Истински ли са призраците?

А ко вярвате в призраци, не сте сами. Култури по целия свят вярват в духове, които оцеляват след смъртта, за да живеят в друго царство. Всъщност призраците са сред най-разпространените паранормални явления: милиони хора се интересуват от призраци. Това е повече от просто забавление; Проучване на Ipsos от 2019 г. установи, че 46% от американците казват, че наистина вярват в призраци. (Нацията е проницателна в своите вярвания за немъртви; само 7% от анкетираните казват, че вярват във вампири). А около 18% от хората казват, че или са виждали призрак, или са били в негово присъствие, според проучване на Pew Research от 2015 г.

Защо толкова много твърдят, че имат такива връзки с отвъдното?

„Една често срещана причина може да е парейдолията, тенденцията мозъците ни да намират модели (особено човешки лица и фигури) сред двусмислени стимули. Един често срещан пример е, когато виждаме лица или фигури в облаците, а друг е, когато произволни форми и сенки в тъмна къща изглеждат като призрак“, каза Стивън Хъп, клиничен психолог и професор в университета на Южен Илинойс Едуардсвил.  

Check out this article - The Science of the Supernatural: Are Ghosts Real? https://t.co/IaGtDk8ktB

— Ground Zero Radio (@groundzerofm) June 13, 2024

Но идеята, че мъртвите остават с нас в духа си, е древна и се среща в безброй истории - от Библията до "Макбет". Тя дори е създала фолклорен жанр - истории за духове. Вярата в призраци е част от по-голяма мрежа от паранормални вярвания, включително преживявания, близки до смъртта, живот след смъртта и общуване с духове. Вярата предлага на много хора утеха - кой не иска да вярва, че любимите ни, но починали членове на семейството не се грижат за нас или не са с нас в трудни моменти? 

Хората са се опитвали да общуват (или са твърдели, че могат да общуват) с духове от векове; във викторианска Англия например е било модерно дамите от висшето общество да провеждат сеанси в салоните си след чай и мекици с приятели. В престижни университети, включително в Кеймбридж и Оксфорд, се създават клубове за духове, които се занимават с търсене на доказателства за съществуването на духове, а през 1882 г. е създадена най-значимата организация - Дружество за психични изследвания. Една жена на име Елинор Сиджуик е била следовател (а по-късно и председател) на тази група и може да се счита за първата жена-призрак. В Америка в края на XIX в. много медиуми твърдят, че говорят с мъртвите, но по-късно са разобличени като измамници от скептични следователи като Хари Худини. 

Едва наскоро ловът на духове стана широко разпространен по света. До голяма степен това се дължи на хитовия сериал на кабелната телевизия Syfy "Ловци на духове", който излъчи 230 епизода и не откри никакви добри доказателства за съществуването на духове. 

Сериалът породи десетки спинофи и имитатори и не е трудно да се разбере защо е толкова популярен: предпоставката е, че всеки може да търси духове. Двете оригинални звезди са обикновени момчета (всъщност водопроводчици), които решават да търсят доказателства за наличие на духове. Тяхното послание: Не е необходимо да сте учен-ексцентрик или дори да имате някакво образование в областта на науката или разследването. Всичко, от което се нуждаете, е малко свободно време, тъмно място и може би няколко джаджи от магазина за електроника. Ако се вглеждате достатъчно дълго, всяка необяснима светлина или шум могат да бъдат доказателство за призраци.

Този неясен критерий за призрачни случки е част от причините, поради които митовете за задгробния живот са по-живи от всякога.

Една от трудностите при научната оценка на призраците е, че на тях се приписват изненадващо разнообразни явления - от самозатваряне на вратата, през липса на ключове, студена зона в коридора до видение на мъртъв роднина. 

Когато социолозите Денис и Мишел Уаскул интервюират хора, преживели призраци, за книгата си "Призрачни срещи: The Hauntings of Everyday Life" (Temple University Press, 2016 г.), те установяват, че "много от участниците не са били сигурни, че са се сблъскали с призрак и са останали несигурни, че подобни явления изобщо са възможни, просто защото не са видели нещо, което да се доближава до общоприетия образ на "призрак". Вместо това много от нашите респонденти просто бяха убедени, че са преживели нещо странно - нещо необяснимо, необичайно, мистериозно или зловещо". 

