Х ората са любознателни по природа. Това е причината човечеството да има постижения в редица области. Ние сме склонни да наричаме тази любознателност "наука", а хората, които я следват, са "учени". Но може би ще се изненадате да разберете, че това не винаги е било така - и първият учен в света вероятно не е бил този, който очаквате.
Първият "учен"
Когато си помислите за "първия учен в света", вероятно предполагате, че това ще е някое голямо име като Платон или Питагор. Вероятно не очаквате това да е човек на име Уилям Уил, който е починал преди по-малко от 160 години. Но уви, това е така. Технически погледнато, да бъдеш "учен" не е било нещо велико преди Уилям Уил да измисли този термин в началото на 30-те години на XIX век. Разбира се, и преди това е имало хора, които са се занимавали с наука - имало е химици, ботаници и електротехници, например - но не е имало общ термин, който да описва практиката като цяло.
Our Woman of the Day is mathematician & astronomer Mary Somerville born OTD 1780 in Jedburgh. The Queen of Science. First to sign JS Mill’s petition to Parliament in 1866 for women’s suffrage. She and Caroline Herschel first women Honorary Members of Royal Astronomical Society. pic.twitter.com/UKrzfYvwJN
— The Attagirls (@TheAttagirls) December 26, 2021
Всъщност това се превръща в проблем.
"Тенденцията на науките отдавна е все по-голям стремеж към разделение", пише анонимен рецензент на книгата на математика и астроном Мери Сомървил „За връзките между физическите науки“ през март 1834 г.
"Математикът се отдръпва от химика, а химикът - от натуралиста", оплаква се той.
"Математикът се разделя на чист математик и смесен математик, които скоро се разделят; химикът може би е химик по електрохимия, но ако е така, той оставя общия химичен анализ на други... И така науката, дори обикновената физическа наука, заличава всички следи на единство", пише рецензентът.
Липсата на наименование на факултета дотолкова дразни учените от онова време, че те започват разгорещено да обсъждат как биха могли да се наричат, разказва той.
На среща на Британската асоциация за развитие на науката "някакъв гениален джентълмен, т.е. самият Уил предложил по аналогия на “художника” да се създаде и “учен", пише рецензентът.
“Еврика!, ще си помислите, но не всички са доволни от новата дума. В САЩ я приемат доста бързо, но за много британски учени тя е твърде неугледна, твърде американска и в списанията и вестниците заваляха оплаквания, а англоговорящите учени предлагаха свои алтернативи”, обяснява той.
Francis Bacon & William Burroughs pic.twitter.com/sdFgg2oyZT
— Rodrigo Cabezas Mardones (@RodrigoCabezasA) November 23, 2023
Мнозина предпочитат по-стари термини като "естествоизпитател" или "философ", въпреки че тези думи вече означават различни неща към този момент.
“В крайна сметка думата “учен” победи като почти единствената разумна опция, но това отне много повече време, отколкото можеше да се очаква”, пише анонимният рецензент.
"Кралското общество в Лондон, Британската асоциация за развитие на науката, Кралският институт и Университетското издателство в Кеймбридж отхвърлят думата "учен" през 1924 г." - отбелязва Мелинда Болдуин, доцент по история в Университета на Мериленд.
"Едва след Втората световна война "учен" е възприетият британски термин за човек, който се занимава с научни изследвания", посочва рецензентът.
Today’s #EngravedBeauty features Sir Isaac Newton, an English scientist, mathematician, physicist, astronomer, alchemist, theologian, author, and philosopher. He was considered one of the greatest and most influential scientists in history. pic.twitter.com/cgKmiiF8q3
— Engraved Beauties (@EngravedStamps) November 19, 2023
Създаване на метода
Нека бъдем реалисти: Уил може и да е бил учен, може и да е измислил думата, но далеч не е първият истински учен.
Ако искаме да решим кой е бил "учен”, първо трябва да прозрем, какво точно разбираме под "учен" - и, в този смисъл, под "наука".
Ако мислим, че те предполагат използването на научния метод - т.е. хипотеза, проверка, извод, повторна хипотеза - тогава повечето хора биха казали, че Франсис Бейкън заслужава титлата. Той се смята за първия човек, който кодифицира научния метод, в книгата си “Novum Organum” от 1620 г.
