Убийства и държавен монопол над насилието - кога политиката става смъртоносна

П о времето, когато Юлий Цезар умира с думите "Et tu, Brute?" ("И ти ли, Бруте?), политическите убийства вече са често срещано явление. 

(Във видеото може да научите повече за: ПОЛИТИЧЕСКО УБИЙСТВО: Застреляха лидер на партия в Косовска Митровица)

Дали обаче те са станали по-редки в днешно време? Дали опитът за убийство на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп е извънредно събитие в съвременните демокрации? 

Краткият отговор е "не". 

Разбира се, Съединените щати имат дълга история на убийства и опити за убийства, която включва Ейбрахам Линкълн, Джон Ф. Кенеди и брат му Робърт Ф. Кенеди, Мартин Лутър Кинг младши и Роналд Рейгън. 

Но убийствата са сравнително често срещани и извън САЩ. И само в редки случаи те водят до радикалните промени, които убиецът желае. 

Какво се счита за политическо убийство? 

Приема се, че това е убийството на видна, влиятелна личност, особено на политическа фигура. Рядко случайни нападения, убийствата са крайна форма на протест, основана на предположението, че отстраняването на един човек ще промени политическия пейзаж. 

И все пак не всички политически убийства са убийства. 

Например, държавите често издават заповеди за извънсъдебни целенасочени убийства, които проучвания сочат, че се увеличават. 

В Русия на Владимир Путин държавата е организирала голям брой смъртоносни отравяния, стрелби, самолетни катастрофи и дефенстации, твърдят редица организации и журналистически разследвания. 

Канадският министър-председател Джъстин Трюдо наскоро обвини Индия, че е поръчала убийството на сикхски сепаратист в Канада. Журналистът Джамал Хашоги беше убит в саудитското посолство в Истанбул - екзекуция, за която американските разузнавателни служби твърдят, че е одобрена от саудитския престолонаследник. 

От своя страна САЩ многократно са използвали извънсъдебни целенасочени убийства срещу високопоставени цели, като например главатаря на 11 септември Осама бин Ладен. Израел също редовно използва смъртоносно насилие срещу цели извън границите си. 

Убийствата обаче често се разглеждат като актове на "неофициално" насилие, извършени от лица извън държавните структури. 

Обикновено извършени от лица, които се противопоставят на насоката, възприета от политическите лидери, убийствата отхвърлят схващането, че единствено държавите имат право да използват или разрешават физическа сила. Това често се нарича "държавен монопол върху насилието". 

Еволюция на политическите убийства 

В периода на разцвет на могъщите европейски монархии преди ХХ в. революционни групи използват убийства, за да покажат ясно на хората, че при цялата си власт тогавашните управници също са смъртни. 

Според един историк в края на XIX в. революционерите се опитват да убият "почти всеки голям европейски владетел и държавен глава". 

Така например в акт, който някои анархисти наричат "пропаганда чрез дело", цар Александър II е убит от руската революционна група "Народна воля" през 1881 г. След това техни италиански другари успешно убиват императрица Елизабет от Австро-Унгарската империя през 1898 г. 

Други убийци по онова време са били ревностни националисти. Може би най-известният от тях е сърбинът Гаврило Принцип, чието убийство на хабсбургския ерцхерцог Франц Фердинанд довежда до Първата световна война. 

След войната фашистките и протофашистките паравоенни формирования в Италия и Германия също използват политически убийства като част от своя терор. 

Социалистите Роза Люксембург и Карл Либкнехт например са убити от десни паравоенни формирования в Берлин през 1919 г. Преди Италия да изпадне изцяло във фашистка диктатура, видният социалист Джакомо Матеоти е убит от главорезите на Бенито Мусолини в Рим. 

По време на Втората световна война съпротивителните групи също използват убийства срещу нацистите. Убийството на Райнхард Хайдрих, началник на СС, изиграл ключова роля в осъществяването на Холокоста, в Прага през май 1942 г. се отбелязва и до днес в Чешката република. 

В десетилетията след войната ултралевите революционни авангардистки групи започват да възприемат с ентусиазъм политическата тактика на убийствата. 

В Германия например Фракция "Червена армия" убива водещи банкери, индустриалци, политици и други от 70-те до 90-те години на ХХ век с надеждата да разпали революция. 

Подобна група в Италия, Червените бригади, убива министър-председателя Алдо Моро през 1978 г. 

