К огато през 1916 г. в книгата си "Увод в психоанализата", Зигмунд Фройд дефинира водещата роля на сексуалния нагон в нашия психичен свят, той едва е подозирал последиците от това в психо-социален план. Надали е подозирал до каква степен неговата теория може да бъде изкривена и със сигурност не би искал тя да донесе допълнителни страдания на хората, наслагвайки им модели на поведение, водещи до депресивни състояния и различни видове неврози.
Това става, чрез неговия племенник Едуард Бернайс – обявен за "баща на манипулацията" и "цар на ПР-а и рекламата", благодарение на когото днес сексът е най-добрият продавач на всяка стока.
Сексът продава всичко – от козметика, парфюми, СПА уикенди и модни аксесоари, до храни, автомобилни гуми, търкалящи се лагери, дори изкуство. Излъчващата секс снимка на едрогърда красавица от етикет на какъвто и да продукт, рязко би увеличила продажбите му, ако етикетът преди е бил пърхаща пеперудка над цветно поле.
Да, определено маркетинговите стратегии на Бърнайс водят до скок в продажбите на всяка една стока (което е добро за търговци и производители), но те водят до скок в прираста и на още една категория, а този скок съвсем не е похвален: депресивни състояния и сексуални неврози.
Причината за сексуалните проблеми рядко е само физиологична. Разбира се, тя е комплексна, но като психолог, аз ще разгледам тази част: преекспонирането на сексуалността и наложените, но изкривени модели за сексуална атрактивност.
Човек е създател, но и продукт на културата, в която живее. Тя определя еталоните на поведение и естетични модели, върху които всеки гради самочувствие и личен имидж, т.е. себе си.
В култура, където сексът е издигнат в култ, сексуалната потентност се явява безогледна норма на поведение, в случая – криворазбрана и деформирана. Информационно-рекламният поток около нас ни внушава очаквания към мъжете и жените, надхвърлящи средностатистическите и считани за нормални показатели за сексуална атрактивност и активност. Сякаш от мъжа се очаква мощна револвираща ерекция по всяко време на деня, а от жената – вечна готовност за секс, увенчана с оргазми и неуморна готовност за нови. Лансираните модни образци за красота ни внушават и физическите атрибути на тази нестихваща сексуалност – яки мускули за мъжете, голям член/колко, колко до е голям?!/, и преекспонирани ерогенни зони за жените: бюст и устни – неестествено големи, дори грозни, но за съжаление набират последователки и последователи.
Така подмолно наложените ни образци от лъскави реклами, календари, лансирани секс-идоли чрез „ексклузивни интервюта” и телевизионни програми, внушават неестествено преекспонирана сексуалност и спомагат за масовото разпространение на сексуалните неврози.
Масовият потребител възприема директно наложените модели, сравнява се с тях, нагажда се към тях, следва ги сляпо, без ситото на личното Аз. Колкото по-далече е наложеният модел от същността на Аз-а, толкова е по-голяма психичната пукнатина в личността. Преекспонирането на всяко нещо, води до усещането за неговата липса. Усещането за липса е силно негативно, деструктивно чувство, водещо до различни форми на невротичност, а в случая с преекспонираната сексуалност, спомага за формирането на сексуални неврози: еректилни дисфункции от всякакъв тип при мъжете, оргазмени дисфункции при жените, анорексия и други разстройства на личностното възприятие.
Липсва връзка с телесните усещания, тялото е възприемано като обект, а не като преживяване на връзката със себе си и другия.
Тук мъжете са по-ощетените: липса на либидо, слаба ерекция, преждевременна еякулация и други еректилни дисфункции са като бич за съвременния мъж. Възрастта има значение и точно тя е тревожна – все по-нисък е възрастовият праг на мъжете, чувстващи се непълноценни в секса, а това е равносилно на непълноценна връзка. И двамата партньори са нещастни.
Икономическият стандарт обаче няма значение – липсата на ерекция или преждевременна такава, е еднакво депресираща, както за бедния, така и за богатия мъж. Фармацевтиката, подпомогната добре от мощна реклама в стил Бърнайс се грижи добре и за това – аптеките са пълни с какви ли не продукти, обещаващи гейзерни оргазми за мъже и за жени. Виаграта беше обявена за хапчето на столетието. Пластичната хирургия процъфтява, хиалурон в устните инжектира едва ли не всеки, можещ да държи спринцовка. Рекламата е обсебила секса, той вече е пазарен продукт, а не изконна човешка потребност.
Относно сексуалните неврози, цитирам директно Виктор Франкъл:
"Така, както страхът предизвиква появата на онова, от което се страхуваме, намерението на всяка цена да постигнем нещо го прави невъзможно. Крайното намерение, или както аз го наричам - "хиперинтенция", може да се наблюдава специално в случаите на сексуална невроза. Колкото повече мъжът се стреми да демонстрира сексуалната си потентност, а жената - способността си да преживява оргазъм, толкова по-малко са в състояние да успеят. Крайната наслада бива разрушена или развалена в степента, в която е превърната в самоцел".
Кой е Виктор Франкъл?
Виктор Франкъл е психиатър и гениален психоаналитик, оцелял от ужаса на концентрационните лагери, създател на Логотерапията – част от психологията, която акцентира върху смисъла на нашето съществуване като основна емоционална потребност в живота.
Основно средство при лечение на сексуалните неврози е психотерапията като път за личностно осъзнаване и балансиране. Лекарствата имат помощно значение. Много често техният “лечебен” ефект всъщност е плацебо-ефект.
Какво предлага Виктор Франкъл?
Дълбоко вглеждане във себе си, за да намерим баланса между това, което искаме и ни доставя удоволствие, и това, което ни се внушава, че трябва да бъдем. В своята практика той работи с техника, която нарича "парадоксалното намерение" - основана на двойния ефект, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме, и прави невъзможно онова, което желаем.
Целта е да се обърне нагласата към проблематиката, или както Франкъл поетично казва: "да се отнеме вятърът от платната на тревожността". Това не е бърза терапия, но е цялостна терапия, обхващаща всички аспекти на личността, а не само сексуалната сфера.
Дори и по отношение на сексуалните неврози, отново опираме до Негово величество Смисъла, и до изконните важни въпроси:
Кои са важните неща за мен?
Кое истински ми носи радост?
Как обичам, как искам да бъда обичан?
Кое ме прави щастлив, аз кого правя щастлив?
Ще завърша отново с Фройд, според който сексуалният нагон е изворът на нашата жизнена сила, виталност и творчество, а сексуалността не е просто коитус и евтин сексапил, а квинтесенция на всичко това. И ако я свеждаме само до актови постижения в леглото и рекламна секс визия, не можем докрай да поемем от нейната сила, за да разгърнем целия си личностен потенциал във всяка сфера на живота.
Вижте още:
Секс и страх: какво тревожи мъжете в леглото
