Кардиолог разкри храните, които свалят високото кръвно

Н а 29 септември всяка година се отбелязва Денят на сърцето. Различни инициативи на Дружеството на кардиолозите в България се провеждат в рамките на няколко месеца. Те започнаха на 1 юни и ще продължат до 31 октомври. 

Поради тази причина кардиологът д-р Христо Ангелов даде отговор на едни от най-търсените въпроси.

Защо страната ни е водеща във всички статистики по сърдечносъдови заболявания и за съжаление, това не е само тази година? Къде грешим? 

Профилактиката и превенцията на здравето не са на необходимите нива. Не обръщаме много внимание на здравето си, докато не се влоши състоянието ни. Това е наблюдението ми от пациентите, с които работя ежедневно. Нашата страна, и в частност Дружеството по кардиология, разработва Национален план за превенция на сърдечносъдовите заболяване, който да не бъде само в основата на общопрактикуващите лекари и кардиолозите, а да бъде на много нива, които да обхванат обществото. Идеята е този план да бъде разгърнат и да може да предпази населението, доколкото е възможно. Всъщност, колкото и да се опитваме да помагаме, основната отговорност за сърдечносъдовото здраве и въобще здравето като цяло е на отделния индивид.

Когато говорим за високо артериално налягане, смятаме че това е въпрос, който се отнася до хора, които са поне над 40-годишна възраст. Това ли е времето, в което трябва да започне профилактиката? 

Права сте, в повечето случаи тогава започват да се проявяват симптомите. Но в крайна сметка, практиката показва, че и по-младите хора също страдат от повишени стойности на артериалното налягане. Доста често това е свързано с начина им на живот, с липсата на физическо натоварване, с фамилната обремененост. Общо взето препоръките казват да водим индивидуална оценка на риска за всеки един от пациентите – имаме инструментите, с които да го правим, и да се стремим не толкова да се фокусираме върху отделната група, а към отделния индивид. Да, всеки, който има в семейството фамилна обремененост за артериална хипертония, е добре да проверява от време на време стойностите на артериалното си налягане, особено когато има рискови фактори: напреднала възраст, наднормено тегло, вредни навици. Недоспиването също е един пренебрегван рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, който трябва да се има предвид. Важно е, че една част от пациентите, без да имат абсолютно никакви оплаквания, остават недиагностицирани, макар че са с повишени стойности на артериалното налягане в завидни стойности – над 150-160 милиметра живак. Маскираната артериална хипертония невинаги ни позволява да я открием навреме, а вече е действала доста години и е започнала да уврежда таргетните органи и системи. 

Aко не сме диагностицирани, има ли симптоми, които подсказват, че имаме проблем с артериалното налягане? 

Както казах, има пациенти, при които артериалната хипертония протича без абсолютно никакви оплаквания от страна на пациента. Всъщност артериалната хипертония се открита при рутинно измерване на стойностите на артериалното налягане, без пациентът да има никаква причина за това да потърси лекарска помощ. Обикновено е свързано с главоболие, при по-високи стойности може да има и световъртеж, гадене, повръщане. 

Чували сме, че ако имате главоболие върху главата, това е признак за високо кръвно налягане. Ако главоболието е в областта на тила, това е ниско кръвно налягане. Така ли е? 

Трудно е да се разграничи. При различните пациенти се проявява по различен начин артериалната хипертония. Няма точно позициониране – дали в тила или в друга област на главата, така че главоболието да бъде показателно за артериалната хипертония. Най-добрият метод е измерването, а не просто да се гадае на базата на цитирани в обществото твърдения. Измерването на артериалното налягане е проста манипулация, която може да бъде осъществена доста лесно и е изключително обективен метод, тъй като се базираме на доказателства. Колкото по-обективни са те, толкова по-лесно е диагностицирането, вместо да разчитаме на субективен метод за локализация, сила и интензитет на болката.

Кога приемаме, че пациентът има високо кръвно налягане? Кога се поставя в крайна сметка диагнозата? 

Диагнозата артериална хипертония –не се поставя на базата на едно единствено измерване на артериалното налягане. Още повече пък в лекарски кабинет, тъй като съществува Синдром на бялата престилка –пациентите са стресирани, не са в обичайното си състояние, в което се намират в ежедневието си, и това може да доведе до фалшиво повишени стойности на артериалното налягане. Най-добра информация ни дават стойностите, измерени в домашни условия, в обичайните условия за пациента, или с холтер за артериално налягане. Това е устройство, което измерва стойностите на артериалното налягане на всеки половин час през деня обикновено и всеки час през нощта. Носи се около 24 часа. Според препоръките за диагностициране и лечение на артериална хипертония на Европейското дружество по кардиология това са методите, с които можем да сме категорични в измерването на артериалното налягане и поставянето в последствие на диагнозата. 

А защо след като веднъж започнем да пием лекарства за високо кръвно налягане, казват, че трябва да продължим да ги пием до края на живота си и не могат да бъдат спрени? Или ако ги спрем, ще настъпят още по-нежелани ефекти? 

Пак казвам, че всичко зависи от индивидуалното състояние на пациента. В някои случаи инициирането на медикаментозната терапия е задължително и няма как да не започнем с медикаментозна терапия да контролираме кръвното, особено, когато то е много високо и пациентът е с множество рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Но когато говорим за млади пациенти с артериална хипертония, при които състоянието е обратимо, е възможно да се достигне до момент, в който да ограничим артериалната хипертония с промени в начин на живот и всъщност приемът на медикаменти да не е за цял живот. 

Може да има корекции? 

