С ъединените щати и Съветският съюз са съюзници по време на Втората световна война и помагат за победата над силите на Оста - нацистка Германия и фашистка Италия. С края на войната обаче се оформя ново съперничество между държавите.
(Във видеото може да научите повече за: За първи път: НАСА изпрати в Космоса сателит от дърво)
Докато Германия лежи в руини, САЩ и СССР (Съюзът на съветските социалистически републики) вече ухажват германски ракетни инженери и учени.
Германските активи в областта на ракетните технологии са високо ценени поради световното лидерство на страната в тази област по време на войната. Както САЩ, така и Съветският съюз набират ценни кадри, които ще се окажат полезни в скоро започналата космическа надпревара.
Какво представляваше космическата надпревара?
Терминът „космическа надпревара“ може веднага да ви наведе на мисълта за космическия полет на "Аполо 11" през 1969 г. Всъщност статутът на астронавта Нийл Армстронг като „първият човек на Луната“ се подчертава оттогава насам от няколко поколения ученици.
Самата мисия „Аполо 11“, при която Бъз Олдрин стъпи на повърхността на Луната малко след Армстронг, беше кулминацията на космическата надпревара. Тя също така донесе на Съединените щати големи права за самохвалство - но дали спечели космическата надпревара?
Някои историци не биха се съгласили. До 1969 г. Съветският съюз всъщност постига редица успехи над янките в състезанието за това коя страна първа ще завладее космическото пространство.
Как започва космическата надпревара?
САЩ поставят началото на космическата надпревара на 30 юли 1955 г., като представят вълнуващ план за изстрелване на изкуствени спътници.
Съветският съюз бързо контрира, че скоро също ще изстреля такъв, който се оказва Спутник 1. Той навлиза в елиптична ниска околоземна орбита (НОО) на 4 октомври 1957 г. и влиза в историята като първия изкуствен спътник на Земята.
Този пробив изненада много американци. Той също така породи опасения, че един ден Съветският съюз може да използва очевидното си предимство в ракетната и сателитната технология, за да застраши националната сигурност на САЩ. В крайна сметка това беше епохата на Студената война.
Съветският съюз натрупва ранна преднина
Само месец след успеха на „Спутник 1“ СССР повтаря трика със „Спутник 2“. Това е първият космически кораб, който изпраща животно (в случая куче на име Лайка) в околоземна орбита.
Стремейки се да ускорят усилията си за изследване на Kосмоса, на 28 юли 1958 г. САЩ създават Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА).
Въпреки това за известно време лидерската позиция в космическата надпревара принадлежи на Съветския съюз - първата държава, която изстрелва човек в Космоса. Това се случва на 12 април 1961 г., когато съветският космонавт Юрий Гагарин завършва една обиколка около Земята.
Американците намаляват разликата
На 5 май 1961 г. стартира космическата капсула „Freedom 7“ на САЩ с командира на военноморските сили Алън Бартлет Шепърд младши на борда. Така той става първият американец в Космоса и възвръща доверието в космическата програма на САЩ.
По-късно същия месец тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди говори пред специална съвместна сесия на Конгреса. Той заявява, че „тази нация трябва да се ангажира с постигането на целта преди края на това десетилетие да кацне човек на Луната“.
Думите на Кенеди бяха удивително прозорливи, но той не доживя да види как амбициозната му визия се сбъдва. В един от най-трагичните епизоди в историята на САЩ Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас, Тексас.
Космическата надпревара приключва
На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг обявява „една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството“. Кацането на Луната има такова историческо значение, че отнема голяма част от импулса на космическата надпревара.
Първият човек, който се качва на Луната, е Дейвид Скот на 1 август 1971 г. Преди да напусне Луната, той оставя паметна плоча в чест на американските астронавти и съветските космонавти, загинали при опитите за изследване на Kосмоса.
Сред тях са американските астронавти Роджър Чафи, Гъс Грисъм и Ед Уайт, които загиват при пожар в капсулата „Аполо 1“ през 1967 г. Същата година съветският космонавт Владимир Комаров загива поради повреда на парашута при завръщането си на Земята.
През 70-те години на ХХ век САЩ и СССР започват да си сътрудничат по проекти за изследване на космоса, като пример за това е първата мисия „Аполо-Союз“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
