„Израснах в семейство с чудовищно насилие"
Кралят на поп фолка Азис разкрива за първи път лични шокиращи истории в новия епизод на „Елизабетско Podcast“ – от болката на детството, изпълнено с насилие, до смелата борба за себе си и своето място в обществото. Изпълнителят не спестява нищо и открито говори за травмите, които го формират като човек и артист, за мечтите, които все още не са сбъднати, и за силата да бъде различен в свят, който не винаги приема различията.

- Детството, което бележи завинаги
В подкаста Азис за първи път разказва открито за травмите от детството си. Той споделя, че е израснал в семейство, белязано от „чудовищно насилие“, в което баща му системно е малтретирал майка му.
„Израснах в семейство с чудовищно насилие. Баща ми биеше майка ми, и аз стоях пред нея, казвайки: ‘Бий мен, не нея!’ Дори когато той умря, окото ми не мигна“, споделя певецът с болка.
Макар че баща му е бил музикант с чувство за хумор и понякога е проявявал разбиране към различността на сина си, тъмната му страна е оставила дълбоки рани. „Бащи, които биете жените си, децата ви няма да ви погледнат. Както аз не погледнах баща си“, казва Азис.
Той разказва, че травмата е стигнала до момент, в който като дете е заплашил баща си с нож, опитвайки се да защити майка си. На въпроса дали му е простил, Азис оставя пространството за размисъл и мълчание – едно от най-силните признания в разговора.

- Борбата със себе си и обществените очаквания
„Дълги години аз много исках да съм нормален. Много исках да съм хетеросексуален“, казва той, открито говорейки за вътрешната си борба да бъде приет – от обществото, от семейството и от самия себе си.
Майка му, макар и днес да е негова най-силна опора, в началото на кариерата му се е срамувала от това, че той е гей. „По времето на комунизма никак не беше лесно да бъдеш различен“, допълва Азис. Но днес той е категоричен: „Аз съм роден различен. Самият факт, че съм се родил със срастване на езика, ме направи такъв. Не можах да бъда стандартен. Аз съм различен и това е моята сила.“
- Кариерата и магията на музиката
Макар личният му живот да е белязан от болка, сцената е мястото, където Азис разкрива себе си в пълния си блясък. Певецът разкри пред Елизабет Методиева вълнуваща новина – на 14 февруари 2026 година ще изнесе грандиозен концерт в "Арена 8888" в София. Шоуто, озаглавено Just Love, обещава да включва най-красивите му песни и хитове, някои от които никога не са били изпълнявани на живо. Въпреки че местата са почти изчерпани, билети все още могат да бъдат закупени чрез платформата Grabo.
Азис сподели и за магичния си концерт в Турция, където е събрал 43 хиляди души. „Турция я пожелавам на всеки артист да преживее, само за минута, това щастие“, казва той с блеснали очи.
- Любовта – и проклятие, и дар
„Любовта е болест. И най-мразя да съм влюбен. Тя те прави слаб, прави те идиот“, казва Азис, описвайки я като вирус. Въпреки това признава, че тя дава сила и емоции, каквито нищо друго не може да дари. Именно това прави философията му за любовта толкова завладяваща.
Една от най-човечните и топли части от разговора е, когато Азис говори за дъщеря си. Той я пази от медийния шум, за да я предпази от хейта и осъждането, с които самият той се е сблъскал. „Тя е различно момиче, обича животните и иска да стане ветеринар. Тя е копие на майка си – кротка, но силна“, казва той с бащинска гордост.
- За бъдещето и мечтите
Азис не крие, че мечтае за световна сцена – и е убеден, че Америка ще бъде следващата му спирка. „Знам, че в предишния живот съм бил от Флорида. Просто трябва някой да ме чуе и да каже: ‘Искам този ориенталски глас в моето парче.’ И ще стане.“
В края на интервюто Азис прави едно от най-силните си признания: „Това, което виждате сега, не е истинският Азис. Той още не се е разкрил напълно. Още нищо не сте видели.“
Ако животът му беше филм, заглавието щяло да бъде „От нищо нещо“, но ако трябва да бъде честен, би било нещо много тъжно… „на границата на жестокото.“
Разговорът с Азис в „Елизабетско Podcast“ е емоционален, откровен и вдъхновяващ. Без маски, без грим – само истини, които показват, че зад сценичния образ стои човек с дълбочина, болка и невероятна сила. Човек, който не се страхува да бъде различен и да го заявява с гордост. Както сам казва: „Аз съм роден различен. И това е моята сила.“