Л еонардо да Винчи е почти пълното определение за ренесансов човек, и то не само защото е живял по време на Ренесанса. Той е бил художник, учен, музикант.
Всъщност човекът е имал пръсти в толкова много начинания, че е трудно да се повярва, че е останало нещо недокоснато от него. Но както разкрива изложба, която в момента се провежда в замъка Кло Люсе в Амбоаз, Франция, Леонардо е имал поне още една мания, за която вероятно не сте знаели: парфюмът.
Защо парфюмът е бил важен?
Не бива да се учудваме, че един многознайко като да Винчи се занимава с нишови занимания - в края на краищата, човекът е изучавал геология векове преди някой друг в Европа да се сети да гледа скалите за прозрения. Но всъщност създаването и изучаването на парфюми вероятно не би било възприето като нещо толкова странно по онова време.
„По време на Ренесанса, времето, в което е живял да Винчи, парфюмът и миризмата са били съществена част от ежедневието“, обяснява д-р Каро Вербеек, историк на миризмите и изкуството, работещ в Kunstmuseum Den Haag и Vrije Universiteit Amsterdam, автор на книгата Sul Naso, която изучава пресечната точка между миризмата и изкуството повече от две десетилетия.
Качете се в машината на времето и се върнете назад във времето на да Винчи, и ще бъдете посрещнати с опияняваща смесица от аромати в почти всяка ситуация, с която се сблъскате. Съществува цялата гама от цветя: от все още популярни аромати като жасмин, лавандула, роза и ирис, през горчиви портокали и бадеми, до неща, които вероятно не бихме сметнали за толкова приятни в наши дни.
„Мисля, че използването на ligustrum vulgare [дива иглика] не е толкова на мода в днешно време“, коментира Вербеек.
"След това има аромати, направени от скъпи сокове и смоли - неща като тамян и смирна са много популярни и то не само за религиозни цели“, казва Вербеек.
Парфюмът не се е използвал само, за да ухае приятно - макар че, разбира се, това със сигурност е било едно от приложенията му. По-скоро това е било нещо, което сте срещали през целия си ден: в домовете и болниците; по време на църква, домакинска работа и преследване на недоброжелатели.
„Някои парфюми са били създадени за католически ритуали, така че паленето на тамян в църквата - per fumum първоначално означава “чрез дим“, което е начинът, по който боговете са били почитани от началото на историята.“ В другия край на спектъра е имало това, което да Винчи нарича odori sgradevoli, или „неприятни миризми“: „композиции от миризми", за да плашат престъпниците", казва Вербеeк.
„Една от рецептите на да Винчи съдържа урина и човешки изпражнения, които трябвало да се държат в стъклен буркан под купчина тор в продължение на един месец. След това тя може да се използва като вид „миризлива бомба“, посочва Вербеек.
Още повече аромати са били използвани за почистване и ароматизиране на тъкани, както по време на нормално пране - „лавандула“ идва от lavare„, посочва Вербеек, „което означава “пране“ - така и за по-декадентски цели.
И може би най-важната му употреба? Буквално спасяване на човешки живот.
Или поне така биха ви казали хората от онова време. До изненадващо скоро „хората са вярвали, че миризмата е отговорна за разпространението на болести като чумата“, обяснява Вербеек.
Затова парфюмът се е използвал за предотвратяване или лечение на тези болести, разказва, както и за по-общо отблъскване на злото - аромати, които да Винчи нарича odori medicali.
Накратко, „парфюмите са изпълнявали многобройни функции“, казва Вербеек. „Те не са имали за цел да прикриват телесните миризми по време на лоша хигиена, както мнозина подозират“.
Леонардо - парфюмеристът
Днес, за да се занимаваш с парфюмерия, трябва или да избереш много специфичен професионален път през целия си живот, или случайно да се запишеш в грешната маркетингова схема на много нива. За един ренесансов полиглот като да Винчи обаче това вероятно е било просто естествено продължение на другите му занимания.
„Да Винчи е бил очарован от всички форми на живот, включително животни (бил е строг вегетарианец) и растения, които е изучавал щателно, не само за да може да ги рисува и рисува, но и заради техните аромати“, обяснява Вербеек.
