming the clam', an amazing 506 years old! #NationalMarineWeek pic.twitter.com/Nv9hPRpA1F
— Scottish Wildlife (@ScotWildlife) 26 юли 2016 г.
Най-дълголетното гръбначно животно:
Greenland Shark pic.twitter.com/nXT5qJ3OO3
— ✨CuteSharksBot✨ (@CuteSharksBot) 30 март 2017 г.
Тези животни повдигат много въпроси
- пред хората - очаровани ли сме от видове, които ще ни надживеят, а пред биолозите - защо тези организми не стареят.
Хората са относително дълголетни. Откриването на извънредната възраст на мидите Мин през 2013 г. доведе до спекулациите, че тайната на дългия им живот се дължи на много ниската консумация на кислород.
И наистина, една от идеите за дълголетието в животинския свят е това, че то е тясно свързано с метаболизма. Идеята е, че организмите са като машини, които колкото на по-пълни капацитети работят, толкова по-рано се износват. Мислене, което датира от индустриалната революция.
13 любопитни факта за животните, които не сте чували досега
В началото на 20-и век немският физиолог Макс Рубнер сравнява темповете на енергийния метаболизъм и продължителност на живота при морски свинчета, котки, кучета, крави, коне и хора. Той открива, че по-големите животни имат по-ниски нива на метаболизъм на грам тъкан и че те са живеят по-дълго, което го навежда на идеята, че при използване на енергия се стига до по-бързо намаляване на експлоатационния живот.
И тази теория има своите противници.
През 2005 г. Джон Спийкман от Университета на Абърдийн
във Великобритания използва хитър трик статистически да се отстрани влиянието на телесната маса от уравнението. Той прави проучване на база данни за 239 вида бозайници и 164 вида птици. За всяко животно с по-бърз от очакваното метаболизъм за размера на тялото, той проверява дали има съответно по-ниска от очакваното продължителност на живота за размера на тялото, както и обратното. "За млекопитаещи и птици връзката между скоростта на метаболизма и продължителността на живота е нула", казва Спийкман.
В действителност, идеята, че колкото повече кислород консумира едно животно, толкова повече са свободните радикали в тялото му, които причиняват щети и по-бързо застаряване, е остаряла. Това е благодарение на по-подробни изследвания на митохондриите, които генерират енергия.
Мутация в ген, наречен DAF-2, дава възможност червеи да живеят два пъти по-дълго.
През 2015 г. екип под ръководството на Джошуа Шифман от Университета на Юта, изчислява, че по-малко от 5% от пленените слонове умират от рак, в сравнение със смъртността от рак от 11-25% при хората.
