Б лагодарение на английската пропаганда от XVII в., продължила по-късно и в Америка, Покахонтас става най-известната индианка на всички времена.
И все пак за много от историческите личности, легендите разказват неща, които рядко съвпадат с действителността.
Имало едно време, има и сега - приказните места по света
Ето и няколко мита за Покахонтас и какво смятат историците, че се е случило в действителност:
Покахонтас ли е истинското ѝ име?
Родената около 1596 г. Покахонтас е дъщеря на вожда Похатан, водач на племенен съюз от региона Тайдуотър във Вирджиния.
Както се случва с повечето индианци, през годините тя получава най-различни имена, сред които Матоака и Амонути.
Покахонтас всъщност е името от детството ѝ и в превод означава „игривата“.
„Това не е име, което би искала да запази през целия си живот“, казва Камила Тоусънд, професор от Университета Рутгерс в Ню Джърси и автор на книгата “ Pocahontas and the Powhatan Dilemma“.
Причината да бъде наричана така е, че след контактите ѝ в Джеймстаун с английския капитан Джон Смит, той я назовава с това име в писмените си разкази за живота във Вирджиния.
През 1613 г. по време на Англо-индианската война Покахонтас е пленена от англичаните и държана за откуп. След като през 1614 г. красивата индианка се жени за Джон Ролф, тя приема християнството и ново име – Ребека. Година по-късно им се ражда син - Томас Ролф, а към някогашната Покахонтас започват да се обръщат с „лейди Ребека“.
Спасява ли живота на английския колонизатор Джон Смит?
Това е един от най-известните митове за Покахонтас. Разказван е по най-различни начини, но във всеки от тях основното е, че малкото момиче спасява англичанина от смъртната присъда на племето й.
През декември 1607 г., няколко месеца след като Смит пристига в Джеймстаун, е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог, родственик на вожда Похатан, и е държан като затворник няколко седмици.
Според разказите на Смит, той бил изправен пред смъртно наказание, когато Покахонтас положила главата си над неговата и спасила живота му.
Повечето историци сериозно се съмняват в това твърдение. „Никой сериозен учен не вярва в тази история. Просто не се връзва с културата на племето“, казва Тоусънд.
Тя и други учени смятат, че племето никога не би убило военнопленник чрез отрязване на главата, по-скоро биха го измъчвали до смърт или запалили. Също така един вожд никога не би взел предвид желанията на дъщеря си в такава ситуация. Най-вероятно на момичето дори не му е било позволено да присъства на такава церемония заради крехката си възраст.
Според някои историци Смит е разбрал ситуацията грешно. По-вероятно е вождът да е искал да го посвети в племето, за да упражнява контрол върху него.
Други пък смятат, че капитанът си измисля историята. Фактът, че в първите разкази на Джон за Вирджиния от 1608 г., спасяването на живота му от Покахонтас липсва. През 1616 г. се появява загатнато в писмо до Анна Датска, в което Джон пише:
„В момента на екзекуцията ми тя рискува главата ѝ да бъде размазана, за да спаси моята и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун“.
Чак през 1624 г., когато Покахонтас, баща ѝ и съпругът ѝ са мъртви, в „Обща история“ се появява подробния разказ за спасяването на живота му. Това подсилва хипотезата, че Смит просто лъже.
Имат ли любовна връзка Капитанът и Покахонтас?
Освен известната едноименна анимация на „Дисни“ и някои трудове след началото на XIX в., няма историческа основа, върху която да се закрепи твърдението, че двамата са имали любовни отношения.
Ако пресметнем възрастовата разлика между тях, ще ни стане ясно, че за любов не може и да става дума. Когато Джон Смит пристига в Джеймстаун през 1608 г. е на 28 години, а Покахонтас е на около 12.
Любов като на кино: 11 романтични цитата от анимациите
През 1609 г. Смит напуска града окончателно и двамата не се срещат до 1616 г., когато индианката предприема дългото си пътуване до Англия вече като съпруга на Джон Ролф.
Историците смятат, че отношенията между Покахонтас и Смит са чисто приятелски и са започнали при престоя на англичаните в Джеймстаун, когато малкото любопитно момиче е обичало да ходи в лагера им да си играе. Романтизмът на XIX в. превръща приятелството между тях в нещо, което всъщност никога не е било.
Вижте още:
Канибализмът като ритуал за посвещаване в тайни общества и почитане на мъртвите
Когато хора в клетка служеха за развлечение на "белите"
Добави ни в предпочитани източници в Google
