1001 нощи: Историята на създаването на Багдад

А ко Багдад днес е нарицателно за упадък и насилие в неописуем мащаб, основаването му преди 1250 години е славен крайъгълен камък в историята на градския дизайн. Нещо повече, това било забележителност за цивилизацията – родил се град, който бързо щял да се превърне в културната пътеводна звезда на света.

The birth of Baghdad was a landmark for world civilisation https://t.co/nYFi5J8ZWa pic.twitter.com/1t1v1SMflH

— Arquitectura Viva (@arquitect_viva) March 22, 2016

Противно на общоприетото схващане, Багдад е стар, но не и древен. Основан през 762 г. от н.е. от абасидския халиф ал-Мансур „Победоносеца“ като ново седалище на неговата ислямска империя. В сравнение с Ниневия, Ур и Вавилон (възникнали през седмо, четвърто и трето хилядолетие пр.н.е.) той е по-скоро arriviste – новосъздаден.

Знаем много за прецизното и вдъхновяващо планиране на града благодарение на подробните записи, водени по време на неговия градеж. Там се казва, например, че когато Мансур търсел място за новата си столица, плавайки по Тигър, първоначално бил посъветван за благоприятното местоположение и климат на земи обитавани от общност от несториански монаси, които предшествали мюсюлманите в областта.

Според арабския географ и историк от девети век Якуби, автор на „Книгата на страните“, благоприятното местоположение на Тигър близо до Ефрат му дали потенциала да се превърне в „кръстопът на вселената“. По времето, когато Якуби пише, че Багдад или още известен като „града на мира“, вече се бил превърнал в център на света и столица на превъзходния Дар ал-Ислям - дом на учени пионери, астрономи, поети, математици, музиканти, историци и философи.

On this day (30 July), Abbasid caliph Al-Mansur commissioned the construction of Baghdad.

"This is indeed the city that I am to found, where I am to live, and where my descendants will reign afterward"

~ Caliph Al-Mansur pic.twitter.com/NHqc54TYpZ

— Islamic Scientific Heritage (@IslamicSH_) July 30, 2021

След като Мансур избрал мястото за бъдещата си столица, се заел с дизайна. Според записите това било изцяло дело на халифа. Под строг надзор той накарал работниците да очертаят плановете на неговия кръгъл град върху земята в редове от пепел. Перфектният кръг бил знак на почит към геометричните учения на Евклид, когото той изучавал и на когото се възхищавал. След това той разгледал план на нивото на земята, дал одобрението си и наредил да бъдат поставени памучни топки, напоени с нафта (течен петрол), по очертанията и да бъдат запалени, за да маркират там където ще бъдат масивно укрепените двойни външни стени.

На 30 юли 762 г., след като кралските астролози обявили това за най-благоприятната дата за започване на строителни работи, Мансур отправил молитва към Аллах и положил първата церемониална тухла.

Мащабът на този голям град е един от най-отличителните аспекти от историята на Багдад. С обиколка от 6,5 км., масивните тухлени стени, издигащи се от бреговете на Тигър, били отличителния белег на кръглия град на Мансур. Според учения от 11-ти век Ал Хатиб ал Багдади – чиято „История на Багдад“ е важен източник на информация за изграждането на града – всеки ред се състоял от 162 000 тухли за първата трета от височината на стената, 150 000 за втората третина и 140 000 за последната част, свързвани заедно със снопове тръстика. Външната стена била висока 24 метра, на която били изградени бойници и бастиони. Дълбок ров ограждаше периметъра на външната стена.

A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq. pic.twitter.com/LElouQU1mU

— Vintage Maps (@vintagemapstore) March 10, 2022

Хиляди архитекти и инженери, геодезисти и дърводелци, ковачи, копачи и обикновени работници били наети от цялата империя на Абасидите. Първо проучили, измерили и изкопали основите. След това, използвайки изпечените на слънце и в пещ тухли - основен строителен материал в месопотамските равнини, тъй като липсвали каменни кариери, те издигнали градските стени, подобно на крепост - тухла по тухла. Това бил най-големият строителен проект в ислямския свят: Якуби пише в своята книга, че в него са участвали 100 000 работници.

