Каква е целта на 100-годишния експеримент (ВИДЕО)

В Университета на Куинсланд има изложба с най-продължителния лабораторен експеримент в света. Той е продължавал толкова дълго, че двама от организаторите му са починали, преди да видят каквито и да било резултати.

Експериментът е започнат през 1927 г. от Томас Парнел, първият професор по физика в университета. Замислен като демонстрация на силно вискозни материали, Парнел взема смола - остатък от дестилацията на въглищни катрани - загрява я, поставя я в затворена стъклена фуния и след това изчаква три години, за да се утаи във формата на контейнера. Това може да изглежда като дълъг период от време, за да се изчака експеримент, който дори да започне, но предвид планираната продължителност на демонстрацията, това е било просто едно дълго мигване.

The Longest-Running Laboratory Experiment In The World Is Streaming Live Right Nowhttps://t.co/7QK8GjUV2m

— IFLScience (@IFLScience) May 10, 2024

През 1930 г. Парнел отрязал дъното на фунията, позволявайки на силно вискозната течност бавно да изтича от дъното. Оттогава експериментът продължава да се провежда невероятно бавно. Първата капка паднала осем години след началото на експеримента, като през следващите 40 години паднали още пет. Експериментът се провежда вече близо 100 години и е бил под ръководството на няколко различни управители. Както Парнел, така и неговият наследник професор Джон Мейнстоун умират, без да видят как пада капката, а настоящият пазител е професор Андрю Уайт. 

Сега обаче експериментът е под постоянното наблюдение на уебкамера, което означава, че някой може да стане свидетел на следващата капка. Последното падане (докато не се появи друго) се състоя през 2014 г., което се вижда тук на силно ускорени кадри.

И така, може ли експериментът да ни каже нещо интересно? 

Въпреки че експериментът не е толкова контролиран (той е подложен на колебанията на стайната температура и вътрешният диаметър на стеблото не може да бъде точно измерен без риск от повреждане на експеримента), той има няколко изненади за нас. 

Като се вземат предвид редица фактори, е възможно да се направи разумна оценка на вискозитета на смолата.

"След това вискозитетът на смолата се изчислява като q = (2,3 +0,5) x 108 Pa s, което е огромно в сравнение с този на обикновените течности", се обяснява в статията за експеримента.

"Водата при 20°C има вискозитет от 1,0 x 10-3 Pa s. Трябва да се отбележи обаче, че (като се пренебрегне свръхфлуидността) той е близък до геометричната средна стойност на диапазона от стойности, които физиците разглеждат - ефективният вискозитет на Земята е от порядъка на 1020 Pa s."

Това не се вписва добре в предишните предсказания.

"Резултатът за вискозитета от експеримента с капката смола не съвпада добре с прогнозите, основани на [предишни] измервания, дори ако се вземат предвид огромните вариации на вискозитета с температурата и доста неизвестната температурна история на експеримента", пише екипът.

"Вероятното обяснение се крие в различния вискозитет на различните проби смола - те биха могли да имат различно съотношение на уловените летливи въглеводороди и това да повлияе на вискозитета."

Ако искате да гледате експеримента на живо, можете да го направите ТУК.

В момента се образува доста голяма капка - но не бихме препоръчали да гледате твърде дълго, тъй като следващата капка се очаква да падне някъде през следващото десетилетие, а дотогава има още много време.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase