Кога са измислени партитата за рожден ден?

Р ожденият ден съществува, откакто животът на Земята се е развил, но практиката да се отбелязва този ден с годишно празненство е сравнително нова. Макар че според една разпространена в интернет идея рождените дни са чествани за първи път от древните египтяни, неясни клинописни текстове отпреди четири хилядолетия доказват обратното.

„Първите доказателства за празнуване на рождени дни са от икономически текстове от Лагаш“, важен град в древен Шумер, регион в Южна Месопотамия, който се смята за мястото на най-ранната известна цивилизация, казва в имейл за Live Science Владимир Емелянов, историк от университета в Санкт Петербург, Русия.

Емелянов е изследвал клинописни таблици, съставени през третото хилядолетие пр.н.е., по време на управлението на цар Лугаланда (2384-2378 г. пр.н.е.), в които се споменават празници, посветени на раждането на децата на владетеля. Според текстовете раждането на елитни деца се отбелязвало с жертвоприношение на животни, което живите споделяли с починалите си предци.

„Когато Лугаланда беше отстранен от власт, беше прекратено и записването на рождени дни. Доколкото ми е известно, нищо подобно не е имало в Египет или древна Мала Азия“, казва Емелянов.

Погрешното схващане за египетските празненства за рождени дни може би идва от Битие 40:20, където се казва: „И на третия ден, който беше рожден ден на фараона, той направи празник на всичките си слуги“. Но според Емелянов празненствата за рождените дни на фараоните не са исторически известни до епохата на Птолемеите (305-30 г. пр. Хр.).

Друга ранна бележка за рождените дни идва от гръцкия историк Херодот. През V в. пр. н. е. Херодот пише за обичаите на персите в „Истории“, като казва, че „от всички дни те имат обичай да почитат най-много този, на който са родени, всеки един от тях: на този ден те смятат за правилно да организират празник, който е по-свободен, отколкото в другите дни“. И богатите, и бедните организирали тези рождени дни, на които приготвяли много месо и пълнели трапезите си с богати десерти.

Този коментар за персите подсказва, че „за един грък от висококласическия период празнуването на рожден ден се е смятало за нещо необичайно“, пише Емелянов в изследване от 2017 г., публикувано в научното списание Bulletin of St. Petersburg University Oriental and African Studies. През V-III в. пр. н. е. хората по-скоро са се интересували от съставянето на хороскоп на новороденото, за да научат какъв живот ще води детето.

Емелянов не е установил кога точно е започнало ежегодното празнуване на рождените дни. Според него тази традиция може да е започнала с шумерските царе преди 4000 години или с персите през V в. пр.н.е. Възможно е тези празненства да са се състояли дори преди хората да започнат да ги записват.

Но в по-късните години на Римската република (509-27 г. пр. Хр.) обичаят да се празнува рожденият ден на даден човек е станал широко разпространен. Като доказателство за това Емелянов посочва празнуването на рождения ден на герой в латинската комедийна пиеса „Псевдолус“, поставена за първи път през 191 г. пр. н. е., и писмо от римския оратор Цицерон, в което се споменава за празнуването на рождения ден на дъщеря му през 50 г. пр. н. е. А през I в. от н. е. една римлянка пише писмо, за да покани своя приятелка на рождения ѝ ден в крепостта Виндоланда в Англия.

„Само едно нещо може да се установи със сигурност - денят на раждане е нещо, което ясно отличава един човек от друг“, пише Емелянов. Веднага след като древните общества стават по-фокусирани върху индивидите, а не върху общността, заключава той, „рожденият ден на човека се превръща в крайъгълен камък на личното съществуване и крайъгълен камък на индивидуалния успех“.

Така че може би не е изненадващо, че подобно на фараоните на Птолемеите, по-късните царе и лидери използват празнуването на рождените дни, за да събират политическа подкрепа. През 1748 г. Великобритания поставя началото на ежегодна традиция за празнуване на рождения ден на суверена. По време на Американската революция, вместо да празнуват крал Джордж III, колонистите организират инсценирани погребения и обезвреждат британски оръдия, за да им попречат да почетат краля. Рожденият ден на Джордж Вашингтон също е празнуван по време на войната, а през 1778 г. във Вали Фордж оркестър му прави серенада, вероятно вдъхновен от британската традиция. По времето, когато Вашингтон става президент, рожденият му ден е популярно национално събитие, но едва през 1879 г. 22 февруари става празник на САЩ.

История на съвременните партита за рожден ден

Според Хизки Шохам, историк от университета „Бар-Илан“ в Израел, съвременното западно празнуване на рождени дни води началото си от Ренесанса, но процъфтява през индустриалната епоха. В статия, публикувана през 2020 г. в списанието Time & Society, Шохам твърди, че индустриализацията е създала необходимостта от стандартизирано време и от отбелязване на изминалото време с етапи.

В Западна Европа и Северна Америка отбелязването на датата на раждане с парти с приятели става популярно около 1870 г., според Елизабет Плек, историк в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн и автор на книгата Celebrating the Family (Harvard University Press, 2000 г.). Тази идея за рожден ден с торта, свещички и подаръци е до голяма степен творение на заможните протестантски родители в САЩ, пише Плек, но в началото на XX век традицията е разпространена независимо от богатството.

„С признаването на детските рождени дни празненствата придобиват стандартизиран вид - торта, свещички, песничка и подаръци. Днес повече американски родители, отколкото когато и да било в историята, почитат детето си с годишно парти“, пише Плек. 

Въпреки че традицията за празнуване на рожден ден е идвала и си е отивала през историята, един аспект на партито изглежда е останал непроменен през хилядолетията и в цялата западна култура: да се увери, че всички - приятели, семейство, а понякога дори предците - имат достатъчно храна за празника.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase