Историята на дънките: От работно облекло до културен феномен

Д ънките от деним са се превърнали в неразделна част от ежедневието ни до такава степен, че някои от нас започват да се питат как е започнало всичко, каква е историята около около любимите ни панталони.

Въпреки голямата гама от иновативни материали, денимът остава една от най-универсалните, издръжливи и много търсени тъкани на пазара. Дънките са успели да преминат границите на всички различия. Няма значение пола, възрастта и класата – почти всеки притежава поне няколко чифта. Привлекателността им изглежда може да бъде вечна, но дизайнът и технологията за обработка на тъканите винаги ще се развиват с времето.

Fonte porque aqui eu não tiro informação do cu https://t.co/pqDv2bOYW1

— thaesu✨✨ (@hollywoodwaifu) June 2, 2023

Раждането на Серж дьо Ним
Докато историците все още спорят за родното място на денима, тъканта е била класифицирана като тъкан от кепър, използваща една цветна нишка и една бяла. Най-широко разпространената теория е, че се е „зародило“ в Ним, Франция.

Случайността изиграла своята роля. По време на неуспешен опит за възпроизвеждане на здрава памучна тъкан, известна като „jeane“ (наречена на град Генуа, Италия), тъкачите от Ним осъзнали, че са разработили уникална и доста здрава тъкан, която била много по-различна вече съществуващите.

Тъканта е направена с помощта на сплитане на кепър, като вътъкът минава под нишките на основата. Тъкачите използвали индиго за боядисване на нишките в синьо, а нишките на вътъка оставили в техния естествен бял цвят. Този метод придал на тъканта уникален син цвят от едната страна и бял от другата. Нарекли го Serge de Nîmes (в превод „кепър от Ним“).

Относно Индиго
Синоним на класическия вид деним дънките, индигото е сред най-старите багрила, използвани в багренето на текстил, от който идва емблематичния син нюанс.

Индигото първоначално е било произвеждано и изнасяно от Индия (откъдето е получило името си) през гръко-римската епоха. Естественото багрило било извличано от листата на определени растения – процес, който бил много важен от икономическа гледна точка, тъй като сините багрила били голяма рядкост. Първоначално го добивали от растението, наречено indigofera tinctoria, което се превърнало във високо ценена стока. Появили се персийски, левантийски и гръцки износители, които наложили високи данъци. Този класически син нюанс се превърнал в символ на лукс в Европа.

Indigo comes from Indigofera tinctoria, the plant that makes natural indigo dye. The dye is made from fermenting and processing the leaves of the plant to create a dark blue powder.

It takes a lot of effort and time to make, but it’s worth it. Just like this album. pic.twitter.com/6R4e5Bo2XE

— Bangtan Greenhouse⁷ 🪴 (@BTSgreenhouse) November 10, 2022

Едва след като през 1497 г. португалският изследовател Васко да Гама открил пътя до Индия, indigofera tinctoria навлязло на пазарите и на други колонии. Така вносителите можели да избегнат наложените мита и поради това употребата на индиго в европейското производство на облекла се увеличила значително.

През 1865 г. немският химик Адолф фон Байер започнал работа по синтеза на индигото. През 1883 г. успял да постигне целта си, проправяйки път на първото промишлено и масово производство на синтетично индиго, което започнали през 1897 г. Значително по-евтино за добиване, синтетичното индиго било и по-надеждно заради дълготрайността на цвета.

Произходът на Levis Strauss & Co.
Леви Щраус се преместил в Сан Франциско по време на Калифорнийската „златна треска“ през 1853 г., за да отвори западен клон на семейния бизнес със сухи стоки. Той бил немски имигрант в САЩ и се преместил се в Ню Йорк през 1851 г., за да работи с брат си.

Леви продавал много продукти. Един от тях бил здравият, вносен, памучен плат - деним.

