Н ово изследване, разглеждащо влиянието на изкуствения интелект (AI) и явлението "когнитивно разтоварване" върху хората, установи отрицателна корелация между честото използване на AI и способностите за критично мислене.
Съществуването на големи езикови модели, като ChatGPT на OpenAI и AI системи от Google, които предоставят бързи и разбираеми отговори (макар и понякога неточни), става все по-разпространено. Както при всички големи технологични напредъци — от телевизията до интернет — изследователите са все по-заинтересовани от това как тези нововъведения влияят на потребителите.
Това ново проучване показва, че, както хората започват да разчитат на интернет за търсене на информация вместо да я запомнят, така с времето може да започнат да разтоварват собствените си когнитивни способности, разчитайки на AI инструменти. Пример за това може да бъде използването на ChatGPT за написване на домашни или курсови работи, въпреки че засега няма достатъчно доказателства, че това оказва сериозно въздействие върху критичното мислене.Въпреки това, изкуственият интелект може да доведе до голям поток дипломиращи се младежи, които не разбират напълно материята на образованието си.
Проучването, проведено от Герлих, включва анкети и задълбочени интервюта със 666 участници, които варират по възраст и образователен статус. Оказало се е, че по-младите участници, които вероятно са по-запознати с технологиите, разчитат повече на AI, докато по-възрастните (над 46 години) използват тези инструменти по-малко и постигат по-високи резултати в тестовете за критично мислене.
„По-младите участници показаха по-голяма зависимост от AI и по-ниски резултати в тестовете за критично мислене в сравнение с по-възрастните,“ пише Герлих. „Освен това, участниците с по-високи образователни постижения показаха по-добри умения за критично мислене, независимо от използването на AI. Тези резултати подчертават потенциалните когнитивни разходи от разчитането на AI и подчертават необходимостта от образователни стратегии, които насърчават активно и критично взаимодействие с тези технологии.“
Изследването предполага, че докато AI може да бъде полезен инструмент за усвояване на основни умения, той може да подкопае по-дълбокото когнитивно ангажиране с материала.
„Нашите открития показват, че когнитивното разтоварване играе ключова роля в връзката между използването на AI и критичното мислене, което предполага, че намаляването на когнитивното натоварване може да води до намалени възможности за критичен анализ и когнитивна ангажираност,“ обяснява проучването.
Герлих подчертава, че въпреки че изследването предоставя ценна информация, то разчита на самоотчетени данни от участниците, и че са необходими допълнителни експериментални изследвания. Той също така предлага, че ефектите на AI върху когнитивното развитие може да бъдат смекчени чрез акцентиране на уменията за критично мислене в образователния процес или чрез обучение за ефективно и съзнателно използване на тези технологии.
„Въпреки че когнитивното разтоварване може да повиши ефективността и да намали умственото напрежение, то също така оказва влияние върху когнитивното развитие и критичното мислене,“ добавя той. „Прекомерното разчитане на външни помощни средства може да доведе до отслабване на вътрешните когнитивни способности, като паметта и аналитичното мислене.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News ShowcaseIfl
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!