Д ълго време се е смятало, че "задната врата към Ада" не е нищо повече от местна легенда, но се оказва истина. Изследователският екип на проекта "Лиобаа" открил система от пещери и проходи, за които се смята, че са входът към Ада, известен още като Храма на Лиобаа, в южния мексикански щат Оахака в прочутите руини на Митла.
Проектът "Лиобаа" - сътрудничество между нестопанския проект Archeology Research and Exploration (ARX), Мексиканския национален институт по история и антропология (INAH) и Националния автономен университет на Мексико - използвал смесица от древни легенди и съвременни технологии.
През 1674 г. Франсиско де Бургоа - доминикански летописец от XVII в. - разказва, че заедно с група испански мисионери е изследвал подземни храмове, съдържащи четири свързани помежду си камери. Те открили гробници на свещеници и крале на Теозепотлан. А след това намерили интригуваща каменна врата, която водела към пещера, дълбока цели 145 км в земята, с пресичащи се проходи и покрив, поддържан от колони.
Кратерът Дарваза: Къде се намират "Портите на ада"
Опасявайки се, че това е буквално задна врата към Ада, мисионерите уж запечатали подземния лабиринт.
Откриването на това място стотици години по-късно изисквало обединените сили на радара за проникване в земята, томографията на електрическото съпротивление и томографията на сеизмичния шум. Според групата за първи път в Мексико трите метода са комбинирани за "точен 3D модел на това, което се намира под земята".
Екипите твърдят, че "откритията потвърждават съществуването на обширни подземни камери и тунели под древния обект, на същото място, за което колониални документи и местната традиция твърдят, че е входът към големия подземен храм на Лиобаа".
Екипът вярва, че откритията ще помогнат да се пренапише историята на руините на Митла в Мексико - обект, известен с пет отделни групи сгради. Групата на колоните и групата на църквата са основно разкопани, реставрирани и сега са отворени за посетители.
Търсейки под главния олтар на католическата църква, екипът открил голяма празнина, която изглежда се свързва с допълнителна геофизична аномалия на север от църквата. След това данните разкрили два прохода в посока изток-запад на дълбочина от 5 до 8 метра под земята и открили поглед към подземната конструкция.
"Разположението на камерите и тунелите под църквата показва много по-голяма и по-сложна артикулация от сравнително простите кръстовидни камери, които съществуват под групата на колоните и в други части на обекта. Както дълбочината, така и ориентацията на новоидентифицираните камери предполагат, че първоначално те може да не са били свързани със сградите над земята", пише екипът.
СПРИ!" />
