Н а днешната дата е роден един от най-великите фентъзи писатели на всички времена - Дж. Р. Р. Толкин. По този повод ви представяме един разказ на неговия внук - Саймън Толкин. Той споделя пред Би Би Си своите спомени за дядо си, както и за връзката на Първата световна война с "Властелинът на пръстените".
Remembering J R R Tolkien on his birthday. He's one of my most favorite authors. He's a treasure house of the most intriguing books. One of my favorite quotes from Tolkien " All we have to decide is what to do with the time given to us" #booklovers #readingcommunity #books pic.twitter.com/fwr2VlZZt8
— Neha Nair (@nehaviveknair) January 3, 2020
Ето и неговия разказ:
"Дядо ми, Джон Роналд Руел Толкин, почина, когато бях на 14 години. Той остана жив за мен, но чрез детските ми впечатления за него - кадифени жилетки и дим от лула, игри на думи, кутия с кибритени клечки, които хвърляше във въздуха, за да ме забавлява.
3 January 1892. J.R.R. Tolkien, author or Lord of The Rings, was born in Bloemfontein (now in South Africa). pic.twitter.com/QCFBe2FFQL
— Prof Frank McDonough (@FXMC1957) January 3, 2020
Нищо от тези спомени не представя личността на дядо ми напълно - това какъв беше той в действителност, как мислеше извън мъдрия образ, който излъчваше.
Само религията му представяше наистина неговата същност: спомням си емоцията в гласа му, когато той изричаше молитви с мен вечер - не само "Аве Мария" и "Отче Наш", но и други молитви. Спомням си и неудобството, което изпитвах в неделната служба в църквата, когато той настояваше да коленичи и се молеше на латински език, а всички останали стояха прави и говореха на английски.
happy birthday to the genius J. R. R. Tolkien. he was born on this day, January 3rd, 128 years ago. pic.twitter.com/rKfHqXUA0h
— Man of Catholicism (@ManofCath) January 3, 2020
Така човек добиваше представа за неговата личност: впечатляваща увереност в собствените му убеждения и непоколебима самоувереност, която нямаше нищо общо с дядото, когото познавах. Бях твърде млад тогава, за да се чудя как той съвместява пантеистичния свят, който е създал, със собственото си пламенно християнство.
По-късно разбрах, че дядо ми е не само автор на „Властелинът на пръстените“, но и интелектуален гигант, който говори много езици и е световноизвестен експерт в избраната от него област. Баща ми се посвети на редактирането на непубликуваните текстове на дядо ми и така събра материал за над 20 книги.
Спомени:
Author Simon Tolkien’s famous ‘Lord of the Rings’ grandfather, J.R.R. Tolkien, inspires a new work https://t.co/HCKFzAWRsV
— The Wall Street Journal (@WSJ) December 27, 2016
(На снимката е Саймън Толкин днес.)
Чувствах се зле, когато бях на средна възраст и тогава поисках да стана писател. Но това не беше лесно. Мислех, че първата ми книга е шедьовър, но отрицателните оценки на множество литературни агенти ме убеди в това, че съм допуснал грешка. Все пак аз успях да изградя своите стъпки към успеха. Виждах дядо си като пречка, той се беше превърнал в голямо дърво, хвърлящо своята сянка, от която се опитвам да избягам. Трябваше ли да бъда Саймън Толкин или просто внук на велик човек?
Донякъде иронично, но скоро установих, че имам нужда от дядо си, за да продавам своите книги. Името ми се превърна в начин за спечелване на медийно внимание. Журналистите искаха да разберат какво е да бъдеш внук на Дж. Р. Р. Толкин и затова аз извадих спомените си, докато те не се изхабиха: златото се превърна на прах в ръката ми.
Винаги съм искал да пиша за Първата световна война. В малките английски села, където съм израснал, военните мемориали са гравирани с дълги списъци с имената на мъжете, които никога не са се върнали от окопите. Те са напуснали домовете си за първи път през 1914 г., пеейки, когато тръгват към голямото приключение, само за да намерят ада от другата страна на Ламанша. Войната се е променила за последните 100 години след битката при Ватерло - убиването се е превърнало в индустриален процес.
Войниците чакат смъртта в пълни с кал дупки в земята, ужасени от деня, в който ще трябва да излязат на фронтовата линия. Толкова много са случаите на убити в ничията земя... Видях младите им лица на стари фотографии: невинни, без да осъзнават ужасите, които предстоят. Исках да се опитам да придам живот на техните преживявания. Но дълго време не се чувствах готов, бях обезсърчен от размера на начинанието.
„Индустриализирано зло“
Накрая започнах. И докато главите се разгръщаха, все повече мислех за дядо ми, който също се е сражавал в битката при Сома. Имах негова снимка: красив и решителен в униформата на офицер. Ако той не беше оцелял, аз нямаше да съществувам. Искаше ми се да го познавах за по-дълго време, за да го попитам за неговия опит. Дядо ми не остави никакви писмени сведения и подобно на много ветерани рядко говореше за тези дни.
Но след това се върнах към „Властелинът на пръстените“, разбрах колко много главната концепция на книгите е взаимствана от ужасите на окопите. Злото в Средната Земя е преди всичко индустриализирано. Саруман има „ум, запленен от метал и колела“, а пустите лунни пейзажи на Мордор и Исенгард напомнят на ничията земя от 1916 г.
Дружбата между Фродо и Сам в последните етапи на тяхното пътуване е като ехо на силните връзки между британските войници, изправящи се заедно пред ужасното злополучие. Всички те споделят едно качество - смелостта, която се цени преди всички други добродетели във "Властелинът на пръстените". И тогава, когато войната приключва, Фродо споделя съдбата на толкова много ветерани, които остават белязани от невидими рани, когато се върнат у дома - бледи сенки на хората, които някога са били.
Също така има усещане, че светът е коренно променен от Саурон, въпреки че той е победен. Невинността и магията изчезват от Средната Земя, когато елфите напускат, заминавайки на запад. И мисля, че дядо ми сигурно е чувствал същото по отношение на Европа след Голямата война: колко ужасно трябва да е - водиш „войната за приключване на всички войни“, но трябва да изпратиш синовете си да се бият в друга война 20 години по-късно.
Simon Tolkien based NO MAN'S LAND on his famous grandfather's experiences in World War I: https://t.co/UXWuW4SX3Q pic.twitter.com/dAQc4yCKgR
— NPR Books (@nprbooks) January 24, 2017
В книгата ми "Ничия земя" написах за сирак, Адам, който подобно на дядо ми печели стипендия в Оксфорд и се влюбва, но след това трябва да остави надеждите и любимата си, за да замине за Франция, знаейки, че вероятно няма да се върне. Тези преживявания променят Адам завинаги, точно както беше дядо ми и когато разказвам неговата история, чувствам, че съм изградил връзка с дядо си и съм почел паметта му. Следвайки неговите стъпки, най-накрая мога да изляза от сянката му", завършва своя разказ внукът на Толкин.
Саймън Толкин е автор на книгата „Ничия земя“, която е вдъхновена от реалните преживявания на дядо му Дж.Р. Р. Толкин по време на Първата световна война.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!