"Изоставиха ме 36 часа след раждането": Какъв е животът на хората с различни лица

М ъж, роден с рядко заболяване, което засяга развитието на лицето му, разкри сърцераздирателната реалност за хората с лицеви различия. Джоно Ланкастър разказа как родителите му, които са се отказали от него при раждането му, са го отхвърлили за втори път, след като са го срещнали като възрастен. 38-годишният мъж има синдрома на Трейчър Колинс - генетично заболяване, което означава, че костите и тъканите на лицето му растат с различна скорост.

Биологичните родители на Джоно го изоставят в болницата, в която е роден през октомври 1984 г., когато е само на 36 часа, а новороденото е настанено в социални домове. По-късно той е осиновен от Джийн Ланкастър, която го отглежда.

Когато израства, Джоно мрази лицето си заради жестокото отношение, което получава от съученици и непознати. Но сега, когато е модел, автор и вдъхновяващ оратор, той се е научил да обича това, което го прави уникален.

Разказвайки за трудностите си, той описва как Джийн, която сега е на 81 години, го е направила човека, който е днес. През годините осиновителката, самотна майка, е приела и други деца с увреждания.

#JonoLancaster, ofreció la conferencia magistral adopción y discapacidad, en el auditorio gota de plata en Pachuca. En un evento impulsado por el Sistema @difhgo pic.twitter.com/gCJimh2zzX

— Sin Filtro (@castillolyly) August 7, 2023

"Винаги ми е казвала, че не е могла да не се усмихне, когато ме е видяла за първи път, и че е почувствала незабавна връзка, когато ме е държала", разказва Джоно от Западен Йоркшир пред Mail Online. Той добави, че винаги е знаел, че е осиновен, когато е израснал, и дори всяка година е имал парти на 18 май, за да го отбележи.

Но когато навършва 20 години, Джоно описва, че е "на много добро място в живота" и естествено започва да мисли за биологичните си родители и в крайна сметка решава да ги открие и да се свърже с тях. След като разговаря с агенцията за осиновяване след осиновяване, която успява да сподели данните с него, той изпраща писмо, в което пише, че е отворен за среща.

"Две седмици по-късно получихме обратно писмо и в него просто пишеше: "По тази тема не желаем никакъв контакт и по-нататъшните опити ще бъдат игнорирани" и двамата го бяха подписали", казва той. "Болеше ме, но се гордеех, че съм опитал и с тази подкрепа, която имах около себе си, и с начина на мислене, който имах, продължих живота си, изпълнен с любов и благодарен за живота, който ми дадоха."

Жестокото отхвърляне накарало Джоно да се постарае да вдигне глава, знаейки, че се опитва, но каза, че често се чувствал изпълнен с "гняв и омраза", гледайки се в огледалото.

I'm in the Mail on Sunday today with a review of @Jono_Lancaster's very likeable new memoir! pic.twitter.com/9RaOjp2jUM

— leafarbuthnot (@leafarbuthnot) July 30, 2023

По данни на Националната организация за редки заболявания вроденото състояние на Джоно засяга между 1 на 10 000 и 1 на 50 000 души от общото население. През 2019 г. хет създаде своята благотворителна организация Love Me Love My Face.

Фондацията помага да се повиши осведомеността за Трейчър Колинс, както и да се образоват младите хора за живота с уникални лица, за да се разчупи стигмата. Той също така изнася беседи в училищата, в които обсъжда живота със състоянието си и въздействието на тормоза и обидните коментари, които е преживял.

По-рано тази година той публикува и първата си книга "Не всички герои носят шапки". През последните четири години Джоно води неуморна кампания за подобряване на представата за хората - особено за младите хора - с лицеви различия.