И до днес жителите Лили Дейл в щата Ню Йорк, САЩ, които са не повече от 500, смятат, че духовете не просто са наоколо, ами присъствието им дори може да бъде усетено.
Причината за това може би са и свръхестествените сили, които повечето от тях твърдят, че притежават, а именно – способността да се свързват с мъртвите.
В Лили Дейл още от създаването му преобладава общността на медиумите. За да открият отговори, мир или пък лек, повече от 22 000 човека годишно посещават градчето.
Лили Дейл е създаден в края на XIX в.
от спиритуалисти. През 1879 г. те основават своя общност, с цел да се събират и да си организират пикници и излети.
По-късно семейство спиритуалисти – Уилард и Коринтия Алден, предоставят притежавана от тях земя и създават лагер на площ над 72 000 кв.м. с името „Cassadaga Lakes Free Association“.
През 1903 г. обещството се преименува на Града на светлината, а през 1906 г. окончателно се превръща в Лили Дейл, заради изобилието от цъфтящи лилии в близкото езеро.
Дневните срещи бързо преминават в сезонен къмпинг
на обществото. Още през 1880 г. къмпингът се превръща в постоянно място за живеене на мнозина. Собствениците построяват молитвена зала и хотел. Много скоро редица храмове „поникват“ наоколо, появява се боулинг алея и дори за кратко виенско колело.
Летният къмпинг започва да придобива все по-сериозен и мистичен облик. Издига се спиритуалистичен музей и библиотека, разполагаща с най-богатата колекция от книги за спиритуализма.
Дълги години най-интересна в Лили Дейл е къщата на сестрите Фокс
През 1848 г. Маргарет и Кейт Фокс втрещтяват съседите си с твърдението, че могат да общуват с духа на мъж, погребан в мазето им.
Според тяхната история духът си комуникирал с тях чрез почуквания по стените на къщата. Много хора посещават дома на Фокс, за да се уверят сами, и според разказите им всички оставали изумени, дори скептиците.
Покрай целия шум родителите на Кейт и Маргарет ги изпращат да живеят с по-голямата си сестра, но това не прекратява заниманията им като медиуми – хората продължават да се свързват с тях, за да ги молят да се свързват с техни починали близки.
Момичетата с радост откликват на желанията и изпълняват ритуалите по свой специален начин. Почукването всъщност идвало от Маги, която в очаквания момент си пукала пръстите на краката.
И въпреки че очевидно момичетата са измамнички, тяхната история е тясно обвързана с историята на спиритуализма и дори е описана в музея на Лили Дейл.
С право ли градът носи своята слава
През 2016 г. писателка на име Памела Хътсън неочаквано се отбива през Лили Дейл. В свой материал авторката описва посещението си при медиума Керъл Гаспър.
Още в началото Гаспър обяснила на Хътсън, че „ще водят нормален разговор, в който тя ще предава съобщения от духове на момента“.
Памела разказва:
„Първите съобщения, които ми предаде, бяха от майка ми и баща ми. И двамата наистина не бяха сред живите от много време, а това беше нещо, което не й бях казала“.
Тя добавя: „Съобщенията от близките ми бяха твърде позитивни и общи в началото… а аз съм човек с трудно детство, затова бях скептична. Тя ми предаде, че баща ми ми казва, че се е държал както помня, заради това как е отгледан самият той.. Колкото повече говореше, толкова повече звучеше като баща ми…“.
Идва и моментът, в който писателката напълно се убеждава, че всичко това не е лъжа:
„Тя спомена името на мой близък, който почина, когато бях на около 18 г. и добави, че е починал в катастрофа. Името, датата и начина на съмртта… а дори не й бях казала своето име – така и не й го казах“.
Накрая се връщаме в самото начало и остава всеки сам да прецени дали да вярва, или не в способността на някои да общуват с мъртвите и в места като Лили Дейл.
Във видеото вижте комуникация с духове:
Вижте още:
Хората все повече вярват в духове и свръхестествени неща
Румънските врачки използват магии срещу новите данъци
Древно село на магьосници открито край Момчилград
