М ежду 1081 и 1903 г. над 20 живи монаси от Шингон успешно успяват да се мумифицират, за да се превърнат в „Буда в човешко тяло“.
След стриктна диета в планините Дева в Япония монасите започват да дехидратират тялото си отвътре навън, като се освобождават от мазнините, мускулите и влагата на тялото.
Накрая се погребват в боров ковчег, където медитират в последните си земни часове.
Мумифицирането не е специфично само за японските монаси
Други култури също практикуват този метод. Това е така, защото много религии по света приемат вечното тяло като белег на изключителната способност за свързване със сила, превъзхождаща физическото.
Ритуалът се изпълнява с цел търсене на изкупление и спасение на човешкия вид. Монасите, които са на път да осъществят „сокушинбутсу“(самомумифициране) вярват, че тази саможертва ще им осигури място в рая Тушита, където ще живеят 1.6 млн. години и ще могат да защитават хората на Земята.
Процесът на самомумифицирането отнема поне три години
За да подготвят телата си за мумифициране, монасите се подлагат на специална диета с корени, ядки, дървесна кора и борови иглички. Според някои източници в стомасите на мумифицирани монаси са откривани дори речни камъчета.
Тази тежка диета се предприема поради две причини. Първата е, за да се премахнат мазнините и мускулите от тялото и да се предотврати евентуално разлагане, като се избави организма от естествените си бактерии.
Втората причина е по-скоро духовна – чрез строгата диета монасите стават по дисциплинирани, морални и по-сигурни в жертвоприношението си.
Горящият монах - жертвоприношение в името на религията
Диетата обичайно продължава 1000 дни, но някои монаси я правят два или три пъти, за да бъдат сигурни, че са готови за „сокушинбутсу“.
За да дадат начало на процеса на балсамиране, те започват да пият специален чай от китайско дърво, който прави телата им токсични и ги предпазва от насекоми след смъртта.
След етапа, в който монасите вече не пият нищо друго освен малки количества солена вода, те започват да медитират.
Монасите влизат в малки борови кутии, които се заравят на около три метра под земята. Разполагат с бамбукова пръчка, за да дишат и малко звънче, с което да сигнализират, че са още живи.
Откритият в Монголия мумифициран монах е "все още жив"
Дни наред те медитират в пълен мрак. Щом звъненето под земята спре, другите монаси запечатват гробницата, в която тялото трябва да престои 1000 дни.
След като трупът бъде изровен се проверява за разлагания. Ако такива не са налице, това означава, че монахът е изпълнил сокушинбутсу.
Първото известно самомумифициране е от 1081 г.,
но то е неуспешно. Оттогава стотици монаси са опитвали да достигнат до това състояние на тялото и духа, но само около две дузини успяват.
Днес този ритуал не се практикува, след като император Мейджи го забранява през 1877 г. със закон.
Последният монах, умрял чрез сокушинбутсу, го прави нелегално през 1903 г. Неговото име е Буккай и днес останките му са в будистки храм в югозападна Япония.
Вижте още:
Индийски монах е може би най-старият човек, живял някога на Земята
