Какъв е Торбалан?

С ъвременният Торбалан е диджей, дете без родители, собственик на фабрика, която замърсява въздуха, зъл брат-близнак, водолаз, бизнесмен, магьосник и хакер, който примамва деца, води галактически битки и има небесна кула за наблюдение.

Или поне така го виждат над 100-те деца, участвали в националния конкурс за Торбалан на XXI век.

В повечето приказки героят претърпява промяна и от отрицателен образ се превръща в положителен. Забелязва се обаче, че децата са преждевременно пораснали и вече живеят в „света на възрастните".

Така, например, Баба Яга се развежда с популярния образ, защото той не й обръща внимание, а момиченце е отвлечено от анонимен Торбалан, с когото се запознава в Интернет.

Много от малчуганите го описват и като дете, а не като прегърбен старец. Той често е сираче или бедняк, който среща добри хора, помага им в беда и заживява щастливо.

„Странните и различни хора са също като нас, всеки е уникален и трябва да му се даде шанс" пък е посланието, разказано с простички думи от 7-годишния "писател" Борис Светозаров, който спечели националния конкурс "Търси се приказка за Торбалан".

Победителят ще посети Дисниленд в Париж още този петък.

Неговата приказка "Торбалан и Роро", разказваща за самотния дядо Ангел, който изработва фигурки от дърво, трогна журито с председател детският писател Панчо Панчев - Дядо Пънч.

Второ място печели 10-годишната Катерина Арапова от гр. Пловдив, а трето - Лилия Вигенина (9 г.), също от столицата.

А ето и приказката на Борис:

ПРИКАЗКА ЗА РОРО И ТОРБАЛАН

Торбалан беше някой, когото никой не познаваше. Беше старец с бяла брада, който всеки ден минаваше покрай детската площадка, а понякога сядаше на една от пейките и просто стоеше.

Старецът винаги носеше със себе си една голяма торба. За това всички го наричаха Торбалан.

Беше чудно какво е толкова важно, че да го носиш винаги със себе си и защо му е на това нещо толкова голяма торба. Децата на площадката бяха много любопитни да разберат, но родителите им винаги казваха, че не е възпитано непознати да се питат за такива неща. А когато някое дете правеше пакости, винаги му се караха и казваха:

Не прави така, защото Торбалан ще те пъхне в торбата и ще те отведе със себе си.

Роро беше малко момче с рижа коса и лице, обсипано с лунички. Роро винаги измисляше лудории и никога не скучаеше.

Този ден Роро играеше на топка с приятелите си. Торбалан ги гледаше и се усмихваше сякаш си спомняше нещо много хубаво. Голямата торба беше както винаги до него на пейката.

В един миг топката полетя и се стовари точно върху голямата торба и остана там. Децата се спогледаха уплашено и не знаеха какво да направят. Само Роро се престраши да отиде при стареца.

Извинете ни, чичко Торбалан, ние не искахме....

Тогава децата видяха за пръв път Торбалан да се усмихва. Очите му станаха добри.

Торбалан ли? Не, дечица, аз съм просто дядо Ангел. Живея сам в блока отсреща. Идвам при вас, защото моето внуче живее много далече от тук. Аз съм дърводелец и правя фигури от дърво . Елате, имам нещо за вас.

Торбалан подаде топката на Роро, след това разтвори огромната торба. Бръкна и когато извади ръката си очите на децата засияха. От торбата изскочиха малки причудливи фигурки на дървени войничета, конници и рицари. Дядо Ангел им ги подаде и се усмихна.

За вас са. Радвам се, че днес открих не един, а няколко нови приятели.

Децата бяха щастливи. Торбалан не беше вече Торбалан, а просто дядо Ангел. Не беше лош и странен. Беше просто самотен старец, който подари на децата радост, а те на него своето приятелство.