П реди да започна с основната информация по темата, искам да отбележа, че силно се надявам повече родители да прочетат написаното и да обяснят на своите деца какво представлява синдромът на Даун. Нека знаят защо някои техни връстници са малко по-различни, за да могат да проявят разбиране към тях, да ги приобщят към общността и да ги защитават от онези, които ги дискриминират.
Хората със синдром на Даун имат нужда от много любов, разбирателство и приемственост. Имайте добри сърца и се отнасяйте с тях така, както бихте искали да се отнасят към вас и към вашите деца.
Синдромът на Даун не е болест, а е състояние, при което човек има допълнителна хромозома. Хромозомите са малки „пакети“ от гени в тялото. Те определят как се формира бебето по време на бременност и как функционира, докато се развива в утробата и след раждането.
В повечето случаи синдромът на Даун не може да бъде предотвратен или предвиден, въпреки че най-големият рисков фактор за това състояние е възрастта на майката.
Сред най-честите физически характеристики са:
- Хипотония или намален мускулен тонус
- Нисък ръст
- Прекомерна гъвкавост на ставите
- Широка и къса шия
- Изплезен език
- По-малки уши
- Относително къси пръсти, малки крака и ръце
В социално отношение те обикновено са много приятелски настроени, щастливи, съпричастни и привързани. Хората със синдром на Даун могат да имат различни здравословни усложнения, като проблеми със сърцето и функцията на щитовидната жлеза, затлъстяване, висок холестерол, диабет и дефекти на слуха и очите.
Като всеки друг, хората със синдром на Даун могат да се развиват в областите на своите интереси и да живеят пълноценен живот. Някои хора със синдром на Даун имат повече способности за някои неща и по-малко за други, точно както всеки друг. Те просто се нуждаят от малко повече помощ.
С течение на времето е доказано, че хората със синдром на Даун могат да научат много неща и някои от ограниченията, които са им наложени в миналото, сега са нарушени.
С достатъчно подкрепа някои хора със синдром на Даун стават висококвалифицирани музиканти или спортисти, успяват да учат и да завършат висше образование.
Благодарение на напредъка в медицината, очакваната продължителност на живота им се е увеличила от 9 години през 40-те години на миналия век до 60 или повече години днес.
Социалната интеграция е от съществено значение за децата със синдром на Даун, за да имат по-пълноценен и по-удовлетворяващ живот. Като всеки друг човек, тези деца трябва да имат възможност да се учат.
Училището е мястото, където интеграцията започва. Там те учат с деца, които не страдат от синдром на Даун, споделят едни и същи класни стаи, играят заедно, участват в едни и същи извънкласни дейности. Там се учат да се социализират.
Една от целите, които образованието на тези деца трябва да следва, е да постигнат достатъчна степен на автономия, за да могат да се справят сами в обществото. От първите години от живота им в семейството трябва да започнат да предприемат стъпки за развитие на тази автономия. Те ще бъдат научени да се обличат, да ядат или да изпълняват задачи сами. Тази автономия ще потвърди представата, която тези деца имат за себе си.
Още от автора:
Секс етикет: Как трябва да се държим в леглото
Сънували ли сте бебе? Ето какво означава
Хор, Анубис, Ра: Ето кои египетски богове трябва да знаем
Шест причини да не можете да се съсредоточите при четене
Успешна и независима жена: Навиците, които ни правят такива
Кой е Анаксагор и какви са неговите теории?
Четири техники за справяне с главоболието (без лекарства)
Как да водим минималистичен начин на живот: 7 полезни съвета
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!