Изключително, да. Тъй като и в американските, и в европейските гайдлайни за лечение на артериална хипертония промяната в начина на живота е съпътстваща всяка една първоначална стратегия. Всъщност аз това казвам на моите пациенти, че имаме, особено при младите, две стратегии за лечение. Едната е лесната, другата е трудната. Лесната е – приемат медикаментите и продължават да си живеят живота така, както желаят. По-трудната обаче, която изисква усилия от страна пациента, е свързана с ограничаване на вредните навици, повишаване на физическата активност, промяна на начина на хранене – без вредни храни и напитки, редовен и качествен сън, за да може да се нормализира състоянието при пациентите. 

Може ли да си позволим до 40 години да си хапваме и спим, когато както дойде, пък после да му мислим? 

Това ще си носи тежестта в бъдеще, тъй като грешките, които правим на младини, ще ни тежат на тялото, когато вече не сме чак толкова млади. 

Може ли без медикаменти, само с подходящи храни и редовната им употреба - като чесън, например, който повсеместно се препоръчва, да нормализираме артериалното налягане?

За чесъна за съжаление, няма нито на проучване, което да потвърждава, че нормализира артериалното налягане. 

А има ли въобще храна, която може да понижи артериалното налягане? 

Не би могло само с една единствена съставка да се храните и да  понижите стойностите на артериалното налягане. Няма нещо, което да е доказано. Всичко е комплекс от мерки, които трябва да взима човек, за да може да се погрижи за здравето си. 

Имаме достъп до много и разнообразни нискомаслени продукти и такива, които са  богати на протеини, ядем сурови ядки, киноа, авокадо, пием скир и какво ли още не. Станахме ли по-здрави? 

Защо трябва да бъдем фокусирани само в тези храни? Съвсем достатъчно е да е балансирана диета, свързана със съвсем малко преработени храни. Колкото по-малко преработена е определена храна, толкова повече полезни свойства са съхранени. 

Разпространено е мнението, че продукти, които не са от нашите географски ширини, като авокадо и киноа, са с нещо много по-ценни от доматите и краставиците, например. 

Просто са добре рекламирани, тъй като в медиите тези продукти са богато застъпени. Те, разбира се,  имат своите ползи, но не бива да се фокусираме само в тях и да смятаме, че ако ги ядем, сме здрави. Трябва да се мисли за разнообразна храна, която да е със съответните стойности на белтъци, въглехидрати и мазнини, тъй като и мазнините, и въглехидратите са от значение за нормалното функциониране на тялото. Просто трябва да бъдат в съответните стойности, спрямо нуждите на отделния индивид и съответните калорийни нужди, разбира се. 

Винаги ли затлъстяването води до високо артериално налягане? 

По множество механизми, патофизиологични, затлъстяването води до покачване на артериалното налягане. Не е задължително всеки пациент с наднормено тегло да бъде с високо кръвно, но е въпрос на време артериалната хипертония да се развие. Доказано е, че наднорменото тегло като цяло е свързано с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и обратно – редукцията на наднорменото тегло показва, че намалява рискът от сърдечносъдови инциденти. 

Солта, д-р Ангелов, какво място заема в храненето при високо кръвно налягане? Всички, разбира се, знаем, че тя трябва да се избягва, но попаднах на мнение, че ограничаването й води до различни заболявания, защото организмът се лишава от йод. 

Всъщност йодираната сол е въведена като такава за профилактика на тироидни заболявания, мисля, че имаше закон от министъра на здравеопазването още 90-те или 80-те години на миналия век. Всъщност тогава това е бил единият от начините населението да си набавя йод – в йодираната готварска сол. Готварската сол по химичен състав включва натриев хлорид, като натрият е основният извънклетъчен йон. Когато приемаме голямо количество натрий, той попада в плазмата – това е течната съставка на кръвта, и колкото по-висока е концентрацията на натрия от солта, толкова повече  обема на течността в кръвоносната система се увеличава и това покачва стойностите на артериалното налягане. Това е механизмът, по който натриевият хлорид или готварската сол покачва артериалното налягане. 

Това са фактите. 

Да, това е физиологията и патофизиологията на артериалната хипертония, свързана с високата консумация на натриев хлорид. Когато е йодирана готварската сол – да, може да се приема, но пак има съответната доза, която трябва да се има предвид. Но доста често с храната, която приемаме, има скрита сол, не знаем какво е количеството. Например, когато се храним със сирена, колбаси, в тях има определено количество сол, на която пациентите не обръщат внимание. Те казват "Аз си слагам малко сол в храната", но когато храната съдържа съответните преработени продукти, в които има добавена сол, общото количество на солта, която пациентът е приел, се покачва. 

Какво е общо количество сол, което трябва да приемаме за деня? 

Около 2-3 грама сол е достатъчно. 

2-3 грама сол на ден, които могат да бъдат разпръснати в хляба, в колбасите? 

Да. В колбасите обикновено се слага доста повече. 

Защо, когато емоционално страдаме, казваме, че "сърцето ни се къса", "сърцето ни кърви"? Всъщност, сърцето боли ли? 

Има едно състояние, което в кардиологията се нарича Синдром на разбитото сърце, или другото му име е такоцубо кардиомиопатия. Това е състояние, при което пациенти, които не са имали никакви сърдечносъдови заболявания, в следствие на огромен емоционален стрес стигат до такива промени в тялото, че на сърцето му се намалява помпената функция, започва да съкращава по-слабо, появяват се дори аритмии, в следствие на този силен емоционален стрес. Така че има огромно значение психо-емоционалното състояние на пациента за сърдечносъдовото му здраве и въобще здравето му като тяло. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase