Историята зад шапките във въздуха и други традиции при завършването

О т първите звуци на „Pomp and Circumstance“ до хвърлянето на шапките, церемониите по дипломирането включват смесица от традиции, някои датиращи от стотици години. Академичните регалии са се развили през вековете, за да отразяват статута както на училищата, така и на най-новите им възпитаници.

Шапки и роби

Абитуриентските роби са дошли от дългите дрехи на свещениците, носени от средновековните учени още през XII-ти век, според ръководството за академични регалии на Американския съвет по образование. Според една теория те не само символизират статута на учените, но им осигурявали начин да се стоплят в неотопляемите сгради, където се обучавали.
В крайна сметка учените преминали към по-конвенционално облекло, но продължили да носят роби на специални поводи, като церемониите по дипломиране.
През 19 век група американски колежи и университети се опитали да стандартизират своите роби, като обрънали специално внимание на ръкавите. Според техния „Междуколегиален кодекс на академичното облекло“, публикуван през 1895 г., заострените дълги ръкави били определени за получателите на бакалавърска степен, дългите затворени ръкави за магистърски степени и кръгли отворени ръкави за докторските степени. Всички роби трябвало да бъдат черни.
Междувременно шапките произхождат от дългите качулки, преди да се превърнат в шапки и в крайна сметка да станат квадратни и плоски, някъде около 1700 г. Качулките останали част от облеклото, но вече висели надолу по гърба на дипломанта, вместо на главата му. Кодексът от 1895 г. изисквал шапките също да бъдат черни и „всяка шапка трябва да бъде украсена с дълъг пискюл, прикрепен към средната точка в горната част“. Според някои източници, преди пискюлите да станат стандартна част, към шапките често били зашивани помпони.

Церемониални скиптри

Друга традиция за завършване, която датира поне от Средновековието, е церемониалният скиптър, тежък и изящно украсен, той обикновено се носи от високопоставен човек, като например президента на колежа или ректора. Символизират авторитета на училището и е вдъхновен от боздуганите, с които средновековните рицари са участвали в турнири.

„Pomp and Circumstance“
Мигновено разпознаваемата мелодия, която се свири по време на шествието, докато абсолвентите пристигат, за да получат дипломите си, е композирана през 1901 г. и за пръв път е изпълнена през 1902 г. в чест на коронацията на крал Едуард VII на Великобритания.
Дебютира в САЩ през 1905 г., когато Йейл дава почетна степен на композитора на песента Едуард Елгар и бързо се разпространява из другите университети.

Декорирани шапки

Шапките, украсени със кратки фрази като „Благодаря, мамо и татко!“ или „Наемете ме!“ или дори такива със сложни скулптури се превърнали в обичайна практика на днешните тържества по дипломиране. Въпреки че създателите на кодекса на академичното облекло от 1895 г. несъмнено биха били ужасени от тази тенденция, много университети днес насърчават практиката и дори предоставят нужните артикули. Според Шийла Бок, доцент в Университета на Невада, Лас Вегас, която правила проучване за това откъде тръгва декорирането на шапките: „Най-ранните примери, които открих, са от 60-те години на миналия век и са свързани с протести срещу войната във Виетнам.“

Знаменитости за говорители при откриването на церемонията

Какво би била една церемония без няколко вдъхновяващи думи от мъдростта на известен автор, учен, носител на Нобелова награда или дори известен водещ на токшоу?
Ранните встъпителни речи били привилегия на „първенците“, като така имали възможността да демонстрират ораторските и езиковите си умения, придобити по време на обучението им.
С течение на времето произнасянето на реч се изместила от учениците към преподаватели и ректори, а след това към видни външни сановници. Някога генерали и държавници били популярен избор, често изнасяйки сериозни речи по важни въпроси. Държавният секретар на САЩ Джордж К. Маршал използвал своята реч от 1947 г. в Харвард, за да разкрие това, което стана известно като плана Маршал за възстановяване на Европа след Втората световна война.
Привличането на по-широк кръг от известни личности, които да се обърнат към абсолвентите, изглежда е възникнало до голяма степен през 20-ти век. Сред най-скорошните лектори са съдията от Върховния съд Кетанджи Браун Джаксън (Бостънския университет, 2023 г.), актьорът Том Ханкс (Харвард, 2023 г.), тенис коментатора Джон Макенроу (Станфордския университет, 2023 г.) и поп звездата Тейлър Суифт (Нюйоркския университет, 2022 г.).

Дипломи

Въпреки че колежите са присъждали научни степени от векове, започнали да раздават дипломи като доказателство за тези степени много по-късно. Първата диплома от Харвард, например, датира от 1813 г. - 170 години след първата церемония по дипломиране в колежа. Тъй като ранните дипломи често били отпечатвани върху пергамент, направен от животинска кожа, „овча кожа“ става популярен жаргонен синоним за такава.

Почетни степени
Според архивите на Оксфордския университет почетните степени датират поне от 15-ти век в Англия. Първият важен пример в САЩ изглежда е връчването на почетна магистърска степен по изкуствата на Бенджамин Франклин през 1753 г. от Харвард. Франклин по-късно получил и почетни докторски степени в Англия и Шотландия и започнал да нарича себе си „доктор Франклин“. През годините след това били присъждани много почетни степени, някои от които по-късно били отменени поради лошо поведение на носителите им.

Хвърлянето на шапките във въздуха

Кодексът от 1935 г. настоява завършилите да държат шапките си „по време на всички академични чествания, освен по време на молитва. Шапките трябва да се носят на всеки един етап от присъждането на научната степен.“Десетилетия по-рано випускът на Военноморската академия на Съединените щати от 1912 г. пренебрегнал това изискване. След като вече са спечелили правото си да носят офицерски шапки, нововъзпитаниците спонтанно ги хвърлили във въздуха. Тази традиция скоро се разпространила и в други колежи, университети и гимназии и дори стигнала до Британските острови - рядък пример за традиция за дипломиране, прекосила Атлантика от Новия свят към Стария.