В секи от четиримата членове на екипажа на борда на мисията „Поларис Зора“ на SpaceX съобщава за различни физически усещания по време на историческото пътуване, което изпрати частните астронавти на по-висока орбита около Земята, отколкото всеки човек е достигал от десетилетия.
„Остротата на зрението ми започна да се влошава през първите няколко дни в Космоса“, казва Скот „Кид“ Поти, бивш пилот от ВВС на САЩ, в неотдавнашно интервю за д-р Санджай Гупта от CNN.
Неговата колежка от екипажа Анна Менон, инженер от SpaceX, която беше медицинският служител на мисията „Поларис Зора“, каза, че е била поразена от синдрома на космическата адаптация. Това е феномен, който засяга приблизително 60-80 % от хората, които пътуват в орбита, въпреки че астронавтите рядко обсъждат открито това заболяване.
„Това може да бъде цял спектър от преживявания - от лесна уморяемост, гадене, чак до повръщане. Аз изпитах наистина цялата гама“, каза Менон.
Пътуването в Космоса - с неговите разтърсващи g-сили и дезориентираща безтегловност - може да има различни ефекти върху човешкото тяло, вариращи от неприятни до напълно опасни.
НАСА отдавна знае за тези заболявания и ги изучава, тъй като астронавтите на агенцията съобщават за такива симптоми от десетилетия.
Но мисията „Поларис Зора“ - петдневно пътуване до орбита, осъществено от частния сектор, а не от НАСА - се стреми да задълбочи тези изследвания, надявайки се да разкрие някои от най-проблемните аспекти на космическите полети.
По време на мисията екипажът проведе различни експерименти, насочени към здравето, включително носене на специални контактни лещи, които измерваха налягането в очите им, и подлагане на ядрено-магнитен резонанс, за да се проследят промените в анатомията на мозъка им.
Doing bone-a-fide science on station!🦴
— ISS Research (@ISS_Research) October 28, 2024
The Bisphosphonates study found that combining medication preventing bone breakdown with in-flight exercise reduces bone density loss in space. More spooky science: https://t.co/aGC7ABOKtY pic.twitter.com/FA8JjnXrAO
Екипът на „Поларис Зора“ търси тези отговори, тъй като мисията има за цел да проправи пътя на повече хора към космоса, отбеляза Джаред Айзъкман, милиардер, основател на компанията за разплащателни технологии Shift4. Айзъкман е помогнал за финансирането и е бил командир на безпрецедентната мисия.
„Около 600 души са били в орбита през последните 60 години - повече от половината от тях са получили синдром на космическа адаптация. И става дума за (предимно правителствени астронавти) - едни от най-прецизно проверените хора. ... Това само подчертава важността на това, защо трябва да решим този проблем, ако искаме един ден да изпратим стотици или хиляди хора в Космоса“, каза Айзъкман.
Основната цел на SpaceX е да изпрати първите хора на Марс и евентуално да създаде селище там.
„Ако помислите за бъдеще, в което хиляди хора живеят в Космоса и накрая - след деветмесечно пътуване - стигнете до повърхността на Марс, и огромен процент (от хората) имат промени в зрението, които ги правят неспособни да вършат работата си, неспособни да четат процедурите си - това е голям проблем“, казва Менон за причините, поради които SpaceX се надява да намери отговори на неотложните медицински проблеми в Космоса.
Експериментът „киборг"
По време на септемврийската мисия екипажът на „Поларис Зора“ проведе първата комерсиална космическа разходка, както и навлезе в долния пояс на радиационните пояси на Ван Алън, които са области в магнитното поле на Земята, където са уловени басейни с радиация от Слънцето.
Първоначалните доклади на екипажа на „Поларис Зора“ не разкриват непременно някакви специфични последици за здравето от излагането на радиация, въпреки че Айзъксман казва, че е видял „искри или светлини“, когато е затворил очи, точно както са съобщили други астронавти на НАСА, които са навлезли в среда с висока радиация. Това явление все още не е добре проучено.
Въпреки това Поти каза, че зрението му е било забележимо по-слабо остро през първите няколко дни в космоса, което може да говори за състояние, наречено невроокулярен синдром, свързан с космически полет, или SANS.
Astronauts can experience eye swelling and vision changes in space. The B Complex experiment tests if a daily B vitamin can counter vision changes and assesses how genetics may be influence changes.
— ISS Research (@ISS_Research) September 12, 2024
Expedition 72 is scheduled to work on B Complex and more:… pic.twitter.com/Imt291tTsU
По оценки на НАСА до 70% от астронавтите страдат от това състояние, което може да се дължи на изместване на телесни течности, което води до промени в налягането в очите.