Кръглият дизайн бил изключително иновативен и спиращ дъха. „Казват, че няма друг кръгъл град във всички региони на света“, отбелязал одобрително Хатиб. Четири порти, на еднакво разстояние една от друга, на външните стени, по прави пътища водели към центъра на града. Портата Куфа на югозапад и портата Басра на югоизток се отваряли към канала Сарат – ключова част от мрежата от водни пътища, които отвеждали водите на Ефрат в Тигър и правели мястото толкова привлекателно. Шамската (сирийска) порта на северозапад водела до главния път към Анбар и през пустинята към Сирия. На североизток портата Хорасан била близо до Тигър и водела до моста с лодки.

През по-голямата част от съществуването на града, много от тези мостове, състоящи се от скифове, свързани заедно и закрепени за бреговете, били едни от най-живописните места на Багдад.

Над всяка от четирите външни порти имало пазачница. Тези над входовете на по-високата външна стена предлагали завладяващи гледки към града от едната страна, а от другата се простирали палмови гори и изумрудени полета, които ограждали водите на Тигър. Имало и голямата зала за аудиенции над портата Хорасан - особено любима на Мансур където обичал да прекарва следобедните части на деня.

Четирите прави пътя, които водели към центъра на града, били облицовани със сводести аркади, а в тях се помещавали магазини на търговци и пазари. По-малки улици излизали от тези четири главни артерии, давайки достъп до площади и къщи. Пространството между главната стена и вътрешната стена било прдназначено за жителите на града, а сърцето на Багдад Мансур запазил за своя „кралски резерват“.

Центърът на Багдад представлялвал огромно централно заграждение - може би 1981 метра в диаметър. Външните райони били запазени за дворците на децата на халифа, домовете на кралския слуги, кухните на халифа, казармите на конната охрана и други служби. В самия център бсе намирали двете най-хубави сгради в града: Голямата джамия и двореца Голдън Гейт на халифа - класически пример на съюза между светската и духовната власт. Никой освен Мансур, дори болният от подагра чичо на халифа, нямал право да язди в този централен район.

A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq. pic.twitter.com/LElouQU1mU

— Vintage Maps (@vintagemapstore) March 10, 2022

Халифът не се трогнал от протестите на чичи си и му казал, че може да бъде пренесен в централната зона на носилка, начин на придвижване запазен за жени. „Ще се засрамя от хората“, казал чичо му Иса. „Остана ли някой, от когото още може да се срамуваш?“ — язвително отвърнал халифът.

Дворецът на Мансур бил забележителна сграда простираща се на 360 000 кв. фута. Най-забележителната му част била високият 40 метра зелен купол над главната зала за аудиенции, видим от километри с фигура на конник с копие в ръка. Хатиб твърди, че фигурата се въртяла като ветропоказател, забивайки копието си в посоката, от която враговете на халифа щели да се появят. Голямата джамия на Мансур била първата в Багдад. Обхващайки невероятните 90 000 квадратни фута, той се погрижил да отдаде дължимото уважение към Аллах, като същевременно категорично предал посланието, че Абасидите са неговите най-могъщи и прочути слуги на земята.

До 766 г. Кръглият град на Мансур бил завършен. Това бил абсолютен триумф. Есеистът, ерудит и полемист от девети век ал-Джахиз не пестил хвалебствените си слова. „Виждал съм велики градове, включително такива, известни със своята издръжлива конструкция. Виждал съм градове в областите на Сирия, на византийска територия и в други провинции, но никога не съм виждал град с по-голяма височина, с по-съвършен кръг, по-надарен с превъзходни заслуги или притежаващ по-просторни порти или по-съвършени защити от Ал Заура, тоест градът на Абу Джафар ал-Мансур.“ Това, на което той особено се възхищавал, било заоблеността на града: „Сякаш е излят в калъп и след това отлят.“

Последните следи от Кръглия град на Мансур са разрушени в началото на 1870 г., когато Мидхат паша, реформисткият османски управител, съборил почтените градски стени в желанието си да модернизира града.

Точно както било забранено да се влиза в центъра на града по времето на Мансур, така и през 20-ти век, вече при Саддам Хюсеин, хората отново не можели да стигнат до сърцето на Багдад под страх от смърт. По време на американската окупация от 2003 г. Багдад се превърнал в силно укрепената Зелена зона - сюрреалистична антиутопия от шест квадратни мили, в която иракчаните били до голяма степен нежелани в собствената си столица.

Днес, след 12-годишно прекъсване, Зелената зона отново е отворена за хората на града. Но както често се случва в тяхната необикновено кървава история, иракчаните откриват, че нямат за какво да се радват, защото страната им се самоунищожава. Великият град Багдад оцелява, но хората му отново са подложени на ужасно насилие.