Н а 15 юни православната църква почита Блажени Августин Ипонийски.
Той е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания.
Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.
През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник.
Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.
Името Августин означава велик и великолепен. Идва от латински. То произхожда от Август – името на първия римски император.
В Древен Рим на днешния ден приключвал фестивалът на весталките – седмица, през която римляните чествали посветените на богинята Веста, пазителки на свещения огън.
Веста пазела девствеността на момичетата. Тя била свещена за жените и заедно с Юнона била считана за защитничка на брака.
Весталките били единственият религиозен орден в Древен Рим, в който влизали само момичета. Вероятно от него произхождат по-късните християнски ордени на монахини.
На 15 юни отбелязваме и Видовден (на 28 юни по нов стил).
Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей.
В народната митология Вида е образ на възмездието.
Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век.
Празникът се почита, за да се предпазим от градушки.
Поверията на този ден гласят, че днес не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Хората вярвали, че градушките идват като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини.
Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
У нас празникът се отбелязва основно в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.
В България денят се свързва и с култа към Слънцето.
Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Август, Августин, Августа, Августина, Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
