Как да помогнем на детето да говори за емоциите си?

К олко пъти просто сте попитали някого как е и сте получили краткия отговор „добре“, въпреки че човекът е далеч от това състояние?

Колко пъти сами сте отговаряли на въпроса по този начин?

Въпреки че през последните няколко години все повече се говори за психично здраве, често забравяме, че проблемите, които имаме сега, най-често произхождат от детството.

Ако нашите родители не са ни позволявали да изразяваме какво чувстваме в детството, ако сме били емоционално отхвърлени или пренебрегнати, да не говорим за много по-тежки ситуации, това ще се отрази на отношенията ни с другите в зряла възраст.

Ето защо в детството е много важно да се говори с децата за техните проблеми, предизвикателства, как се чувстват и как да преодолеят негативните емоции.

Можете да направите това в няколко стъпки, описани от Сесилия Хилки, учител, възпитател и майка с дългогодишен опит в работата с деца. Съобразете съвета с възрастта на детето.

Бъдете възможно най-спокойни

Децата няма да говорят за чувствата си, ако смятат, че това ще ви разтревожи или ще ви накара да се чувствате неудобно.

Бъдете спокойни и уверени в способността им да се справят с трудни ситуации.

Попитайте ги през какво преминават в момента, но също така им напомнете, че вярвате, че всичко ще свърши добре. Но нека знаят, че винаги сте до тях.

10 начина, по които родителите повлияват на самочувствието на детето си

10 снимки

Не приемайте чувствата им лично и не се отбранявайте

Дори ако детето ви е ядосано, позволето му да се изрази напълно, преди да му дадете своята гледна точка.

Не се сърдете, че то не е дошло да говори с вас по-рано.

Слушайте. Повтаряйте казаното от детето ви, тъй като това ще му даде да разбере, че наистина го чувате, дори и да се оплаква от вас.

Избягвайте да обвинявате

Избягвайте да казвате „Казах ти“ или „Получи си това, което заслужаваше“, или „Какво очакваше да се случи?“. Ако едно дете се бори със ситуация, то вероятно вече се чувства уязвимо, некомпетентно или засрамено.

Покажете доброта и състрадание.

Кажете: „Знам, че наистина не си искал/а да се случи така“. Вашата доброта и състрадание ще му покажат, че може да дойде при вас дори когато нещата са объркани.

Не прекъсвайте разговора

Възрастните понякога прекъсват разговорите, като молят детето да отиде да изрази чувствата си в друга стая, като му казват „успокой се“. Това не им помага обаче.

Не е нужно да сте постоянно на разположение на децата си. Ако сте заети, просто кажете и уточнете кога ще сте свободни.

Ако не сте „емоционално достъпни“, вземете почивка. Кажете: „В момента ми е трудно. Не е твоя вина. Ще си взема почивка и тогава можем да поговорим повече“.

Уважавайте чувствата на детето

Избягвайте да казвате неща от сорта на: „Не е толкова важно“, „Просто си драматичен/свръхчувствителен“, „Просто търсиш внимание“.

Имайте емпатия. Кажете: „Има смисъл да се чувстваш така, чувам те“.

Избягвайте неверни обвинения

Нищо не спира разговора по-бързо от това да кажете на детето си, че не казва истината.

Когато детето каже нещо, което според вас не е вярно, задавайте повече въпроси. Децата най-често лъжат възрастните, за да избегнат проблеми и ако премахнете този страх, ще имате по-задълбочен разговор.

Подхождайте сами към детето

Някои деца ще се отворят, след като изясните, че се интересувате от разговор. Други деца ще говорят, само ако сами дойдат при вас. Децата са по-малко склонни да споделят, ако усетят, че сме нервни.