Ghost footage and other creepy things. Are they real?
Dont forget to check out my YouTube channel at Espooky82 👻👽👺 #fypシ゚viralシ #fypシ #creatures #creepy #ghost #ghosts #scary #paranormal #alien #ufo #spooky #monster #ghostsightings #bigfoot pic.twitter.com/rgCfRufPDp

— Carlos Fortin (@carlosfortin82) July 4, 2024

Така много хора, които твърдят, че са имали призрачни преживявания, не са видели непременно нещо, което повечето хора биха разпознали като класически "призрак", и всъщност може да са имали напълно различни преживявания, чийто единствен общ фактор е, че не могат да бъдат лесно обяснени. 

"Съществуват множество неразбрани явления, които оказват влияние върху наблюденията на призраци. Например сънната парализа в разпознаваемо преживяване, което води до усещането на хората, че са видели призрак, демон или извънземно", казва Хъп.

Личният опит е едно, но научните доказателства са друг въпрос. Част от трудностите при разследването на призраци се крият в това, че няма едно общоприето определение за това какво е призрак. Някои смятат, че те са духове на мъртви, които по някаква причина се "губят" по пътя си към Другата страна; други твърдят, че вместо това призраците са телепатични същности, проектирани в света от нашите умове.

Други създават свои собствени категории за различни видове духове, като полтъргайсти, остатъчни призраци, интелигентни духове и хора в сянка. Разбира се, всичко това е измислено, както и спекулациите с различните раси на феите или драконите: има толкова видове духове, колкото искате да има.

В представите ни за духовете има много противоречия. Например, материални ли са призраците или не? Или те могат да се движат през твърди предмети, без да ги смущават, или могат да затварят врати и да хвърлят предмети през цялата стая. Според логиката и законите на физиката това е или едното, или другото. Ако призраците са човешки души, защо се появяват облечени и с (вероятно бездушни) неодушевени предмети като шапки, бастуни и рокли - да не говорим за многобройните съобщения за призрачни влакове, коли и карета?

Ако призраците са духовете на онези, чиято смърт не е била открита, защо има неразкрити убийства, след като се твърди, че призраците общуват с медиуми и би трябвало да могат да идентифицират убийците си за полицията? Въпросите продължават и продължават - почти всяко твърдение за духове поражда логични причини да се съмняваме в него.

Ловците на духове използват много креативни (и съмнителни) методи, за да открият присъствието на духовете, като често включват и екстрасенси. На практика всички ловци на духове твърдят, че са учени, и повечето от тях създават такъв вид, защото използват високотехнологично научно оборудване като Гайгерови броячи, детектори за електромагнитни полета (ЕМП), йонни детектори, инфрачервени камери и чувствителни микрофони. Въпреки това не е доказано, че някое от тези съоръжения действително открива призраци. 

"Ако някой ви връчи електронно устройство, за да усетите призрак, то той вероятно го прави, за да получи парите ви по време на обиколка на призраци", казва Хъп.

В продължение на векове хората са вярвали, че пламъците стават сини в присъствието на призраци. Днес малцина приемат тази част от легендата, но вероятно много от знаците, приемани като доказателство от днешните ловци на духове, ще бъдат възприемани като също толкова погрешни и остарели след векове. 

Други изследователи твърдят, че причината, поради която не е доказано съществуването на духове, е, че просто не разполагаме с подходящата технология, за да открием или засечем света на духовете. Но това също не може да бъде вярно: или духовете съществуват и се появяват в нашия обикновен физически свят (и следователно могат да бъдат открити и записани на снимки, филми, видео и аудиозаписи), или не съществуват. Ако призраците съществуват и могат да бъдат научно открити или записани, тогава би трябвало да намерим неопровержими доказателства за това - но не го правим. Ако призраците съществуват, но не могат да бъдат научно открити или записани, тогава всички снимки, видеофилми, аудиозаписи и други записи, за които се твърди, че са доказателство за призраци, не могат да бъдат призраци. При наличието на толкова много основни противоречиви теории - и толкова малко научна информация по темата - не е изненадващо, че въпреки усилията на хиляди ловци на духове по телевизията и на други места в продължение на десетилетия не е намерено нито едно твърдо доказателство за съществуването на духове.