The oldest pair of existing Levi jeans, dating to 1879. Jeans were commonly made in France from Nîmes. Because so many jeans carried the label 'de Nîmes' people eventually referred to their material as 'denim.' #artifact #history #FunFact #pants pic.twitter.com/TIlOvqXhsz

— The French History Podcast 🇲🇫 (@FrenchHist) September 25, 2019

Един от клиентите му бил шивач на име Джейкъб У. Дейвис. Първоначално от Рино, Невада, Дейвис купил деним плат Levi’s за бизнеса си, където произвеждал палатки, одеяла за коне и покривала за вагони. Получил обаче поръчка от златодобивна компания да създаде панталони, които да са много здрави и могат да издържат на тежка работа.

Дейвис подобрил здравината и издръжливостта на работното облекло от деним, използвайки метални нитове. Тъй като плата на Леви бил неразделна част от новосъздадените панталони той му предложил партньорство. Леви и Дейвис станали партньори и на 20 май 1873 г. двамата мъже получили американски патент 139 121 от Службата за патенти и търговски марки на САЩ. Патентованият нит по-късно е включен в дизайна на дънките и рекламите на компанията. Производството на дънкови гащеризони започнал през 1870 г., а компанията създала първия си чифт дънки през 1890 г.

Едва след 19-ти век започнали да се появяват конкуренти на пазара на деним: а именно Wrangler (1905) и Lee (1911).

Началото на 20 век – денимът като работно облекло

History of Denim & Jeanshttps://t.co/5Bzx6ae5Ah #jeans #denim #LEVI #sportswear #fashionstyle #fashiondesigner #designer #designers #Casual #texinlife #textile #magazine #interiordesign #Interiors #indigo #indigoevents #YvesSaintLaurent #GoldRush #Cowboys #cowboy #Jean #COTTON pic.twitter.com/KLzHaXx7hK

— Texinlife (@texinlife) January 16, 2021

В началото на 20-ти век денимът бил възприет като предпочитана материя за работно облекло сред каубои, миньори, фермери в САЩ. Платът не само бил евтин, но и бил много по-издръжлив от популярната алтернатива – „дънка“ (традиционно изработена от памук, лен и вълна). След като Levi’s & Strauss патентовали металните нитове, за да направят продукта си по-издръжлив, те започнали да произвеждат емблематичните дънкови сини панталони, които станали често срещани сред работещите мъже.

Дънки и американски Запад
Вече превърнали се в класическият символ на американския Запад панталоните от деним станали основен елемент в гардеробите. Модерните дънки започнали да се появяват през 20-те години на миналия век, но продажбите били до голяма степен ограничени до работещите хора от западните щати, като каубои, дървосекачи и железопътни работници. Смята се, че дънките Levi’s били представени за първи път на Изтока по време на манията по ранчотата (dude ranch) през 30-те години на миналия век.

Denim that rides on. #ariat #ariatwestern #westernlife #westernstyle #denim #jeans #cowboystyle #cowboy pic.twitter.com/NUZmykBQB7

— Ariat International (@Ariat) January 11, 2020

Ранчотaта за „пичове“ възникнали заради романтизацията на американския запад, която се зародила в края на 19 век. През 1893 г. историкът Фредерик Джаксън Търнър заявил, че границата на Съединените щати е демографски „затворена“, което на свой ред предизвиквало чувства на носталгия по отминалите дни. Тъй като безмилостният начин на живот на Дивия запад вече бил изчезнал, тази носталгия можела да бъде спокойно изследвана без риск от близки срещи със стрелци или попадане насред опасни престрелки. Настъпила епоха, по време, на която Дивият запад можел да бъде комерсиализиран и романтизиран.

Приключенията на известни бандити били разказвани на плащащите гости, дошли от градове в източните части на страната и които били наричани „пичове“.

1940 – Деним по време на войната
През 40-те години на миналия век американските военнослужещи взели любимите си чифтове деним със себе си в чужбина. С началото на войната производството на дънкови работни облекла (или гащеризони, както били известни по онова време) намаляло, поради недостиг на суровини, необходими за производството им. С краят на войната обаче започнала да се забелязва промяна в начина, по който хората започнали да ги възприемат. Дънките от деним станали все по-често свързвани с облекло за свободното време и много по-малко с работно.

