Как липсата на въображение влияе върху дългосрочната памет

Х ората, които не са в състояние да генерират умствени образи, са по-малко способни да си спомнят ключови събития от историята на живота си, разкри ново изследване. След сканиране на мозъците на доброволци с афантазия - състояние, характеризиращо се с липса на въображение - авторите на изследването установиха, че тази нарушена автобиографична памет се подчертава от необичайна връзка между хипокампуса и зрителната кора.

Смята се, че около един на всеки 50 души може да има известна степен на афантазия, което означава, че им е трудно да формират образи във въображението си. Въпреки че явлението все още е слабо разбрано, то вероятно е медиирано по някакъв начин от хипокампуса, който играе ключова роля в генерирането на умствени образи.

Интересното е, че хипокампусът също е един от основните центрове на паметта на мозъка. Това накарало авторите на изследването да си зададат въпроса дали неспособността да си представят места, хора или събития от миналото също може да доведе до по-лоша автобиографична памет сред афантазиците.

За да проучат, изследователите избирали 14 души с афантазия и 16 неафантазични, които да служат за контролна група и ги карали да си припомнят събития от пет различни периода от живота им - ранно детство, юношество, ранна зряла възраст, средна възраст и последната година. "Ние открихме, че хората с афантазия изпитват по-големи трудности при припомнянето на спомени", обясни авторът на изследването Мерлин Монцел. "Те не само съобщават по-малко подробности, но техните разкази са по-малко ярки и доверието им в собствената им памет е намалено."

„Това предполага, че способността ни да помним личната си биография е тясно свързана с нашето въображение“, каза той.

Интригуващо е, че афантазичните участници често обясняват, че знаят как се „чувства“ определено място, но не могат да пресъздадат това пространство в ума си. Например, един човек описал преживяването, като казал: „Мога да поставя съзнанието си в кухнята си у дома и да усещам всичко наоколо, но нямам визуален образ, свързан с това чувство.“

По време на следващата фаза на проучването изследователите използвали функционален магнитен резонанс (fMRI), за да наблюдават мозъчната активност на участниците, докато се опитват да си припомнят събития от живота. „Това показа, че хипокампусът, който играе важна роля в припомнянето на ярки, подробни автобиографични спомени, е по-слабо активиран при хора с афантазия“, каза съавторът на изследването Pitshaporn Leelaarporn.

По-конкретно, тя обясни, че "връзката между хипокампуса и зрителния кортекс корелира с въображението при хора без афантазия, докато няма корелация при засегнатите." С други думи, намалената свързаност между тези две области на мозъка може да е отговорна за липсата на умствени образи в афантазиите и може също да допринесе за намалена способност за припомняне на събития от живота.

„Нашите резултати показват, че визуалните умствени образи са от съществено значение за богатата на детайли, ярка автобиографична памет и че този тип когнитивна функция се поддържа от функционалната връзка между хипокампуса и зрително-възприемащия кортекс“, заключават авторите на изследването.

Въз основа на това наблюдение те спекулират, че предлагането на обучение по визуално въображение може да помогне на хората, страдащи от Алцхаймер и други нарушения, свързани с паметта, да подобрят дългосрочното си припомняне. Дали това наистина е така обаче или не е нещо, което бъдещите проучвания ще трябва да преценят.

Изследването е публикувано в списанието eLife.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase