В години на глад и суша, времена, които не са познати на нашето съвремие, отдалечените от цивилизацията страни са правили всичко възможно, за да оцелеят.
Един от методите е изхранване на местните с наличните растения, които в някои тропически райони са силно отровни.
От векове жителите на eдин от отдалечените японски острови преживяват гладните години, консумирайки силно токсично растение. Сега този смъртоносен „деликатес” може никога повече да не присъства на японската трапеза, защото все по-малко хора умеят да го обработват.
Save the last "Jurassic Beach" Amami Oshima / Katoku Coast from a huge revetment construction! Plz sign: https://t.co/WCtKRujXUy pic.twitter.com/xsm78VezQ7
— AnimalDefenceBZ (@AnimalDefenceBZ) January 6, 2020
Ейко Каваучи ходи с бастун в едната ръка и брадва в другата. На 79 години тя е също толкова подвижна, колкото младите. А когато борави с брадвата, замахът ѝ е толкова силен, колкото на половина по-младите от нея.
Каваучи откъсва стволовете на цикасови/сагови дървета или сотецу, както е известно растението в Япония, а след това го обработва, за да може да приготви вечеря.
Във всяка друга част на Япония хората избягват да се доближават до растението, тъй като е силно токсични. Твърди се, че когато се ядат сурови, цикасите могат да причинят вътрешно кървене, увреждане на черния дроб и дори смърт.
Но на отдалечения от Япония остров Амами Ошима хората консумират токсичното растение без то да вреди на тяхното здраве.
Част от архипелага Рюкю, в който попада Амами Ошима е достатъчно тропична зона за отглеждане на цикасите.
Хората, които не са запознати с растението много често го припознават за палма.
Цикасите наподобяват палмите, като източници за произхода на растенията, твърдят, че цикаси е познато на света от преди 280 милиона години.
В миналото растението е било толкова разпространено, че в някои култури са наричали периода, в който е било най-разпространено – „епохата на цикасите”.
И докато динозаврите не са имали проблем с храносмилането на отровата в цикасите, тя е смъртоносна за хората.
Но за 67 хил. жители на Амами Ошима цикасите са служили както като основна храна, така и като метод за оцеляване в гладните години.
През вековете островитяните са разработили метод за събиране на токсичните растения и отстраняване на отровата чрез трудоемък четириседмичен процес.
Те започват с рязането на кората на растението, която смилат на брашно, което многократно измиват и изсушават, за да отмият естествените токсини.
Bread Tree, Encephalartos altensteinii, cycad to 7 metres high, from South Africa. RBG Melbourne #Zamiaceae pic.twitter.com/bzWgfTNXuy
— Stuart Williams (@StuartWilliams_) March 21, 2017
Крайният резултат е продукт, който може да се използва за приготвяне на юфка или да се добавя към ориза.
Каваучи е сред последните, които знаят как да обработват безопасно растението.
Само 55 души живеят в крайбрежното си село Икечичи. Цикасите растат естествено на границата на селото и все още се засаждат в част от парцелите там.
Подобно на много части от Япония, Икечичи има застаряващо население и по-голямата част от младите хора не само напускат селото, а и самия остров, като отиват в големите японски градове да търсят развитие.
Kicking off #CHJapan in Amami Oshima, home of mud dyeing and fern palms, among many other curiosities https://t.co/F0FGdGEZEj pic.twitter.com/f6taecyxXg
— Josh Rubin (@joshrubin) October 9, 2019
Казват, че никога не си твърде стар, за да учиш, но според пенсионерите, които обаботват растението, можеш да бъдеш твърде стар, за да преподаваш, тъй като усилията необходими за преподаването на процеса отнемат прекалено много от енергията им.
Кенши Фукунага е на 25 години и единственият млад човек, който все още живее в Икечи.
Разказва, че е опитал да се научи да почиства отровата от растението, но без успех.
Cycad Encephalartos areanarius at my first @TheHuntington visit on 7-10-2019 and 2 weeks later. What a spectacular seeds! pic.twitter.com/Sm6rDRgPvy
— Peter Timmermans (@TimmermansPeter) November 3, 2019
В миналото цикасите са служили като храна в моментите на отчаяние.
В периода 1603-1868 г. Амами Ошима е бил под владението на клана Сацума. Тогава островът е предлагал на империята отглежданата в района захар, за която населението получава ориз.
Но честите тропически тайфуни в региона влияят на културата. За да не гладуват, местните започват да се хранят с цикасите.
Няма сведения как населението се е пригодило към употребата на растението, но местните смятат, че хората са се учили по най-лошия начин.
Местните музеи се заемат да документират методите по отглеждане и приготвяне на растението, за да могат да помогнат на бъдещите поколения.
#Testing #BMAA #toxicity for #animals that eat the #seeds of #Australian #Cycads http://t.co/LLeUA13Tj6 pic.twitter.com/9OVEyPbUP3
— Helen Barratt (@hellbrat) September 2, 2014
Но не само в империята на Сацума японците на острова са прибягвали до отровното растение.
По време на Първата и Втора световни войни местните са били принудени да обработват смъртоносното растение, за да се изхранват.
Въпреки, че достатъчно добре са развили обработката на това растение, от години растението не присъства на трапезата.
Амами Ошима не е толкова богат, колкото някои от другите 6 851 острова в Япония, но в сравнение с миналото, сега са времена на изобилие.
Модернизирането, доставките на храни и възможността за отглеждане на други растения са причина малко островитяни да виждат ползата да консумират цикасите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!