Как растящата власт на Екатерина Велика предизвиква злите езици

П овече от три десетилетия през XVIIIв. една жена управлява с железен юмрук цяла Русия.

Тази жена, както може би повечето от вас се досещат, е Екатерина II Велика.

Тя е на власт от 1762 г. до смъртта си през 1796 г., което я прави най-дълго управлявалия владетел на Руската империя.

Под нейното влияние са постигнати много победи в битки, разширени са границите на империята и са развити просветните и културните ценности.

Затова управлението й често се нарича „Златен век“ и се дава като пример за просветен абсолютизъм.

Във видеото горе вижте кои са петте най-зли жени в историята

Както за всяка историческа личност, така и за императрица Екатерина има истории със спорен характер, както и твърдения, които не могат да бъдат доказани.

Когато зад тези истории стоят държави, а не обикновените хора, целта е ясна – нечия политика е неизгодна на някого.

Ето някои от най-известните слухове, създадени в опит за дискредитиране на Екатерина II Велика:

Най-известният слух е свързан със смъртта й

Тя умира на 67-годишна възраст през 1796 г.

Според неясен източник императрицата обичала да изпробва нестандартни неща в леглото. Лъжливата история за смъртта й включва сексуални отношения с кон, който пада върху нея и я убива.

Твърди се, че след смъртта й, прислугата потвърдила, че Екатерина всъщност е прекарвала доста часове със своите арабски коне, като изрично е заявявала, че не иска наблюдение.

Известен е и друг безумен слух - че е умряла в тоалетната, защото наемни убийци са сложили остриета, които са се активирали, когато тя е седнала на тоалетната чиния.

Истории много, защото всеки може да си съчини такава, но без доказателства това са просто едни грозни лъжи.

Истината е, че когато е видяна за последен път жива, Екатерина е пишела писмо. Малко след това тя получава инфаркт, доколкото е известно точно в тоалетна. Когато е открита свлечена на земята пред мивките, вече е било твърде късно да й се окаже помощ.

В този период Англия и Франция създават много от слуховете за Екатерина,

особено чрез своите политически карикатури. Скоро след като тя се обявява срещу Френската революция е дадена задача на карикатурист да я изобрази в неприлични ситуации.

Всъщност историята за смъртта на императрицата, включваща сексуални отношения с кон, е директно обвързана с противопоставянето й срещу Франция.

Англичаните се страхуват от разрастването на Руската империя

В десетилетията преди смъртта си Екатерина води Русия на война срещу Османската империя на няколко пъти, а победите й позволяват да колонизира нови територии в Европа. Разрастването на териториите на Руската империя притеснява една друга суперсила – Британската империя.

През 1788 г. дори се сформира троен съюз между Англия и днешните Германия и Холандия, за да противодействат на опитите за увеличаване на руското влияние в Европа.

Екатерина Велика не стои безучастно. Тя отвръща на удара като започва да всява несигурност във Великобритания. Чрез умно използвана пропаганда успява да настрои английския парламент срещу своите и да премахне основния защитник на антируските ценности -  министър-председателя Уилям Пит – младши.

Фридрих II изпитва сексистки чувства спрямо Екатерина

Кралят на Прусия изразява ясно позицията си в писмо до брат си, 12 години след идването на Екатерина на власт в Русия:

„Жената винаги ще си остане жена, а в женското управление емоциите имат повече влияние, отколкото твърдата политика, водена от правилна преценка“.

Освен фактът, че е жена, Фридрих не одобрява и политиката на Екатерина, която изпраща своите най-близки съветници до отдалечените места в империята, за да се справят с възникналите проблеми, вместо да създаде официални администрации за тази цел.

Един от съветниците на императрицата, Григорий Потьомкин, се оказва и неин любовник. Това дава възможност на Фридрих II да разпространи слухове за непочтените сексуални дела на Екатерина и да я дискредитира като управляващ, просто защото е жена.

Вижте още:

Как водката диктува руската история и се оказва решаваща във важни моменти

Историята на Кървавата Мери - по-скоро тъжна, отколкото страшна