Всъщност методите на Бейкън - които сега познаваме като "метод на Бейкън" - не са били точно това, което днес бихме считали за научно. Но това не означава, че той не е бил новатор.
Като отхвърля изрично тогавашната стандартна практика "прочети Аристотел, прочети Библията и се опитай да измислиш начин, по който двете да се съчетаят", той със сигурност ни е дал духа, ако не и детайлите, на съвременната наука. Това пише анонимният рецензент на книгата на Мери Сомървил.
"Франсис Бейкън отправя призив за съживяване на науката, като я основава на занаятчийските познания за природата", пише историкът Клиф Конър в книгата си "Народна история на науката" от 2005 г.
"Бейкън е запомнен като най-ефективния критик на традиционната наука, разпространявана от елитните институции по негово време", посочва Конър.
"Geometry has two great treasures; one is the Theorem of Pythagoras; the other, the division of a line into extreme and mean ratio. The first we may compare to a measure of gold; the second we may name a precious jewel." ~ Johannes Kepler pic.twitter.com/QoovSWEZte
— IlluminatiCoin (@naticoineth) November 17, 2023
Но подобно на Уил, Бейкън вероятно само е формализирал нещо, което вече е съществувало - или поне е било на път да съществува. "В познатото учебникарско обяснение на важността на научната революция", отбелязва Конър, заслугата е на "поредицата от европейски мислители"... Франсис Бейкън, Николай Коперник, Тихо Брахе, Уилям Гилбърт, Йоханес Кеплер, Галилео Галилей, Рене Декарт и Исак Нютон. Дейността и идеите на тези мъже доминират в традиционния разказ."
Факт е, че всички тези мъже са се отличавали с ранно внедряване на експериментални изследвания - спомнете си например за известния експеримент на Галилей с наклонената кула в Пиза, но всъщност никой от тях не може да претендира, че е първият, пише рецензентът.
С няколкостотин години ги е изпреварил мъж, за когото може би не сте чували: Ибн ал-Хайтам. Роден около 965 г. в днешен Ирак, Ибн ал-Хайтам живее точно в средата на ислямския Златен век - периодът, който дава на света алгебра (първоначално ал-джабр), алгоритми (първоначално ал-хваризми), значителни пробиви в химията (първоначално ал-кимиа), постижения в астрономията като първото известно споменаване на галактиката Андромеда и много, много други, съобщава IFL Science.
Но "сред многото гении от този период Ибн ал-Хайтам стои по-високо от всички останали", пише през 2009 г. Джим Ал-Халили, професор по теоретична физика и ръководител на катедрата по обществена ангажираност в науката в университета в Съри. Мюсюлманският учен изпреварва Исак Нютон в областта на оптиката с няколко века. Tой разделя светлината на съставните ѝ цветове и открива законите за пречупване.
Не се задоволява само с това, той пише и научни трудове по медицина, астрономия и математика.
"Това, което той направи, което никой друг учен не беше опитвал преди, беше да използва математиката, за да опише и докаже този процес", коментира Ал-Халили.
"Така че той може да се смята и за първия теоретичен физик", посочва Халили.
"С акцента си върху експерименталните данни и възпроизводимостта на резултатите, той често е наричан "първият истински учен в света"," каза той.
7 Powerful Quotes by Plato...
— Upper Intention (@UpperIntention) November 16, 2023
1. pic.twitter.com/UbTLPoHcnl
В началото
И така, какво е учен? Някой, който следва научния метод? Или е нещо по-просто - човек, който вместо да приеме свръхестествено обяснение на дадено явление, се опитва да го обясни рационално и емпирично?
Ако изберем последния вариант, тогава има една фигура, която може би отговаря на понятието "първия учен в света" - и трябва да се върнем много, много назад, за да го открием.
Талес от Милет е древен грък. Той е живял в края на VII и началото на VI в. пр.н.е. - достатъчно отдавна, за да бъде полулегендарен по времето, когато се е родил Аристотел. Обикновено го смятат за първия човек, за когото е известно, че се занимава с наука, математика, философия и дедуктивни разсъждения. Според Херодот, който е живял около век след Талес, той правилно е предсказал слънчевото затъмнение на 28 май 585 г. пр. н. е., но никой не знае как го е направил.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!