Какво ще се случи, ако часовникът на Страшния съд удари полунощ

А ко никога не сте чували за часовника на Страшния съд, всичко е наред. Прекарайте деня си и забравете всичко това. Въпреки това, ако сте чували за него, може - или не - да ви е интересно да научите малко повече. Но ако искате да продължите да четете това, има цена, която трябва да платите...

Добрата новина е, че истинският часовник не съществува, лошата новина е, че той е метафора за това колко близо сме в реалния живот до края на света, така нареченият Армагедон, пише Sky News.

Изобретен през 1947 г., часовникът е част от проекта Манхатън, който по същество e ръководеният от САЩ орган, който наблюдаваше разработването и използването на ядрени оръжия. Създаден е през 1942 г. и се разпада през 1946 г., почти година преди деня, в който първата атомна бомба „Little Boy“ е хвърлена върху Хирошима, Япония в 8:15 сутринта на 6 август 1945 г.

Част от изследователите на проекта били разтревожени от касапницата след експлозията и сформирали група, наречена Чикагските атомни учени. Предпоставката била достатъчно проста, съпоставяне на възможно най-много информация, за да се определи вероятността от ядрено събитие, което да изпрати човечеството в отвъдното, след това да се публикува годишен бюлетин, като се използва метафоричен часовник, за да се покаже колко близо сме до полунощ, т.е. момента на изчезването на хората, или на Страшния съд.

И така, през 1947 г. е публикуван първият бюлетин на Чикагските атомни учени. Той съдържа плодовете на съвременните изследвания за това колко време е оставало на човечеството, преди целият известен живот да завърши в ядрена огнена топка. Отговорът бил седем минути до полунощ.

През 40-те години на миналия век ядрената технология все още е в относително начален стадий.

Ядреното събитие в Хирошима убило 66 000 и още 69 000 били ранени от една атомна бомба с мощност 15 килотона. Между другото, броят на жертвите е малко по-малък за Нагасаки, въпреки че бомбата е била 20 килотона, защото епицентърът на бомбата е бил по-далеч от гъстото население. Все пак са 39 000 загинали и 29 000 са били ранените.

А под ранени се разбира хората, пострадали от експлозията и не взема предвид радиационното отравяне, което отнема живота на още хора през следващите години.

Но в наши дни хората могат да произведат бомби от 500 килотона до мегатон, което е еквивалентно на един милион тона TNT. За повече контекст, ядрено оръжие от 100 килотона, което е десет хилядни от мегатонната бомба, би довело до приблизително 583 160 смъртни случая, ако бъде хвърлено върху Ню Йорк. И само за да добавим последен обрат към процедурите, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), общият запас от ядрени оръжия в световен мащаб към 2021 г. възлиза на 13 080, като повече от 90% са собственост на Русия или Съединените щати.

Може би не е изненадващо, че времето на часовника се променя в съответствие с активността на двете основни страни, богати на ядрени бойни глави, както е цитирано по-горе. Например, през 1953 г. часовникът достигна две минути до полунощ, когато и двете страни започнаха да експериментират с термоядрени оръжия, известни още като водородни бомби. Те имат потенциала да бъдат 1000 пъти по-мощни от по-конвенционалните атомни бомби. Но през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, часовникът се върна на седемнадесет минути до полунощ, най-далече в историята си. Това обаче беше краткотраен отдих.

През 2007 г.  Съветът за наука и сигурност в Бюлетина на ядрените учени - колектив от експерти в областта на науката, технологиите и оценката на риска, плюс Нобелови лауреати, учени и политически анализатори - започна да включва по-общи рискове за човечеството извън обикновената ядрена война, като изменението на климата, екстремни метеорологични явления или „киберактивна дезинформация“ , която може да доведе до „разпадане на глобалните норми и институции“. Вземат се под внимание и други елементи, пробиви в биосигурността, както пандемията от COVID-19 например или напредъкът на технологиите, които представляват риск за човечеството. И през цялото време остава продължаващата ядрена заплаха, в наши дни подсилена от страни извън НАТО като Китай, Северна Корея, Иран, Израел, Пакистан и Индия.

Ако всичко това звучи доста депресиращо, то е защото е така. По същество след седемнадесетте минути от 1991 г. времето изтича. До 2002 г. цели десет минути бяха изтрити от часовника, а през 2018 г. отново бяха намалени до две минути. През 2020 г. минутите изчезнаха и ние бяхме в секунди, 100 от тях, за да бъдем точни, но оттогава на часовника на Страшния съд излязоха още десет секунди и към 24 януари 2023 г. оставаме само с 90 секунди.

И така, какво се случва, ако часовникът удари полунощ? Отговорът от 1947 г. беше лесен, изчезване чрез ядрено унищожение. Но сега има допълнителни фактори, като най-важният е изменението на климата, въпреки че определянето на точния момент на „полунощ“ не е толкова лесно, колкото някой да натисне бутона „не натискай“.

Има обаче едно малко предупреждение. Часовникът на Страшния съд не е измислен като метафорично обратно броене до нашето изкореняване, а както винаги са удостоверявали учените от Бюлетините, като средство да насърчим човечеството да направи нещо относно състоянието на нещата, което ни е поставило в толкова опасно положение. Експертът по бюлетин проф. Робърт Рознър нарича Часовника на Страшния съд „канарчето във въгледобивната мина“.

...Що се отнася до цената, която трябва да платите? Е, две са. Първият ще бъде няколко безсънни нощи, докато размишлявате върху чистия ужас какво ще се случи, ако часовникът удари полунощ. Другото е съвсем просто...какво можете да направите по въпроса?