Ч удили ли сте се откъде Шекспир е взел рецептите си за котли. Оказва се, че те са били вдъхновени от реални шотландски процеси срещу вещици.
През 1590 г. (16 години преди написването на "Макбет") две шотландки, Джили Дънкан и Ани Сампсън, са обвинени в магьосничество от параноичния Джеймс VI Шотландски.
Крал Джеймс и неговата кралица Анна Датска са убедени, че вещици са се опитали да ги убият с морски бури по време на пътуването им от Дания.
Благополучно приземен, Джеймс става все по-сигурен, че враговете в собствения му двор използват вещици, за да го свалят от власт. Той решава да хване няколко от тях и сам да ги съди в национален показен процес в Холируд Хаус.
Това изобщо не е било забавно за жените, попаднали в плен на параноята му. Джили и Ани били две обеднели жени, работещи като лечителки в Северен Беруик, когато се разчуло, че са вещици.
Те били откарани в Холируд, където им обръснали косите, за да може да се изследва скалпът им за "демонични петна" или брадавици, направени от Сатаната.
След това около главата на Ани било опънато мъчително здраво въже и били претърсени "интимните" ѝ части или гениталиите ѝ.
Подложени на мъчения и разпити, двете жени казали на Джеймс точно това, което той искал да чуе.
"Да, признаха те, те са създали онази морска буря в Северно море, като са изпратили черно куче да се гмурне надолу и да повреди кралските кораби. И, продължиха те, Сатаната ги е инструктирал да убият една жаба, да я изпекат, да я окачат, за да изтече отровата ѝ, и след това да съберат кожа от змия, малко застояла урина и черупка от стрида, в която да съберат жабешкия сок".
Тази смес можела да се капне на главата на краля или да се намаже върху дрехите му, за да му се предаде отровата по магически начин.
След като изтръгва тази мрачна информация от ужасените жени, Джеймс ги чува да описват "съботата на вещиците" - събрание на вещици в църквата в Северен Беруик, на което Сатаната действа като министър.
Това било точно извращението на християнството, което той подозирал. След като жените били измъчвани, за да назоват други заподозрени, двете били признати за виновни и удушени на кладата, а труповете им хвърлени на кладата.
Това е само един от 13-те процеса срещу вещици, които оживяват в книгата на Гибсън, която ни пренася от Инсбрук през 1485 г. (където инквизиторът Хайнрих Крамер, проявяващ женомразство, превръща живота на заподозрените жени в страдание) до Америка през 2021 г., където и Доналд Тръмп, и Сторми Даниълс твърдят, че са подложени на "лов на вещици".
Подгответе се, защото нито една от тези 13 истории не се отразява добре на човешката природа.
Нашият манталитет на тълпа; инстинктът ни да обвиняваме целеви групи за нещастията си; тенденцията ни в историята да се сдружаваме и да се настройваме срещу безсилни жени; ужасяващият процес, при който мъченията карат хората да се сгромолясват и да признават точно това, което разпитващите ги искат да чуят - всичко това е тук.
Елена Шойберин, богата жена, която се осмелява да се изправи срещу Крамер - монах-целибат, който очевидно е обсебен от женската сексуалност и иска да накаже жените за това, е друг образ от това време.
В проповедите си Крамер изказвал увереността си, че вещиците са навсякъде, включително и в собствената му конгрегация. Шестдесет и три жени били обвинени, седем били подведени под отговорност и Елена била една от тях.
Действайки едновременно като обвинител и съдия по време на процеса, както било обичайно за средновековните инквизиции, Крамер попитал Елена дали е била девствена по време на брака си.
Помощникът на епископа протестира, че "сексуалният живот на водещите граждани на Инсбрук е тайна, която едва ли засяга случая".
Удивително, но Креймър се обърна срещу него. Процесът е отложен, а Елена си осигурява услугите на Йохан от Вемдинг, когото Гибсън нарича "горещ адвокат".
Йохан започва "сензационна борба", като предлага самият Крамер да бъде задържан, а жените да бъдат освободени. Жените наистина излизат на свобода.
Нито една книга за процесите срещу вещици не би била пълна без Салемските процеси, увековечени от Артър Милър в пиесата му "Круцибъл" от 1953 г., която е страшно актуална в епохата на Маккарти.
Гибсън поставя в центъра на вниманието една поробена жена от южноамерикански произход на име Татабе, която е отведена в Салем, Масачузетс, от Барбадос от своя робовладелец Самюъл Парис, "краен пуритан" и църковен служител.
"Когато хората са се страхували от ерес - пише Гибсън, - те често са се страхували и от магьосничество".
В този студен, самотен пасторален дом в Салем, нейно работно място и затвор, Татабе е обвинена в магьосничество от племенницата на Парис Абигейл и братовчедка ѝ Бети, когато двете момичета започват да получават пристъпи на треперене и писъци - явление, което след това се разпространява в целия град.
Парис е убеден, че момичетата са били прави в обвинението си, и става страстен ловец на вещици.
По време на последвалия лов 19 обвинени вещици са умъртвени, най-вече чрез обесване.
Татабе се самоуличава при разпита, като съставя "признания", които обвинителите ѝ искат да чуят: че "вещици и призрачни форми" са ѝ казали да "убие децата"; че Сатаната ѝ е казал, че "той е Бог"; и че "тя трябва да му служи шест години".
Окована във вериги, тя е откарана в Бостънския затвор.
Но тя не е съдена. Населението започва да се противопоставя на подобни процеси и в крайна сметка Парис напуска Салем в немилост.
Нека не се преструваме, че процесите срещу вещици са останали в миналото. Има доказателства, че в Африка на юг от Сахара все още се убиват хора, за да се използват части от телата им като амулети.
За четири месеца през 2021 г. в Демократична република Конго са повдигнати 324 обвинения в магьосничество.
Все още продължава да съществува ужасяващото явление, при което малки деца, обвинени, че са вещици, биват изгонвани от семействата и общностите си и принуждавани да се скитат по улиците, останали без дом.
През 2012 г. в Киншаса все още е имало 20 000 бездомни "деца вещици".
Така че, когато Доналд Тръмп написа в Туитър с главни букви термина "лов на вещици" 379 пъти по време на своето президентство (с честота около два пъти седмично), изразът резонира през вековете.
Тръмп използва израза, за да обвини обвинителите си в злонамерено сдружаване.
Междувременно дългогодишният му опонент Сторми Даниълс, актриса в порнографски филми и предполагаема негова бивша любовница, заяви през 2021 г., че тя също е подложена на "лов на вещици", когато аферата ѝ с него е била разкрита.
След това Даниълс гордо обяви, че самата тя е вещица. Всъщност тя е приела магьосничеството за свое верую. Кариерата ѝ на вещица процъфтява.
Тя чете таро, занимава се с медиуми и разследва паранормални явления. Това съвременно приемане на магьосничеството, заключава Гибсън, е "отстояване на правата и свободите на жените".
Думата "вещица" е изгубила мрачните си асоциации и сега се използва по-меко звучащата дума "wiccan", освобождавайки днешните вещици от зловещите асоциации на крони, които летят на метли и събират отровен сок от жаби.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!