„Притежавал е и оборудване за извличане на парфюми“, разказва тя пред IFLScience, и е имал демонстрирани (и взривоопасни) познания по химия. „Тъй като е бил природно любопитен и експериментатор, той сигурно е започнал да произвежда свои собствени аромати“, казва Вербеек.
Както и в голяма част от работата си, навлизането на да Винчи в областта на парфюмите е било едновременно всеобхватно и новаторско. Той „е бил добре запознат с техниките за извличане на аромати, като например l'infusione in liquidi alcoolici (инфузия в течни алкохоли), която е вид мацерация, при която течността абсорбира миризмите в растенията“, обяснява Вербеек.
„Но той познаваше и enfleurage, което беше изключително модерно по онова време. При този процес деликатните цветя се поставят върху (животинска) мазнина, която привлича ароматните етерични масла.“
Звучи като типично за да Винчи: неясно, леко странно - хоби, с което бихте се захванали само ако вече сте изчерпали всички други възможности за изследване. Но в действителност Леонардо далеч не е бил единствен в този си интерес: „Той не е бил единственият художник-перфузьор по онова време“, казва Вербеек.
„През Ренесанса художниците често са купували съставките за своите бои и лакове във farmacia - аптека“, обяснява тя. „Някои от (ароматните) материали, използвани в живописта, като смоли и смоли, са били използвани и в парфюмерията, а много други съставки за парфюми е можело да се набавят там, което увеличава познаването и достъпа му до тези продукти.“
Ароматът е толкова присъщ на ренесансовото изкуство, че в наши дни вероятно получаваме само половината от преживяването, когато виждаме шедьоврите на да Винчи в музеите. Да вземем например „Дона Нуда“ - картина, за която се смята, че е завършена от ученик на да Винчи и под негово ръководство, и според скорошен анализ първоначално е миришела на „гора след дъжд“.
Подобно на „Дамата с хермелин“ на Леонардо наскоро беше върната първоначалната ѝ мултисензорна слава, като Националният музей в Краков, Полша, създаде ароматизирана писалка, която посетителите могат да помиришат, докато разглеждат картината. „Това е много приятна, историческа музейна миризма“, каза по-рано тази година пред EuroNews Томаш Савошчук, водещ изследовател на проекта в Краковския икономически университет, като отбеляза по-специално „елемента на [...] орехово дърво“ в аромата, „защото ореховата дъска е използвана като основа на картината“.
Създаване на „аромати“ на Да Винчи
И така, след като интересът и изследванията на да Винчи в областта на парфюмите са толкова очевидни - и значението на аромата и уханието като цяло за живота на Ренесанса - защо никога не чуваме за тази конкретна част от творчеството му?
„Това е изключително важен въпрос“, казва Вербеек пред IFLScience, “и е свързан със западната загриженост за зрението и до известна степен за слуха, които се предполага, че са единствените сетива, които могат да накарат хората да съзерцават, да мислят и да получават знания - което, разбира се, е заблуда.“
В същото време „обонянието се е смятало за „по-ниско“ чувство и исторически се е считало за детско, анималистично, примитивно и неинтелектуално“, обяснява тя. „Това отношение не се е променило много оттогава.“
В резултат на това по-скоро обонятелните занимания на Леонардо постоянно са били пренебрегвани в полза на неговите (признаваме, че също впечатляващи) художествени и научни произведения и трудове. Липсата на първоначален научен интерес към темата на свой ред означава, че новодошлите не осъзнават, че има какво да изучават; дори в статията му в Уикипедия не се споменава това, неспециалистите никога не научават, че да Винчи изобщо се е интересувал от парфюми.
Именно поради тази причина изложби като тази, която се провежда в момента в Амбоаз, са толкова важни, казва Вербеек пред IFLScience. „Този забравен аспект на историята [...] не може да бъде преподаден само с думи, а с реални преживявания“, казва тя.
„Щастлива съм, че се обръща все по-голямо внимание на тази развиваща се област.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!