З а повечето хора представата за идеалната почивка включва море, лек прохладен ветрец и топли слънчеви лъчи. Но освен важно условие за приятно прекарана ваканция, Слънцето е и нещо много повече – без него на Земята нямаше да има живот.
В следващите редове може да се запознаете с няколко любопитни факта, свързани с най-близката до нас звезда.
An X-class solar flare erupted from the sun on July 3, the first large solar flare of solar cycle 25. https://t.co/8g0o3ZvSG1
— CNN (@CNN) July 8, 2021
Размерите на Слънцето са наистина внушителни.
То съдържа 99,86 от масата в цялата Слънчева система. Освен това, в Слънцето могат да се поберат над един милион планети с размерите на Земята.
Изчисленията сочат, че има едва 10 км. разлика между полярния и екваториалния диаметър на Слънцето.
Това означава, че нашата звезда е най-близкото нещо до перфектна сфера, което може да бъде наблюдавано в природата.
Всички знаем, че планетите в Слънчевата система обикалят около Слънцето, но това изобщо не означава, че то е неподвижно.
Всъщност, нашата звезда се движи със скорост от 220 км/сек. Слънцето се намира на около 24 000 – 26 000 светлинни години от центъра на Млечния път и са му необходими между 225 и 250 млн. години, за да направи пълна обиколка около него.
Колко време ще оцелеем, ако Слънцето изведнъж изчезне?
Не особено дълго. Само месец след подобно апокалиптично събитие, температурата на нашата планета ще спадне до минус 100 градуса по Целзий.
Solar Orbiter probe takes closest ever pictures of the Sun - just 77 million km (48 million miles) from its surface ☀️https://t.co/BX8H703UJr pic.twitter.com/BT91PYdRBK
— BBC News (UK) (@BBCNews) July 16, 2020
Разстоянието между Земята и Слънцето се променя и варира между 147 и 152 млн. км.
Причина за това е елиптичната орбита на нашата планета. Средната аритметична стойност на минималното и максималното разстояние е известно като Астрономическа Единица (AE). Една АЕ е равна на 149 597 870 700 м.
Слънцето е звезда от типа Жълто джудже. То е на възраст от около 4,5 млрд. години и според астрономите му остават още около 5 млрд. години живот. Преди смъртта си Слънцето ще увеличи значително размера си и ще се превърне в Червен гигант, след което ще претърпи колапс и ще се свие до Бяло джудже, което ще е приблизително с размерите на Земята.
Подобно на повечето звезди, Слънцето се състои предимно от водород и хелий, както и от значително по-малки количества кислород, въглерод, неон, азот, магнезий, желязо, силиций и др. Учените изчисляват, че на всеки 1 милион атома водород в Слънцето се падат по 98 000 атома хелий, 850 кислород, 360 въглерод, 120 неон, 110 азот, 40 магнезий, 35 желязо и 35 силиций. Тъй като водородът е най-лекият елемент, той съставлява само около 72 процента от масата на Слънцето, а хелият – 26 процента.
Слънчевите петна са относително студени и тъмни участъци от слънчевата повърхност, които често са кръгли.
Те се появяват там, където плътни „снопове“ от магнитно поле на Слънцето, идващи от вътрешността му, пробиват повърхността. Броят на слънчевите петна варира в зависимост от магнитната активност на нашата звезда. Периодичната промяна в тяхното количество (от минимум нито едно до максимум около 250 слънчеви петна и след това обратно) е известна като слънчев цикъл и продължава приблизително по около 11 години. Любопитна подробност е, че в края на цикъла магнитното поле обръща своята полярност.
A new 11-year cycle of solar activity will begin any day now, and scientists are divided over what it may bring. Will the sun set records for sunspot numbers and violent storms, or slide into a decline? https://t.co/nqhoGvJQgC
— The New York Times (@nytimes) May 31, 2021
Три от най-известните и значими революции в човешката история избухват по време на пика на слънчевата активност в рамките на въпросния цикъл. Става въпрос за Американската революция (1775 г.), Великата френска революция (1789 г.) и революцията в Русия (1917 г.).
На един фотон (елементарна частица, която е преносител на светлината) са необходими стотици хиляди години, за да измине пътя от вътрешността до повърхността на Слънцето. Веднъж напуснал звездата обаче, той развива скорост от около 300 000 км/сек. Това означава, че въпросният фотон може да достигне Земята за приблизително осем минути.
Колко ярко всъщност е Слънцето? Светлината, която излъчва, се равнява на тази, която биха произвели 4 трилиона 100-ватови електрически крушки. Ако обаче го сравним с някои от най-ярките звезди, познати на астрономите – като Ета Карина и Бетелгейзе, то би изглеждало незначително. Все пак, в класацията на 50-те най-ярки звезди в близост до Земята (най-далечната от които е на 17 светлинни години от нас), Слънцето заема престижната четвърта позиция.
MESMERIZING
— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) February 3, 2020
The Sun's roiling surface in higher resolution than ever before. "Cells" are roughly the size of Texas.
Just-released video from the @NSF's Daniel K. Inouye Solar Telescope, Maui. pic.twitter.com/cjPqOxrGfy
Ако някак си успеете да се разходите по повърхността на Слънцето, теглото ви ще е 27 пъти по-голямо от това на Земята. Например ако тежите 75 кг. на нашата планета, на Слънцето теглото ви ще бъде цели 2025 кг.
Около Слънцето и Слънчевата система има „балон“, наречен хелиосфера. Той се разширява постоянно от плазмата, излизаща от нашата звезда, известна с името слънчев вятър. Извън хелиосферата слънчевият вятър отстъпва пред междузвездната плазма. Въпреки името си, хелиосферата няма сферична форма, а по-скоро прилича на комета, оставяща след себе си дълга опашка.
Древногръцкият философ Анаксагор е първият учен, който предположил, че Слънцето е звезда. Това станало през 450 г. пр. н. е. Друг древногръцки философ – Аристарх, който живял през 3 в. пр. н. е. пък първи изказал предположението, че Земята се върти около Слънцето – теза, която векове по-късно била подкрепена от Николай Коперник и окончателно доказана от Исак Нютон.
Thanks to the Parker Solar Probe, our closest-ever observations of the sun are solving some mysteries—and revealing even more unexpected findings https://t.co/7s1ga6ap9o
— National Geographic (@NatGeo) December 23, 2019
На 29 октомври 2018 г. сондата „Паркър“ се превърна в апарата, приближил се най-близо до Слънцето. Той се доближи на по-малко от 43 млн. км. от нашата звезда, подобрявайки предишния рекорд, поставен през 1979 г. от сондата „Хелиос 2“. Но мисията на „Паркър“ едва започва. Очаква се през 2024 г. сондата да се приближи на около 6 млн. км. до Слънцето, като данните, които тя ще предостави, се очакват с огромно нетърпение от астрономите по цял свят.
Вижте още:
Астрономи засякоха "земетресения" на Слънцето