ET TU , BRUTE ? pic.twitter.com/DPiizoX5Jj

— TOFF🥷🏻 (@khalinho221) August 1, 2024

В САЩ Сара Джейн Мур също се опитва да предизвика революция с опита си за убийство на президента Джералд Форд през 1975 г., само две седмици след като членът на семейство Менсън Линет "Пискун" Фром се опитва да направи същото. 

Убийство в името на нацията 

Докато тези революционери прибягват до насилие, за да постигнат целите си, убийствата, извършвани от ултранационалисти, също продължават с пълна сила. 

Само няколко месеца след като Индия получава независимост от Великобритания, лидерът на съпротивата Махатма Ганди е убит от екстремист от движението "Хиндутва", който смята, че Ганди е насърчавал мюсюлманско-индуисткото единство. 

В Индия последваха още политически убийства на високо равнище: 

- Министър-председателят Индира Ганди, която е убита от сикхските си телохранители през 1984 г., след като нарежда военни действия срещу сикхските сепаратисти 

- Синът ѝ Раджив Ганди, бивш министър-председател, който беше убит по време на предизборна кампания през 1991 г. от атентатор самоубиец от тамилските тигри, след като отношенията между сепаратисткото движение и индийското правителство се влошиха. 

През 2007 г. Беназир Бхуто, бивш министър-председател на Пакистан, преживява един опит за убийство (бомбен атентат, при който загиват 180 души), след което е убита при друг. 

Причините за убийството остават неясни. Някои смятат, че тя е била набелязана от ислямисти, разгневени от близостта ѝ със Запада; според други тогавашният президент Первез Мушараф е искал да се отърве от неудобен съперник. По-късно Мушараф е обвинен за убийството ѝ. Той отрича да е отговорен за това. 

На други места ултранационализмът е мотивът за убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин от десен ултрационист през 1995 г. Рабин е убит (както преди него Ануар Садат от Египет) заради опита му да постигне мирно споразумение между Израел и палестинците. 

Заради ефекта, който убийството му има върху облика на съвременния Близък изток, някои го определят като "най-успешното убийство в историята". 

За съжаление убийствата са твърде често срещано явление в Африка и днес. В доклад се посочва, че само през 2019 и 2020 г. на континента са извършени 185 убийства, предимно на политици, лидери на гражданското общество и общности, както и на журналисти. Смята се, че 80 % от убийствата в Африка са политически мотивирани. 

Латинска Америка също често е разтърсвана от убийства. През последните години кандидатът за президент, борещ се срещу корупцията, Фернандо Вилависенсио беше убит в Еквадор, очевидно от лица, свързани с мощни наркокартели. 

А тогавашният кандидат за президент Жаир Болсонаро беше намушкан с нож по време на митинг в Бразилия - нападение, което се смята, че му е помогнало да спечели изборите през 2018 г. 

Убийства на Запад 

Убийствата продължават да са често срещано явление и в либералните демокрации, въпреки че като цяло имат по-стабилни правителства. Причините за тях са различни, макар че през последните години много политици са станали мишена на десни екстремисти. 

В Япония Шиндзо Абе е убит през 2022 г. от самотен стрелец, който имал вражда с църква, която според него бившият премиер подкрепял. 

В Германия консервативният политик Валтер Любке беше убит през 2019 г. от десен екстремист, който се противопоставяше на неговата промиграционна политика. Крайно десен екстремист стои и зад убийството на британската депутатка Джо Кокс през 2016 г. 

По-рано тази година министър-председателят на Словакия Роберт Фицо беше тежко ранен от въоръжен мъж, свързан с десни групировки. 

Обратно, в Нидерландия крайно десният политик Пим Фортуин беше убит от свой съгражданин, възмутен от начина, по който Фортуин беше превърнал холандските мюсюлмани в изкупителна жертва за политически цели. 

Край на убийствата? 

Докато недоволни хора извън политическия процес смятат, че могат да спечелят нещо от убийството на видна личност, убийствата ще продължат да бъдат мрачна част от политическия пейзаж. Държавно санкционираните извънсъдебни убийства изглежда също ще продължат. 

Но както осъзнават хвърлящите бомби анархисти от началото на 20-и век, убийството на отделна политическа фигура рядко води до желаната от нея повсеместна промяна. 

Невъзможно е да се убие система, структура, движение или идея. Истинската политическа промяна изисква по-сложни форми на ангажираност, отколкото краткия път на куршума на убиеца. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase