Как да разберем, че имаме ритъмно-проводно нарушение на сърцето

Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в Отделението по електрофизиология и кардиостимулация“ към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. Той е един от петимата лекари в България със сертификат от Европейското дружество по кардио стимулация за качество и експертиза за извършване на пълния обем процедури в сферата на кардиостимулацията.

Д-р Гарвански, как може един човек да разпознае, че има ритъмно-проводно нарушение, какви са оплакванията?

- Ритъмните нарушения са един доста важен и голям клон от кардиологията. За съжаление те все още не са достатъчно популярни като проблем, не толкова често се говори за тях. Обикновено се свързват с две големи групи заболявания, такива с ускорен пулс или на езика на апциентите - сърцебиене. Аритмиите са цяла група заболявания, а най-честата аритмия е предсърдното мъждене. При него предсърдието започва да подава атипичен ритъм на сърцето и това води до неритмична сърдечна дейност. Мога да кажа при тази аритмия нея има изразена фамилност. Всеки може да развие подобно заболяване, но шансът е значително по-голям при хора, чиито родители са имали подобни оплаквания или заболявания.

Другата голяма група ритъмно-проводни нарушения са свързани с бавен пулс, при които сърдечната честота е доста ниска, създава затруднения, било то с намаление на физическия капацитет, до възможност дадения човек да загуби съзнание или по-лошо.  Общо казано това са нарушения на нормалната сърдечна честота, на нормалния синусов ритъм на сърцето. Нормалният синусов ритъм ни осигурява забавяне на сърдечната честота в покой и ускоряване при физическо и емоционално напрежение. Регулацията на този процес е многофакторна, зависи от нервната и от ендокринната система. Това е причината и болестите на ендокринната система довеждат до отклонения от нормалния сърдечен ритъм.

- А какво усещат хората, които имат предсърдно мъждене, как да го разпознаят?

- Една част от пациентите изобщо нямат нямат оплaквания. При тях предсърдното мъждене протича асимптомно. Само при измерване на кръвното налягане или при рутинна кардиограма се вижда, че сърцето им бие аритмично.

Втора група пациенти имат дискретни симптоми – или лесна умора, или усещат, че сърдечната честота им е ускорена – пулсът им е постоянно над 100 удара в минута. Това, разбира се, не остава незабелязано.

Третата група имат по-тежки симптоми. Когато получат аритмия, не могат да направят буквално три крачки без усилия, не могат да се качват по стълбите и да извършват ежедневните си дейности, защото изпитват изключителна умора

Причината за предсърдното мъждене при голяма част от хората е повишената функция на щитовидната жлеза.

Така че скринирането за щитовидна патология на пациенти с аритмия е изключително важно. Преди да започнем да лекуваме аритмията медикаментозно, трябва да проверим дали тя не е вторична – да е следствие на някое ендокринно заболяване.

-Какви са съвременните методи за лечение на ритъмно-проводните заболявания?

-В голямата си част медикаментозното лечение е първата стъпка. При една голяма част от пациентите, за съжаление, не се постигат добри резултати, въпреки че приемат медикаментите си редовно, уви не постигат добър резултат и пак получават аритмии, които нарушават значително качеството им на живот. За такива пациенти, за щастие, има алтернатива. Това е инвазивно лечение, което представлява замразяване или изгаряне на зоните в сърцето, от които започват аритмиите, грубо казано. Тоест, може да се премахне източника. Много зависи откъде тръгва аритмията, но в много групи ефективността е над 95 на сто. Тези хора, след успешно лечение, нямат нужда да пият лекарства никога повече. За съжаление, за най-честата причина за аритмия – предсърдно мъждене, там ефективността е по-ниска – между 65 и 70 процента.

- В кои случаи се налага поставянето на ресинхрониращи устройства?

- При заболяванията с по-нисък пулс пациантът има нужда от кардиостимулации. За първи път, исторически, кардиостимулацията е въведена, за да подпомага пулса на сърцето, когато той е бавен. Това са класическите устройства – пейсмейкъри. Те са едни прекрасни устройства, които могат да помогна човек да има качествен живот много дълго време. Като по-ново изобретение са ресинхронизиращите устройства. Те имат имат още един, допълнителен електрод, който при хората със сърдечна недостатъчност или с разширено сърце, по-полярно да го кажа, позволява един електрически импулс да достига до всички части на сърцето едновременно и то да се съкращава синхроно. То затова се казва ресинхронизиращо, защото в едно голямо сърце електрическият импулс не може да достигне до всички части на сърцето едновременно и това кара сърцето да не работи оптимално. Това е все едно да започнете да вдигате тежест, но първо с едната ръка, после с другата, а след това с единия крак, другия... Това е неоптимална употреба на сила. Ето тук е ролята на тези нови устройства. Те подпомагат хората да живеят по-добре.

- Най-общо как заболяванията на щитовидната жлеза влияят на ритъма на сърцето?

- За съжаление щитовидните заболявания засягат значителна част от населението. Обикновено хората страдат от намалена или от повишена функция на щитовидната жлеза. В първия случай става въпрос за хипотиреоидизъм (отделя се намалено количество щитовидни хормони), а във втория за хипертиреоидизъм (повишено количество щитовидни хормони). И двете заболявания влияят на сърдечносъдовата система като цяло и в частност на поддържането на нормалния сърдечен ритъм.

Бих искал да акцентирам на хипотиреоидизма, който обиковено остава дълго време недиагностициран. Той не повишава риска от аритмия толкова, колкото повишената функция на щитовидната жлеза. Но проблемът при понижена функция на щитовидната жлеза е забавянето на метаболизма и на сърдечната дейност, повишаването на холестерола и натрупването на наднормено тегло. Заедно с това се променя контрактивитетът (съкращаването) на самото сърце и съдовото съпротивление. В краткосрочен план това няма да се отрази негативно, но останал недиагностициран, този ендокринен проблем в дългосрочен план може да доведе до сърдечносъдово усложнение. Повишава се дълготрайният риск от сърдечносъдови инциденти, в това число инфаркт, инсулт, развитие на коронарна болест със стесняване на съдовете на сърцето.

При хипертиреоидизма пък може още с първата изява на това състояние да настъпи аритмия, и то предсърдно мъждене.

- Намалява ли се рискът от аритмии, ако се контролират стойностите на хормоните?

- Разбира се. Рискът от ритъмно-проводните нарушения идва преди всичко от промененото ниво на хормоните. Когато лечението е успешно, то води до нормализиране на хормоналните нива и неутрализира негативния ефект върху сърдечносъдовата система.

Ето защо, добрият контрол на щитовидните заболявания редуцира риска и от сърдечносъдови инциденти, и от аритмии.

Важно е да знаем състоянието на щитовидната жлеза на нашите пациенти и по друга причина. Едни от често използваните медикаменти за поддържане на ритъма на сърцето при предсърдно мъждене имат за съжаление, сериозен страничен ефект – увреда на щитовидната жлеза. Това е поради наличието в медикаментите на йод, който се натрупва в различни органи и тъкани и така влияе на функцията на щитовидната жлеза. Ето защо, е задължително на практика, преди да започнем лечение на нашите пациенти, да знаем състоянието на щитовидните им хормони. В хода на лечението с медикаменти, които влияят на щитовидната жлеза, периодично. Така че работата ни с колегите-ендокринолози е съвместна, преплетена във времето и не е ограничена в една-единствена консултация, в една среща на пациента с нас, кардиолозите, или с ендокринолозите.