Н а 21 август 1968 г. войските на СССР, Полша, Унгария и Германска демократична република(ГДР) - държави участнички във Варшавския договор, включително и България нахлуват в Прага и потушават "Пражката пролет" по заповед на КПСС.
Съветски спецчасти овладяват с десант летище Ружине и арестуват най-популярните лидери на страната и управляващата комунистичeска партия.
С розово: "България се извинява!"
С операция „Дунав“ започва един от най-драматичните и тягостни периоди в студената война – погазването на порива на либерални и демократични реформи.
Основната причина е новият курс за реформиране на комунизма под мотото „социализъм с човешко лице“, който председателят на парламента Александър Дубчек обявява. През април същата година в Чехословакия започва цялостна либерализация.
Постепенно се прокарва идеята за свободни пазарни отношения и се дава свобода на пресата.
ВИЖТЕ АВХИВНИ СНИМКИ ОТ "ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ" В ЧЕХОСЛОВАКИЯ В ГАЛЕРЯТА НИ
50 години по-късно доц. Александър Сивилов разказва за събитията през 1968 г. и българското участие в интервю на Силвия Прибиловска за Vesti.bg.
„До решението за българското участие не се стига лесно, интересното е и, че от Съветския съюз са доста сериозни преговорите. Самият Леонид Брежнев преживява много тежък момент при вземането на решението за изпращането на войски в Чехословакия.
Горещото лято на 1968 г. - окупацията на Чехословакия
Голяма част от лидерите на социалистическите страни склоняват да изпратят войски там, защото се притесняват от такъв тип промени“, разказва специалистът по руска история доц. Александър Сивилов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Основният проблем, който се вижда в Чехословакия е политическата промяна, която се предлага от страна на правителството на Александър Дубчек.
Възможността да бъдат допуснати многопартийни избори в страната е неприемлива и притеснителна.
„Случващото се в Чехословакия, може да се види и в другите социалистически страни. Това е един процес на промяна на икономика, който е започнат още по времето на Хрушчов. Вкарват се пазарни елементи в съветската икономика. В България, икономическата реформа е сходна с тази, която е проведена в Чехия, разликата е, че чехите имат желанието да стигнат по-далече“, посочва доц. Сивилов.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ АРХИВНИ КАДРИ ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1968 Г. ПРЕДИ И СЛЕД "ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ"
Участието на България в потушаването на „Пражката пролет“ още веднъж потвърждава, че страната ни е един от най-близките съюзници на СССР и съветското ръководство ни възприема като държава, на която може да се разчита.
10 реплики, с които винаги ще помним Тодор Живков
„В днешно време много тясно се осъжда нашето участие в „Пражката пролет”, без да се мисли всъщност тогава какво би означавал отказа на държавата ни от него.
Крайният резултат за България от политическа гледна точка е положителен, тъй като сме в ситуация на държава, която търси да получи изгоди в Източни блок. Но от морална гледна точна няма какво да оправдае решението ни“, посочи историкът.
1968 г. може да се определи и като едно глобално явление, което дава своето проявление на много места.
В този период са проведени бунтове в Париж, има нестабилност в Западна Германия, в България се провежда световния младежки фестивал, на който Политбюро на ЦК на БКП нарежда "деликатно" да бъде отхвърлено желанието на групата "The Beatles" (в партийното решение, наречени "битълсите") да участват.
Розовият танк пак се появи в Прага
В Латинска Америка също започват много революционни движения.
„Ставаме свидетели на един много интересен процес, който е поставен от появата на ново поколение хора, които търсят свободата.
Правителствата във всяка една точна на света отговарят страшно на действията, които виждат“, коментира историкът.
За съжаление тази година се отразява изключително зле на човешките отношения между България и Чехословакия.
Голяма част от българи, които са учели в Чехословакия, споделят, че отношението към тях много рязко се променя към негативно.
„Виждаме как един политически ход, може да се отрази на много човешки съдби, защото тези хора са отишли там с идеята на научат нещо. Събитията през 1968 г. рязко прекратяват стремежа за промени, който е имало в България и от там нататък, не бих казал, че у нас може да се появят подобни движения“, споделя доц. Сивилов.
С поглед на настоящата ни политика историкът, не счита, че България си е извадила поуки, тъй като продължаваме да сме един от сателитите на държавата, която смятаме за център на нашата зона на влияние.
Оттук тръгна демокрацията, последните години на НРБ
„Продължаваме да не търсим собствена политика и собствена гледна точка върху нещата, които се случват около нас. Toва би могло да се промени, ако се използват малко повече специалисти в политиката. Когато трябва да се вземат експертни решения, подготвените хора по много от въпросите, не са там. Към момента няма правителство, което да е заложило на експертността“, категоричен е доц. Александър Сивилов.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!