Как се промени великденската ни трапеза през годините

В еликден е сред най-обичаните и почитани християнски празници. Отбелязваме Възкресението на Христос и го празнуваме цели 3 дни.

През годините традициите за отбелязване на Великден са се преплели като вкусен козунак – християнската символика се е вписала в народните обичаи и им е придала нов смисъл.

Вече повече от две хиляди години ние спазваме тези традиции, но също като умелите готвачи следваме основната рецепта, но всеки от нас добавя по нещо ново от себе си.

Нека си припомним кои са традиционните ястия и обичаи за Великден и сами ще прецените кое е новото и кое – традиционното, в начина ни на празнуване.

Боядисването на яйцата

Обичаят повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък преди изгрев слънце. Първото яйце се багри в червено от най-възрастната жена в семейството и се прави кръст на челата на дечицата, на всички членове на фамилията и дори на животните – агънца, теленца и новородени кончета.

Боядисвали са се предимно червени яйца, като символ на кръвта на Христос. Постепенно навлизат и другите цветове – жълто като слънцето, зелено като тревата, всички те багрени с естествени багрила.

В днешно време яйцата вече могат да са във всички цветове на дъгата, в ярки и наситени тонове и украсени от нетърпеливите детски ръце дори с лепенки на любимите анимационни герои.

Месенето на козунаците

Козунакът символизира тялото на Христос, което става нетленно. Бабите и прабабите ни са били истински майсторки на пухкав домашен козунак, замесен с пресен квас и оставен да втасва през цялата нощ в стоплената стая.

В миналото тавите с втасал козунак са се носели до селската фурна, за да се изпекат и после са се превръщали във вкусна тема за разговори, сравнения и закачки.

В днешни дни най-енергоемката част от месенето – бъркането на тестото, се прави от машини или домашни миксери, но оформянето и декорирането все още се прави ръчно и с много внимание дори в големите пекарни, които произвеждат стотици козунаци на ден.

По-вкусни са станали и поръските – не само с традиционните стафиди и локум, но и с портокалови корички, филетирани бадеми, сусам, мак и какво ли още не.

Агнешкото

Само изброяването на различните ястия с агнешко събужда апетита – агнешко със спанак, печено агнешко с пресни картофки, агнешка дроб сърма...

По селата и до днес агнешкото е домашно отгледано, но в града това не е възможно. Все пак традициите продължават с хубаво и прясно, добре опаковано агнешко месо от доверени месарници и производители.

Великденската украса

И бабите ни са премитали и освежавали домовете си в чест на Великденските празници, внасяли са букети свежи цветя и цъфнали клонки, украсявали са трапезата. Ние също продължаваме традицията с великденската украса, но по нов, по-модерен начин и много, много пищно, както трябва да се празнува животът.

Е, можем ли да решим дали пазим традициите? Може би верният отговор е „развиваме ги“, за да са заедно с нас във времето. Запазваме хубавото и го правим по-удобно и красиво, благодарение на улесненията, които съвременният живот ни предоставя.

И ако преди подготовката за Великден е отнемала седмици (без да броим отглеждането на агънцето), сега само с едно посещение в Lidl можем да имаме всичко за красив, вкусен и традиционно-модерен Великден.

На рафтовете ще открием пресните козунаци по традиционни рецепти от български пекари, нашенско агнешко от 8 български региона, пакетирано в защитна атмосфера, което го пази свежо и чисто и български яйца.

Нека не забравяме и вкусните марули, лук и свежи подправки, отгледани с любов от български зеленчукопроизводители.

Великден и тази година ще е традиционен и наш, като връщане под родната стряха, но и обогатен от вкусовете и традициите на други страни.