Какво бъдеще ни очаква? Да бъдем ли оптимисти

Н ауката ни дава нов поглед върху нашето място в наистина голямата картина на времето и пространството.

Само помислете, че дневната светлина, която виждаме, е напуснала повърхността на Слънцето около осем минути преди да я видим. А когато погледнем най-ярката звезда на нощното небе, Сириус, виждаме светлина, която е напуснала тази звезда преди повече от осем години и половина.

Светлината от центъра на Млечния път трябва да измине повече от 25 000 години, за да достигне до нас, и когато наблюдавате през телескоп най-близката галактика, Андромеда, виждате светлина, която е възникнала преди около 2,5 милиона години. Сега, ако има интелигентен живот в тази галактика, който случайно гледа към нас, той би видял Земята преди толкова много време, населена от множество видове наши отдавна изчезнали роднини – австралопитеци, парантропи и хомо хабилис.

Въпреки че това може да ни накарат да се почувстваме малки и незначителни, също така ни дава по-ясно усещане за епичното пътуване на нашия вид. Ние сме последният от многото изправени видове човекоподбни, които някога са бродили по Земята, и сме изминали дълъг път.

Оформяне на бъдещето

Отчасти в резултат на далновидни усилия да направим света по-добро място, много от нас сега се радват на удобства като моторизиран транспорт и телекомуникации, за които нашите прадядовци, да не говорим за праисторическите хора, не биха могли дори да мечтаят.

Приливите и отливите вече не са непредсказуем процес, а добре разбран модел, който моряците вземат предвид, за да избегнат корбокрушение. Дори цунамито вече не е удар от боговете, а предвидима последица от геоложко събитие, което системите за ранно предупреждение могат да открият навреме.

Хората създадоха безопасност там, където ни преследваха, лекове там, където бяхме болни, и развлечения там, където ни беше скучно. Изсякохме гори, когато имахме нужда от дървен материал, и пресушихме блата, когато искахме да обработваме земи. 

Много хора днес смятат Земята за тежко болна и гледат на човечеството като бич. Но далеч от това да сме затворени в настоящето, нашият вид е започнал да се занимава с бъдещето повече от всяко друго същество, което някога е съществувало. И е възможно вече да сме на правилния път. Дори най-големите ни екологични предизвикателства могат да бъдат решени чрез далновидната човешка изобретателност.

Трябва ли да сме оптимисти?

Може би можем да заменим всички пластмаси в ежедневието сис биоразградими материали и да заменим изкопаемите горива с възобновяеми източници. Точно както напредъкът в информационните технологии революционизира нашия свят през последните няколко десетилетия, така може да се случи и напредъкът в биотехнологиите през следващите няколко десетилетия. Може дори да върнем видовете – тасманийски тигри, моаси и вълнисти мамути – които са станали жертва на нашия напредък.

Възможно е да можем да отглеждаме това, което ядем, да поправяме с наноботи това, което счупим, и да отпечатваме 3D всичко, от което се нуждаем, без да разрушаваме околната среда.

И докато изкуственият интелект може да представлява някаква екзистенциална заплаха, той също може да се окаже изключително полезен при прогнозиране и предотвратяване на катастрофи.

Може би можем да внедрим технологични решения за всички наши проблеми. Може би не е твърде пресилено да мислим, че можем дори да начертаем нашия път към световния мир.

Но от друга страна, подобен оптимизъм е неуместен. Нашите нови решения могат да породят още по-големи проблеми. Със сигурност ще продължим да правим грешки, от незначителни отклонения, до груби грешни изчисления, които предвещават катастрофа.

Възможно е положителните траектории да не продължат, колкото и да ни се иска, и никой да не изобрети технологиите, от които се нуждаем навреме.

Should We Be Optimistic About the Future? https://t.co/QDiDPTORsW

— Rapid Action Health (@RapidActHealth) January 5, 2023

Или може би няма да успеем да разпознаем бъдещата полезност на стратегиите и технологиите достатъчно бързо, дори ако някой ги разбере - или примамката за краткосрочна печалба, да не говорим за разсейването на политическите конфликти, ще ни попречи да осъществим необходимите промени. Нещо повече, оптимизмът може да крие риск от насърчаване на самодоволство. Защо да носите чадър, когато сте сигурни, че няма да вали?

Все пак оптимизмът – поне от вида, който включва предвиждане на положителни възможности дори в мрачни времена – може също да ни предпази от фатализма и да ни мотивира активно да създаваме по-добро бъдеще. Така че дори когато знаем, че оптимизмът е малко вероятно да бъде напълно оправдан, все пак може да извлечем полза от приемането му.

Като споделяме нашите знания и оптимистични прогнози, можем да стимулираме положителната промяна.