1950 – Пътят на денима към славата
Тъмният нюанс и твърдостта на денима го направили популярна материя за панталони през 50-те години на миналия век. Циповете били въведени за първи път през 1954 г. и по-младото поколение започнало да носи дънкови панталони като облекло за свободното си време. Тъй като все повече хора започнаха да носят деним, започнаха да ги наричат „дънки“, вместо дънкови гащеризони. Междувременно филмови звезди като Мерилин Монро  също започнали да носят деним дънки като им придали съвсем нова репутация.

James Dean in Rebel Without A Cause (1955). pic.twitter.com/gOvXI48KbE

— Buzzer 🐝 (@Buzzersplace) February 17, 2022

Джеймс Дийн и Марлон Брандо предефинирали завинаги някога скромните дънкови дрехи със своите силно стилизирани роли в култови филми като „Дивият“ и „Бунтовник без кауза“. И, естествено, всички искали да приличат на любимите си идоли. В културно отношение дънките се превърнали в символ на младежкия бунт от 50-те и 60-те години на миналия век, когато студентите започнали да ги носят в знак на протест срещу войната във Виетнам и формалностите във заведенията. В същото време дънките станали популярни и сред момчетата с мотоциклети и непълнолетните престъпници, до голяма степен повлияни от тези екранни идоли. Дънките с прави крачоли започнали да се асоциират с тези бунтовнически фигури, което довело до забраната им в много училища. Изглеждало така сякаш нищо не може да забави популярността на деним дънките. В цитат от един вестник цитира от онова време се казва: „90% от американските младежи носят дънки навсякъде, освен в леглото или църквата“.

'Riveted': A controversial history of denim jeans from slavery to big biz https://t.co/jKZ0cJAkQ9 pic.twitter.com/BPaOr2DQUA

— New York Post (@nypost) February 8, 2022

В другите страни също много бързо започнали да свикват да носят дънки. Американските военнослужещи на служба в Европа и Япония често ги носели, в свободното си време, за да покажат, че са американци. Денимът се превърнал в културен знак. Панталоните показали на света един по-щастлив начин на живот - нещо, от което хората имали нужда след всичко онова, което преживели през Втората световна война.

1960 – Революцията на хипитата
От края на 50-те години денимът се свързвал с бунтарството, индивидуалността и себеизразяването. Студентите започнали да носят дънки в колежа и скромният дънков панталон се превърнал в неофициална униформа за протести, дискотеки и всякакви социални дейности. В същото време жените започнали да изразяват сексуалното си освобождаване чрез облеклото си. Техните дънки отразявали именно този дух, тъй като носели по-смели модели - с по-тънки талии и по-широки крачоли.

Факти за деним:

Vogue editor at large @HamishBowles is co-hosting the 2022 #MetGala livestream tonight at 6 p.m. E.T. Ahead of the grand event tonight, watch as he walks us through the history of denim from the Gold Rush to today. pic.twitter.com/YeQQlmMWYb

— Vogue Magazine (@voguemagazine) May 2, 2022

През 50-те дънките се възприемали от мнозина като форма на бунт, което станало причина да бъдат забранени в училища, театри и ресторанти.
Дънките са създадени в Америка, но станали популярни извън САЩ, когато войниците, изпратени на служба в чужбина, носели любимите панталони в свободното си време.
Една бала памук съдържа достатъчно суровина за производството на 325 чифта дънки.
Първоначално дънките били създадени като практично работно облекло, а цветът им индиго е избран така, че да прикрива по-добре мръсотията, когато се носят от миньори и работници.
Терминът „дънки“ набрал популярност през 50-те години. Преди това обикновено ги наричали гащеризони за кръста.
Леви Щраус патентовал идеята си на 20 май 1873 г. и днес тази дата се смята за рождена на сините дънки.
Най-често срещаният цвят на шевовете на дънките е оранжев, който първоначално е бил избран, за да съответства на медните нитове, използвани за конструиране на дънките Levi.
По-малкият джоб в предния джоб на почти всички чифтове дънки първоначално е бил предназначен за джобен часовник. В днешно време ръчните часовници са много по-популярни, но джобът за часовник остава на повечето дънки, като стилистичен щрих и намигване към тяхната история.