Промените в зрението на Поти може да са се проявили в данните, събрани от специалните контактни лещи, носени от екипажа, който ги нарече „експеримент с киборги“. Контактните лещи са били предназначени за събиране на данни за междуочното налягане по време на мисията, казва Менон.
„Това е новост, защото се получават данни за дълъг период от време. И след това можете наистина да разберете по-добре как този преход се случва с течение на времето и особено в началото на престоя в Космоса. Наистина ни е интересно да видим с какво ще се върнат изследователите, когато имат възможност да прегледат всички тези данни“, каза тя.
Д-р Алисън Хеймън, изследовател и доцент в Университета на Колорадо в Боулдър, който ръководи експеримента с киборгите, заяви в петък, че изследователите все още не са получили предварителни данни от мисията.
#DYK: Astronauts may lose ~1% of their bone density each month in space?
— NASA's Johnson Space Center (@NASA_Johnson) October 2, 2024
To help combat this, researchers are studying how specific exercise regimens and equipment can help maintain bone density & boost crew health. https://t.co/b4gtgNEi40 pic.twitter.com/V3PduYjrQL
Като цяло екипът на Polaris Dawn проведе 36 експеримента от името на 31 партньорски институции, включително университети и НАСА.
Адаптиране към пространството
На Земята Поти съобщава, че зрението му бързо се е нормализирало.
И макар че по време на пътуването е имал неприятни пропуски в зрението, Поти каза, че е доволен да съобщи, че не е изпитвал гадене, което обикновено се свързва със синдрома на космическата адаптация, което той нарече „доста иронично“.
„Хората предполагат, че има връзка между болестта на движението (на Земята) и синдрома на космическата адаптация. Имам склонност да получавам морска болест на задната седалка на Uber. ... Но всъщност не изпитвах тези симптоми в Космоса“, каза той.
Менон отбеляза, че не е имала такъв късмет.
„Това наистина ми даде огромна представа за това как може да повлияе на способността ти да работиш и да вършиш нещата, особено в първите дни на адаптация“, каза Менон.
Преди излитането Айзъкман - единственият член на екипажа с предишен опит в космическите пътувания - каза пред CNN, че лекарствата, които се прилагат за лечение на симптомите на синдрома на космическата адаптация, могат да накарат хората да заспят за около осем часа. (Той е ръководил предишно самофинансирано пътуване до орбита, наречено Inspiration4 през 2021 г.)
Сара Гилис, водещ инженер по операциите на SpaceX, която е била специалист по мисията на борда на „Поларис Зора“, също отбеляза, че на членовете на екипажа е взета кръв преди и след мисията, за да се оцени как телата им обработват лекарствата - като ацетаминофен (или тиленол) - в орбита в сравнение със Земята.
Друг експеримент, на който се подложи екипажът на „Поларис Зора“, за да разбере болестите в космоса, включваше серия от сканирания с ядрено-магнитен резонанс непосредствено преди излитането и веднага след завръщането на Земята.
Екипажът дори е разполагал с преносим апарат за образна диагностика точно пред карантинното си помещение - казва Айзъкман. По този начин екипът е успял да събере данни дори по-бързо, отколкото НАСА е събирала такива сканирания на астронавти след завръщането им от космоса, каза Менон.
„Дори тези резултати от магнитно-резонансната томография показват промени в анатомията на мозъка“, каза тя.
Промените включват изместване на мозъка нагоре в черепите на астронавтите, според д-р Дона Робъртс, заместник-главен учен в Националната лаборатория на МКС, която е прекарала години в изследване на влиянието на космическите полети върху структурата на мозъка. В четвъртък Робъртс отбеляза, че първоначалните прегледи на данните от магнитно-резонансната томография „не са показали никакви клинично обезпокоителни находки“.
Космическият полет може също така да увеличи изпълнените с течност кухини в центъра на мозъка, наречени вентрикули - добави Робъртс.
„Не разбираме защо това се случва“, каза тя.
Джилис, чиято работа в SpaceX включва обучение на астронавти на НАСА, които се отправят към орбита, заяви в интервю за CNN преди старта, че „човешките космически полети няма да са бляскави през цялото време“ заради дискомфорта, който микрогравитацията може да причини на човешкото тяло.
След завръщането си Гилис размишлява върху последиците.
„Беше толкова невероятно очарователно да премина през всички тези промени, за да видя как реагира тялото ти, как ти влияе смяната на течностите и как всички твои органи се променят вътре в теб“, каза тя.
„Ние не се развиваме без атмосфера, без кислород. Мисля, че това наистина подчертава важността на изследванията, които правим, и на данните, които събираме“, добави Гилис.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
