Как "Ел Ниньо" и "Ла Ниня" влияят на времето

Н овите изследвания в областта на моделирането показаха, че естествените глобални климатични явления, известни като "Ел Ниньо" и студеният му аналог "Ла Ниня", са се случвали през последните 250 милиона години. Въпреки че тези сложни метеорологични модели са движещата сила на екстремните климатични промени днес, изследването показва, че в миналото те са били значително по-силни.

"Ел Ниньо" (от испански - „малко момче“) и "Ла Ниня" („малко момиче“) са част от цикъла на Ел Ниньо-южните колебания (ENSO), който е резултат от колебанията на температурата на океана в екваториалната част на Тихия океан. При нормални условия пасатите, които духат на запад покрай екватора, пренасят топла вода от Южна Америка към Азия.

"Ел Ниньо" и "Ла Ниня" обаче нарушават тази нормална ситуация, като изместват струйното течение - важен силен вятър, който духа по света от запад на изток - съответно по-на юг или по-на север.
Когато това се случи, метеорологичните модели в целия свят, включително и в САЩ, са засегнати. 

"Ел Ниньо" обикновено води до по-топли и сухи условия в северозападната част на САЩ и до необичайно високи нива на дъжд в южната част на САЩ. За разлика от това "Ла Ниня" води до по-сухи условия на юг, което често води до суши, и прави зимата по-сурова в северозападната част на страната. 

Тези ефекти могат да се усетят и на други места; например "Ла Ниня" е свързана със суши в Източна Африка и допринася за по-тежки мусони в Южна Азия.

El Niño and La Niña May Have Affected Weather For At Least 250 Million Yearshttps://t.co/TSNFh1EdZ9

— IFLScience (@IFLScience) October 21, 2024

Но докато днес тези колебания могат да бъдат проблемни, изглежда, че в миналото свързаните с тях температурни колебания са били по-силни. Това твърдят изследователи от Университета Дюк и техни колеги, които са моделирали събитията "Ел Ниньо" и "Ла Ниня" в далечното минало.

Предишни изследвания са давали приоритет на значението на океанските температури, като са обръщали по-малко внимание на повърхностните ветрове, за които знаем, че също са важен фактор, обяснява в изявление Шиненг Ху, доцент по динамика на климата в Nicholas School of Environment към Университета Дюк.

В новото си изследване Ху и колегите му показват, че големината на миналите осцилации е зависела от два фактора: термичната структура на океана и това, което те наричат „атмосферен шум“ на ветровете на океанската повърхност.

„Така че част от смисъла на нашето изследване е, че освен на топлинната структура на океана, трябва да обърнем внимание и на атмосферния шум и да разберем как ще се променят тези ветрове.“

Подобно на колебанията на махало, атмосферният шум - вятърът - може да даде случайни удари на метафоричното махало, така че както шумът, така и топлинната структура на океана се комбинират, за да направят колебанията на времето по-силни или по-слаби.  

„Във всеки експеримент, който проведохме виждаме активни южни колебания на "Ел Ниньо" и почти всички те са по-силни от това, което имаме сега, някои много по-силни, други малко по-силни“, добави Ху.

Използвайки същите инструменти за моделиране на климата като тези на Международния панел по изменение на климата (IPCC), екипът е успял да симулира метеорологичните условия отпреди 250 милиона години. Тези инструменти обикновено се използват от изследователите на климата за прогнозиране на бъдещото развитие на събитията вследствие на изменението на климата, но те могат да бъдат пуснати и назад, за да се погледне какво вече се е случило.

A new study says a mega El Niño warmed the planet so much, it caused a mass extinction 250 million years ago.

So if a single El Niño can do that much warming, a series of them can certainly do the itty-bitty warming that climate hoaxers want you to believe has happened since… pic.twitter.com/6QcanthFVw

— Steve Milloy (@JunkScience) September 17, 2024

За да бъдем ясни, за изследователите е било повече от невъзможно да моделират всяка година в тази симулация, като се има предвид значителният период от време, който тя би представлявала, но те са успели да оценят условията на „срезове“ на всеки 10 милиона години. Завършването на симулацията отнело месеци, но тя осигурила модел за хиляди години.

„Експериментите с модела бяха повлияни от различни гранични условия, като например различно разпределение на сушата и морето (с континенти на различни места), различна слънчева радиация, различен CO2“, добави Ху.

В различни моменти от миналото слънчевата радиация, достигаща до планетата, е била с около 2% по-ниска от сега, но в същото време нивата на CO₂ са били по-високи, което е направило атмосферата и океаните по-топли от днес.

По-специално, преди 250 милиона години, по време на мезозойския период, Южна Америка се е намирала в средата на суперконтинента Пангея, а колебанията на времето са се случвали на запад, в Панталаса - огромния суперокеан, който е заобикалял огромната земна маса.

Тези симулации са ценни за разбирането на това как може да се държи ЕНСО при продължаващо изменение на климата. Темата се обсъжда от известно време и предишни изследвания показват, че метеорологичните явления могат да станат по-силни в бъдеще с продължаването на затоплянето. 

По този начин новото изследване предполага, че ENSO ще бъде значително повлияно в бъдеще поради промените в топлинната структура на океана и атмосферния шум, както и всички свързани с това несигурности.

Както заяви Ху, „ако искаме да имаме по-надеждна прогноза за бъдещето, първо трябва да разберем миналите климатични условия“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase