В ойниците по време на Първата световна война трябва да се справят с милиони плъхове. Тогава дребната напаст е привлечена от отпадъците и човешките останки.
Канализацията е навсякъде. Човешки тела лежат в окопите, покрити с пръст, която често силният дъжд отмива. А после – плъховете идват и пируват.
На един труп можело да се открият поне двама или трима нашественици. Военните условия са Божи дар за тях.
Във видеото горе вижте най-опасните животни на света
Някои от плъховете стават изключително големи и охранени
заради добрите условия, а също така и по-нахални. Те се опитват да изядат живи ранените мъже, които не могат да се защитят.
Мнозина се будят нощем от гладните плъховете, ядящи лицата им. Наглите разбойници стават още по-умели, с времето започват да крадат храната на заспалите.
Отвратени и изплашени от деянията на тези толкова по-малки от човека същества, военните започват да изпробват всякакви методи за отблъскване на нежеланите гости.
Много от мъжете използват патроните си, за да стрелят по нахалните животни, въпреки че има изрична забрана за хабене на муниции по този начин. Други пък убиват нападателите си с нож.
Всякакви дребни действия са безполезни,
защото само една двойка плъхове може да създаде до 900 наследници на година. Войниците пращат котки и териери по окопите, за да ги оттърват от заразните животинки.
Вижте как се справят с многобройните плъхове по време на Първата световна война в нашата галерия
Има съществена разлика при ловенето на плъхове от котки и от кучета. Котките са бързи и почти винаги улавят плячката си, но преследват само по една, след което може да направят почивка, за да се нахранят и продължават. Поради тази причина може да им отнеме седмици да се оттърват от нападателите.
Териерите от своя страна се справят изключително добре в тази работа. Повечето породи териери са създадени във Великобритания и Ирландия с цел контрол над плъхове, зайци и лисици, както над земята, така и под нея.
Добрите териери изтребват плъховете само за няколко часа. Те не спират, за да се хранят. Убиват и продължават напред. Не си играят с плячката, както котките правят. Убиват я мигновено, а и са по-силен противник за един плъх.
Поетът и писател Робърт Грейвс пише в своята книга „Good-Bye to All That“
„Плъховете идваха от канала, хранеха се с човешка плът и се множаха изключително бързо. Докато бях тук, един офицер се присъедини към нас… Вечерта се върнал в стаята си и чул шумулене, вдигнал завивката на леглото си и видял два плъха да се борят за откъсната ръка…“
Британски военен, Джордж Копард, също е разказал за плъховете:
„Нямаше нужната система за разчистване на окопите. Празни консервени кутии от всякакви харни се мотаеха насам-натам, приканвайки плъхове по дългите стотици километри окопи на Франция и Белгия. По време на тихата нощ, ако човек се заслушаше, можеше да чуе дрънченето на консервите – плъховете ги преобръщаха...“
Ето и ужасяващият спомен на друг военен:
„Видях няколко плъха да излизат под палтото на един труп. Бяха огромни и прехранени с човешка плът. Сърцето ми заби учестено, когато се доближихме до едно от телата. Каската му се търколи. Лицето му беше наядено – кожата беше свалена, виждаше се черепът му, очите ги нямаше, а от устата му изскочи плъх".
Вижте още:
Животните, които хората са използвали като оръжия