И, разбира се, с неотдавнашното развитие на "приложенията за призраци" за смартфони е по-лесно от всякога да се създават привидно страховити изображения и да се споделят в социалните мрежи, което прави отделянето на фактите от измислиците още по-трудно за изследователите на духове. 

Повечето хора, които вярват в духове, го правят поради някакъв личен опит; например израснали са в дом, в който съществуването на (приятелски) духове се приема за даденост, или са имали някакво тревожно преживяване по време на обиколка на духове или местно привидение. 

Вярата в света на духовете може да отговаря и на по-дълбока психологическа потребност.

"Все още има толкова много неща в тази вселена, които не разбираме, и е успокояващо да запълним празнотата с обяснения. Свръхестествените обяснения често се изказват с увереност, дори когато няма реални доказателства, и тази увереност дава фалшиво усещане за действителна истина", казва Хъп.

Например някои твърдят, че подкрепа за съществуването на духове може да се намери в не по-малко твърда наука от съвременната физика. Широко разпространено е твърдението, че Алберт Айнщайн е предложил научна основа за реалността на призраците въз основа на Първия закон на термодинамиката: Ако енергията не може да се създава или унищожава, а само да променя формата си, какво се случва с енергията на тялото ни, когато умрем? Възможно ли е тя по някакъв начин да се прояви като призрак?

Това изглежда разумно предположение - докато не се задълбочите в основната физика. Отговорът е много прост и съвсем не е загадъчен. След като човек умре, енергията в тялото му отива там, където отива енергията на всички организми след смъртта: в околната среда. Енергията се освобождава под формата на топлина, а тялото преминава в животните, които ни изяждат (т.е. дивите животни, ако сме останали непогребани, или червеите и бактериите, ако сме погребани), и в растенията, които ни поглъщат. Няма телесна "енергия", която да оцелее след смъртта и да бъде открита с популярните уреди за лов на духове.

Макар че любителите ловци на духове обичат да си представят, че са на върха на научните изследвания на духове, те всъщност се занимават с това, което фолклористите наричат остенция или легенда. По принцип това е форма на игра, при която хората "разиграват" легенда, често включваща призраци или свръхестествени елементи. В книгата си "Извънземни, призраци и култове: Легендите, които живеем" (University Press of Mississippi, 2003 г.) фолклористът Бил Елис посочва, че самите ловци на духове често приемат търсенето сериозно и "се впускат в предизвикателство към свръхестествените същества, сблъскват се с тях в съзнателно драматизирана форма, след което се връщат на безопасно място. ... Заявената цел на тези дейности не е забавление, а искрено усилие да се изпитат и определят границите на "реалния" свят".

Ако призраците са реални и са някакъв вид все още неизвестна енергия или същност, то тяхното съществуване (както всички други научни открития) ще бъде открито и проверено от учени чрез контролирани експерименти - а не от ловци на духове през уикенда, които обикалят изоставени, уж обитавани от духове къщи в тъмното късно вечер с камери и фенерчета.

В крайна сметка (и въпреки планините от двусмислени снимки, звуци и видеоклипове) доказателствата за призраци днес не са по-добри, отколкото са били преди един век. Съществуват две възможни причини за неуспеха на ловците на духове да намерят добри доказателства. Първата е, че призраци не съществуват и че съобщенията за призраци могат да бъдат обяснени с психология, погрешни схващания, грешки и мистификации. Вторият вариант е, че призраци съществуват, но ловците на призраци не притежават научните инструменти или начин на мислене, за да открият значими доказателства. 

Но в крайна сметка ловът на духове изобщо не е свързан с доказателства (ако беше така, търсенето отдавна щеше да е изоставено). Вместо това става въпрос за забавление с приятели и членове на семейството, разказване на истории и удоволствие от това да се преструваш, че търсиш на ръба на неизвестното. В края на краищата, всеки обича една добра история за духове.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase