Касим след "Игри на волята": Вече не водя нормален живот

З а първи път този сезон трима състезатели се изправиха един срещу друг в елиминационна битка на Арената на “Игри на волята: България”. Генчо, Звезделина и Касим преминаха през сериозно предизвикателство, изискващо точност, баланс и издръжливост, а само най-добрият от тях запази мястото си в състезанието. Генчо доказа своите комплексни качества и се завърна в племето на Непобедимите със 100 гроша по-богат, след като отстрани Касим и съотборничката си Звезделина.

Ето какво ни разказа Касим за стратегиите, пъзелите, интригите и новопридобитата слава:

Подготвя ли се дълго за "Игри на волята" и как?

Подготвях се за „Игри на волята“ точно 1 – 2 месеца. Ходих три пъти на плуване и няколко пъти на фитнес, разбира се, то ми и личи. Със сигурност подготовката ми не беше много дълга, но пък дадох най-доброто от себе си и смятам че се получи много забавно.

Ти влезе като Човекът-пъзел в Игрите. Смяташе ли, че това ще е достатъчно, за да спечелиш?

Влязох като Човекът-пъзел в Игрите, но определено смятам че не само това е достатъчно, за да спечелиш. Изискват се и много други качества, които трябва да притежаваш, за да вървиш напред в Игрите и да стигнеш до финал.

Кое беше по-трудно: силовите игри или т.нар. социални игри?

За мен лично силовите игри бяха много по-трудни от социалните, тъй като в социалните винаги можеш да контролираш ситуацията или да предположиш какъв може да е следващият ход на другия. В силовите игри обаче трябва да имаш доста сила, затова те за мен бяха доста по-трудни.

Съжаляваш ли за нещо от представянето си в Игрите?

Съжалявам, че не успях да стана капитан. Съжалявам, че не успях да се добера до тези предимства като грошове, саби и всякакви такива, за да мога да ги вкарам в играта и в употреба и да стигна до един доста по-напреднал етап в играта. Съжалявам, че на последната елиминационна битка не взех грошовете на Генчо.

Смяташ ли, че ако беше по-силен физически, щеше да си в друга позиция?

Определено смятам че ако бях по-силен физически имах много по-големи шансове да стигна още по-напред в играта, но пък нищо явно такъв ми е бил късметът и така е трябвало да стане.

Мислиш ли, че последното гласуване за капитан ти "изяде главата"?

Смятам че последното гласуване за капитан определено не беше в моя полза, тъй като всички дадоха гласа си за Алекса - единственият, който не даде за него, бях аз.

Кой мислиш, че трябваше да си тръгне преди теб?

Значи смятам че имаше и други хора, които трябваше да си тръгнат малко преди мен и аз трябваше малко по-напред да стигна отколкото тях, но нищо.

По-добре ли се справи от Неделчо?

Смятам, че не успях за жалост да се справя по-добре от Неделчо, тъй като той имаше много повече успешно наредени пъзели отколкото мен, но със сигурност ми е за пример. Единствено и само мога да се уча от него.

Кой искаш да спечели тази година?

Моите фаворити за спечелването на Игрите със сигурност са Гого, Фифо, Джаферович и Мани. Мани много ме кефи. Може да изглежда много мъничка, но е много опасна и много силна.

Как се промени животът ти след "Игри на волята"?

След „Игри на волята“ хората започнаха още повече да ме спират по улиците, дори веднъж ми се случи един човек да ми се провикне през една кола „САМО СУПЕРГЕРОИ“.

Разкажи ни забавна случка с фен!

В предишния въпрос ви разказах за този човек с въпросната кола. Вървя си аз по улицата и съм със слушалки, слушам музика и с периферното си зрение виждам, че някакъв човек си смъква стъклото и започва да ми мята. Аз си свалих слушалките, на които съм си надул музиката, ама на МАКС и започва човекът да се провиква през цялата улица, на която има супер много хора и супер много коли минават, и крещи: „САМО СУПЕРГЕРОИ“. И аз избухнах в един истричен смях и му се провикнах „Мерси много!“. И всички, естествено, на улицата ни гледат нас какво се случва тук сега. Нормално ли е, не е ли нормално? То покрай мен нормални неща – трудно.

Имаш ли интересна случка с пъзели извън шоуто?

Имам една изключително интересна случка, която е нещо подобно на пъзел в реалния живот. Бях затворен в една стая, в която имаше много огледала и беше нещо подобно на Escape Room. Трябваше възможно най-бързо да намериш изхода като имаш задачи по пътя. Стигнах аз до въпросната зала с огледалата и започвам да тичам. Най-голямата грешка в живота ми, защото както си тичах напред изведнъж се забивам в стъклото и след това имах комбал сигурно поне няколко дни. Хора, много внимавайте ако отивате в зала само с огледала. Не тичайте и не правете моята грешка, защото много бързо ще се озовете на земята.

Нещото, което хората не подозират за теб?

Нещото, което хората не подозират за мен е че на екран изглеждам доста свит, плах и сериозен, но всъщност съм много голяма откачалка и ако ме видиш на улицата е възможно да ме видиш как избухвам в някакъв истеричен смях или как правя нещо ненормално, което едва ли би си помислил, докато ме гледаш в интернет.

Какво ти предстои оттук насетне?

Смятам, че от тук насетне ми предстоят тепърва много хубави неща, ще разберем какви са скоро, надявам се. И си пожелавам пък наистина да ми се случи най-лудото нещо в живота, което някога ми се е случвало.